©

Ако искате да разберете какво е вътрешното ни положение, не слушайте официални изявления. Кризата толкова е свършила сега (Дянков), колкото не беше почнала преди време (Станишев).

Думите на политиците не струват пукната пара, защото те не се казват заради истината, а за да ядосат, предизвикат, наранят някого. Половината от политическите изказвания са родени от намерението да обидят, другата половина - да си го върнат заради обида.

Някакви хора си говорят през някакви телевизии. Такъв жанр „интервю" не се учи в никакъв факултет по журналистика - "Шоуто на Слави" задава едни въпроси към премиера в една телевизия, премиерът отговаря нещо си в други микрофони.

Защо тези двама души си мерят силите, като са еднакви като две нощни шкафчета, нямам представа.

Ако искате да разберете какво е вътрешното ни положение, идете на някоя опашка за паспорти. И ще видите. Ще видите българи, които живеят в чужбина и са си дошли за малко, колкото да си подновят документите. Ще видите млади българи, които си правят документи, защото са решили да заминат в чужбина. Ще видите и много мургави хора.

Те впрочем излизат най-добре на снимките, защото софтуерът бил, казват, пробван от австрийците на мургави българи. Русите не пасват на настройката на цветовете в компютъра.

Наредете се на една такава опашка и слушайте. Ще чуете как се правят лични документи в най-различни страни. Живеещите в чужбина обичат да разказват. Заявлението се подавало по интернет. Информацията кога можеш да отидеш и да получиш документа си, без да чакаш и минутка, също пристигала по интернет.

В Гърция личната ти карта ставала, докато изпиеш едно кафе, само че ако си гръцки гражданин. Еди-къде си пък куриер носел готовия документ на посочен от теб адрес. Хм, че те даже и в Унгария ти го пращат по пощата. Службите работели и в почивните дни.

Да не говорим, че сутрин започвали два часа по-рано, а вечер оставали два часа по-късно от всяко друго работно време, за да не губиш работен ден. Де да беше само един... А то - един ден за подаване и друг за получаване.

Наредете се на една такава опашка и ще видите каква част от нея е неграмотна. Почти половината. Хора, които не могат да си попълнят заявленията, защото са безазбучни. Хора, които не могат да се подписват. Хора, които влизат с по двама свидетели да удостоверят кои са те, защото са безкнижовни.

Ще видите също така колко от хората са инвалиди, с придружители, безпомощни. Ще видите окаяни хора в едва закрепени инвалидни колички. Постойте 3-4 часа на такава опашка и забележете колко хора ще пият лекарства, колко ще си изтърват нервите, колко ще псуват, колко ще цъкат с език и ще говорят, че това не е държава. И през ум не им минава, че държавата са те.

Постойте на такава опашка и ще видите колко много хора ще влязат, без да чакат на опашката. Няма значение какви списъци си правят хората и какви номерчета раздават на гишето, хората с връзки винаги ще минават по своя си начин. Послушайте какво си говори опашката за корупцията.

Всеки, който влезе без ред, става повод да се разкаже някаква история за подкуп или връзкарство. Онези, мургавите, не успяват да се вредят, техните връзки в институциите са най-оскъдни. Как не са се сетили ромските фондации, че корупцията в България е една от най-сериозните причини за дискриминация - иначе да бяха направили стотина семинари в спа хотели на тази тема.

Разгледайте впрочем по-внимателно една такава опашка и ще видите, че опашките са всъщност две - една бяла и една по-черна, нито интегрирана, нито хигиенизирана.

Попитах един от стоящите в тази опашка мъже: „Защо сте толкова много всеки ден за паспорти, къде ще ходите?" Той погледна журналистическия ми бележник, след което каза: „Където ни видят очите. Тук ще останеш само ти, полисията и пожарникарната."

Постойте на тази опашка и ще усетите: всички на нея са емигранти - едни са емигрирали вън от страната, други - навътре в себе си.