 © |
Има хора, които свой си начин винаги успяват да те заредят с положителна енергия. Независимо от грижите, които са те налегнали. Такъв човек е Росица Танева. При положение, че собствените й проблеми са много по-сериозни от нашите. Младата жена е напълно сляпа. Роси е завършила английска филология. С годините се е уверила, че единственият й шанс за прехрана е даването на частни уроци, тъй като всяко друго занимание изисква поне минимално зрение, а тя не различава дори тъмно и светло. Не ползва методиките в курсовете по езици, тъй като според нея там учениците галопират през материала и не научават езика. Младата жена подкрепя думите си и с конкретни примери от своята практика. Росица преподава пълноценно. Измислила е цялостна система, която включва дори и проверка на писмени работи. Признава, че й е трудно да се бори с предубеждението към слепия учител и разказва за трудния път, който е извървяла, за да усвои английския перфектно. И чудно - не само че усмивката не слиза от лицето й, а напротив - става все по-широка. Ако някой иска да се свърже с Роси, може да я намери на телефон 62 33 48. На изпроводяк сляпата жена ни изпраща с думите, че се чувства галеник на съдбата. Колко от вас са го казвали? РОСИ ни изпрати и едно свое есе, което публикуваме Наистина ли костенурката надбягва заека? Според множество наблюдения върху реални житейски явления отговорът е "да", но за жалост малцина осъзнават това. Повечето човеци предпочитат да се движат със заешка бързина и иманно това поражда не един неуспех. Кому не се ще бързо и лесно да забогатее, поумнее, да преуспее? Всекиму, но дали е възможно? Според моето скромно мнение не е и едва ли някой здравомислещ ще го отрече. Лично аз, въпреки пълната си липса на зрение, успях да завърша английска филология, за което дължа много на семейната и преподавател-ска подкрепа, както и на факта, че през цялото време на следването си бях бавна и упорита " костенурка". След завършването си установих, че единственото нещо, с което мога да се препитавам без участието на зрението е учителството. Разработих форми и норми на работа, които ми дават възможност да преподавам безпроблемно на всякакви виждащи хора-ученици, лица подготвящи се за работа в чужбина, хора на средна възраст, намиращи в езика някакво удовлетворени и др. При първите си срещи с мен обаче, повечето ми ученици изпадат в разочарование, но то не се дължи, както логично можем да предположим, на моето състояние. Дължи се на факта, че преди да дойдат при мен са посещавали, образно казано, не един курс " за зайци", тоест свръхинтензи-вен курс. Пробягали са в луд галоп страниците на не един учебник, което ги е довело до убеждението, че са съвсем "на ти" с езиковия маршрут. Когато дойдат при мен обаче и аз падхвана разговор с тях на английски, става ясно, че езиковият маршрут, макар и пробяган, далеч не е опознат. Много части от него присъстват в съзнанието, но не и на практика. Мнозина се хвалят, че знаят по пет хиляди думи и по седем-осем граматически времена, но в последствие се вижда, че са неспособни да оформят на чуждия език дори пет правилни изречения от най-елементарно естество. Събирането на живата реалност неведнъж е довеждало учащия до разочарование и отчаяние, а мен до ролите на комедиен актьор и психо-лог. Не един е изричал реплики от типа: " Божичко, аз съм много тъп", на които аз съм реагирала с думите: " Кой те излъга, че си тъп? Казвай бързо кой е той, да му теглим един бой..." После, заменяйки комедийната роля с психологическа, сериозно обяснявам, че проблемът се крие не в личната му некадърност, а в "заешкото" темпо, с което е пробягало терена. Уверявам го, че дори ако му предстои скорошно заминаване в чужбина и не разполага с много време за подготовка, по-уместно ще бъде да поеме по пътя с "костенурска" скорост и да опознае по-малка част от него, но да я ползва пълноценно. В последствие някои лица са осъзнавали правотата на този принцип и са се възползвали от него: други, тласкани от нетърпение, са предпочитали галопния ход въпреки моето предупреждение, че той не води до успех. Ако някой читател предпочете да се присъедини към "костенурките", ще бъда щастлива да му докажа, че усилието си струва. Вратата ми е отворена и за "зайците", но искренно се надявам те да осъзнаят своите грешки и постепенно да се превърнат в "костенурки". Автор: Росица Танева Град Пловдив 032/ 623348 |