 © |
75% от самонаетите в България са регистрирани като самоосигуряващи се лица, като повече от половината с този статус са в сивия сектор на икономиката. Те декларират много по-ниски доходи от реалните, наемат персонал без трудови договори, укриват обороти - обобщава ст.н.с. д-р Победа Луканова от Икономическия институт на БАН в изследователския си проект на тема „Самонаемането в България". Посоченият дял на неосигуряващите се самонаети е изключително висок на фона на общо 30% от всички заети в България - неизрядни платци пред НОИ, отбелязва авторът. Според д-р Луканова некоректното поведение на самонаетите лица се проявява основно в рекордно ниските размери на заявените от тях осигурителни доходи като физически лица. Примерът от 2008 г. показва, че ако общо заетите у нас декларират среден доход от 500,56 лв., за самоосигуряващите се той е 226,87 лв. на месец.Изследването сочи, че само 5,4% от самоосигуряващите се лица и едва 0,2% от земеделските стопани осигуряват втори член на семейството. Попадането на самонаетите в сивия сектор на икономиката в някаква степен се дължи и на злоупотреба с преференциалните условия за осигуряване на някои групи на пазара на труда. Според д-р Луканова такива са например земеделските и тютюнопроизводителите. Слабият контрол от страна на държавата също е от значение, особено по отношение плащането на данъци и внасянето на социални осигуровки върху реалния доход.По време на криза безработните жени също се обръщат към самонаемането като източник на доходи, отчита авторът на научния проект. Ако през 2008 г. те са били 36,9% от общо самонаетите, делът им за третото тримесечие на миналата година вече е 38,4 на сто. Изследването на характеристиките на самонаемането у нас показва, че то има устойчива отраслова специализация. Като форма на заетост тя е най-популярна в селското и горското стопанство, лова и риболова - общо в тях работят 64,3% от всички самонаети. На второ място се нареждат сфери като търговия, ремонт на автомобили и битова техника, хотелиерство и ресторантьорство, общежития и обществено хранене, транспорт и съобщения. Тенденцията след 2000 г. е за преразпределение на самонаетите от първата към втората група. |