©

Паметникът на Альоша в Пловдив е може ми най-познатото нещо в този град. Вижда се отдалече. Но знаем ли всичко за него?

Създаден да обединява, днес той разединява българите.

Споровете за неговата съдба ту избухват, ту утихват...

Идеята за такъв паметник се ражда в края на 40 -те години.

Българските градове се надпреварват в идеите за възхвала на съветската армия освободителка.

Пловдив – за разлика от тях обаче има високи тепета, които дават възможност планират фигура да се вижда от километри.

Някога на върха на Бунарджика е имало статуя на Херакъл, сега ще има статуя на “РУССКИ БОГАТИР“ – каквото е заданието в началото.

Говори се, че първата идея е била за паметник на Сталин – като във Варна, но някой предвидливо я отклонява.

Обявен е конкурс, има няколко проекта, но в крайна сметка е одобрен иа реализиран този на архитектите Борис Марков, Петър Цветков, Николай Марангозов, скулпторите Васил Радославов, Георги Коцев, Иван Топалов, Александър Занков и каменоделците Сашо Спасов, Вълчо Кадийски, Григор Михов.

Издигнат е между 1954 и 1957-а на върха на Бунарджика – срещу паметника на руската армия. Така тепето заслужава името си "ХЪЛМ НА ОСВОБОДИТЕЛИТЕ“

Прието е да се смята, че прототип на Альоша е съветският войник Алексей Скурлатов – макар самият той да е изненадан, когато научава това.

Повечето пловдивчани приемат идеята с възторг.

От Съединените щасти даже идват българи -каменоделци, напуснали страната преди 1944 година – да помагат.

Първо се изработва малък модел и после с дървен пергел се пренася в проектирания мащаб.

С огромни усилия каменните късове се качват до върха на тепето.

Не е ясно каква доза истина има в легендата , че първият секретар на ЦК на КПСС Никита Хрушчов тайно инспектира паметника и остава недоволен, наричайки го "мокрая курица“ – мокра кокошка. Не е бил доволен, че автоматът Шпагин е бил с цевта надолу, а не като в други паметници – вдигнат победоносно.

Официалното откриване е на 5 ноември 1957 година.

От сваленото дървено скеле правят парапети за един от пловдивските мостове.

Пловдивски младежи, които очевидно не са питаели искрена любов към новия строй, започват да го наричат иронично "Альошката“. Някой ги издава и те преспиват една нощ в милицията. А може би изяждат по някой и друг шамар.

Скоро обаче Альошката се официализира като Альоша

Цената на паметника е 10 милиона лева, като 6.5 млн. от тях са събрани като дарения.

Само фигурата на съветския воин е почти 11 метра, а до него водят 100 стъпала

За строежа са използвани 46 тона бетон и 2 тона желязо, облицовано с гранит и средногорски сиенит.

Альоша се превръща в място за поклонения.

Оттук се извървяват всички официални гости на града, поне десетина космонавти засаждат борчета наблизо.

Тук връчват пионерски връзки, пеят абитуриенти сутрин след своя бал, поднасят цветя младоженци

Альоша става няма свидетел на Вердиеви вечери, на изпълнения на руски и съветски песни – слуша даже "Спиди Гонзалес“. На един концерт на известните на времето "Буфосинхронисти“ прозвучава тази упадъчна песен и стотици младежи играят туист в подножието на паметника.

През 1966 г. поетът Константин Ваншенкин и композиторът Едуард Колмановски написват песен, посветена на пловдивския паметник – Альоша. До 1989 г. тя се е приемала за неофициален химн на града

Сигналът на Радио Пловдив е част от песента.

През 1974 година в Пловдив идва Колмановски, посрещат го като герой в Радио Пловдив и му се хвалят, че акорди от неговата песен за сигнал на радиото. И този сигнал е звучал хиляди пъти. А той пита колко ли биха стрували авторските права...

В основата паметника се вгражда капсула с послание към следващите поколения.

Само че написаното в капсулата не се сбъдва.

Смяната на режима на 10 ноември 1989 година отприщва и спорът – трябва ли над града да доминира символ на една армия, която по-скоро окупира, отколкото освобождава България.

Армия, която не дава нито една жертва.

Макар да има гробища на съветски войници – альошовци, но причината за смъртта на по-голяма част от тях се крие. А тя съвсем не е геройска

Има починали от болести, от препиване, убити от СМЕРШ – от своите, някои като кучета, един даже е починал от гангрена причинена от тесни ботуши, които старшината не е поискал да смени.

Имало е крадци, мародери, пияници... И добри момчета, разбира се.

Окупатори или жертви са били?

Народната памет пази дълги години и смешни, и трагични случки, свързани с присъствието на съветските войници под тепетата. Никой обаче не ги е описал.

Като че ли Альоша бди от високото и не позволява да се посяга на митологията

През 91-а година започват протести срещу присъствието на Альоша.

Започват и контрапротестите.

През 1996 година при управлението на кмета Спас Гърневски Общинският съвет на Пловдив взема решение за премахването на Альоша. То е под номер № 89 и е одобрено на 10 април 1996 г. То е с една-единствена точка: “Задължава кмета на Пловдив да предприеме незабавно необходимите действия за заличаването на Альоша от Хълма на освободителите като паметник на Съветската армия - окупаторка".

Решението се взема основно с гласовете на съветниците от СДС, които са мнозинство.

Тогавашният кмет Спас Гърневски остава в историята като "разрушител“ - макар че целта не е разрушаване, а преместване на статуята. Евентуално до Братската могила, където да се съберат и други символи на онова време.

Сред защитниците на Альоша се оказва и Царят – както наричат Симеон Сакскобурготски при първото му посещение в Пловдив през 1996 година, който казва на Гърневски, че не е хубаво да се махат паметници. Кметът обяснява, че не трябва това да е символ на град

Стига се до съд.

Покойният съдия Здравко Киров разказа преди няколко години в студиото на Пловдивската телевизия историята на това дело, което той лично поема като особено важно. Оказва се, че има сключен международен договор, подписан от президентите Жельо Желев и Борис Елцин за опазване на съветските паметници. И той не може да бъде нарушен едностранно.

В съдебната битка Альоша оцелява.

След няколко години даже руската фирма Лукойл предлага да поеме грижата за Хълма на освободителите – вкл. за паметника. Създава се общоградски комитет начело със следващия кмет Иван Чомаков.

Тогавашният лидер на СДС Мартин Димитров е меко казано очуден, че един син кмет се ангажира с кауза, която винаги е била официална политика на БСП.

Анкети сочат, че младото поколение вече е свикнало с паметника и го приема като символ на града

Когато почитаме Левски обаче, няма как да не сравним разликата в мащабите на двата паметника.

Има идеи паметникът да се преработи в Левски...или в бутилка Кока кола, примерно

В чест на обявяването на Пловдив за културна столица на Европа се ражда кичозната идея – да се продават близалки с фигурата на Альоша.

Нападението на Русия над Украйна активира споровете за съдбата на паметника и на другите "альошовци“ из България.

Около него се разгарят политически страсти.

На върха на Бунарджика се веят руски знамена, украински знамена, знамена на така наречената Донецка република...

Гранитната фигура е преобличана с червени наметала, заливана е с боя, с послания върху гранита се пробват русофили, русофоби, антисемити, националисти...

Альоша издържа на всичко.

И какво ще стане в крайна сметка с него?

Христо Николов предлага да има референдум. Но с три възможни отговора. Третият да бъде да има поне информационна табела, която да обяснява защо паметникът е противоречив...

Но това няма да се случи скоро...

Този материал е част от проекта ТВ ФЕСТИВАЛ "НЕПОЗНАТИЯТ ПЛОВДИВ“ - пети сезон, който се реализира от Сдружение "Медии с човешко лице“ и Пловдивската телевизия "Тракия – с подкрепата на Община Пловдив и е част от Културния календар на града.

Филмът по темата може да видите на

https://www.youtube.com/watch?v=ODT9zGs3c8M