Някой спомня ли си магазина на Ончо в Кичюка? Годината беше 1896, не много одавна. Намира се все още на бул."Н.Вапцаров" до баня Русалка. И банята я има.

1996г.беше много трудна за всички българи. В периода януари – началото на февруари, 1997 г. България изпада в дълбока политическа и финансова криза. Големите градове са обхванати от протести, блокирани са пътища и улици, страната изпада в хаос. В началото на февруари България е изправена пред хиперинфлация, след като за по-малко от два месеца цената на един щатски долар от 500 достига до 3000 лв. Инфлацията вече е 300%. За периода от април до октомври фалират 15 банки. Унищожени са спестяванията на огромното мнозинство от българите.

На пазара изчезнаха най необходимите хранителни продукти. Изчезна всичко. Дори и сапунът изчезна.

Не знам как и по какъв начин ставаше снабдяването на магазина на Ончо. Но там можеха да се намерят стоки където никаде другаде ги нямаше.

В магазина работеха жената на Ончо и неговия 12-13г.син. Магазинът беше нает от Ончо под наем.

Сградата на магазина се състоеше от две части. Предната,към булеварда беше изградена от носещи стоманобетонови колони върху които лягаха стоманобетонови греди,а върху тях 2Т бетонови панели. Фасадните стени бяха от тухли. В предната си част магазинът имаше големи стъклени витрини.Тази част имаше доста хубав вид. Вътре се предлагаха предимно промишлени стоки, подредени на гондоли и щендери.

Преди кризата магазинът предлагаше предимно зеленчуци и плодове и някои други пакетирани хранителни стоки.

Асортиментът на хранителните стоки по това време във всички магазини беше ограничен до минимум. Изчезна всичко. Цените на стоките бяха ниски, достъпни, но предлагане нямаше.

Дни наред още в ранни зори пред магазина се образуваха големи опашки. В магазина имаше олио, когато олиото навякъде беше изчезнало.Хората идваха, носеха си еднолитрови бутилки и получаваха литър олио,толкова даваха.

След време имаше и брашно, даваха по пакет на човек. Появиха се и едни супи-бульон, на кубчета,които се разтваряха в гореща вода. Хората ги купуваха с дузини.

Появяваше се и сапун, тоалетен, парфюмиран, също дефицитен.

Конфитюри, компоти никъде нямаше, но при Ончо се появиха богат избор на конфитюри. Бяха много хубави, приготвени със захар. Имаше конфитюр от смокини, много вкусен. Появи се конфитюр от череши, вишни. Бяха албанско производство.

Задната част на магазина беше от ламарина. Подът беше на самия терен, на пръстта. Но за хората това нямаше значение.

Кризата отмина. Магазинът на Ончо затвори врати .След време беше купен от нов собственик.

Новият собственик беше мераклия човек.Дойде при мен и поиска да му направя проект за един съвременен,хубав магазин.

Съгласно новия проект беше запазена само старата стоманобетонова конструкция.Всичко останало се проектира наново и се построи по новите проекти.

Създаде се нещо като един малък комплекс състоящ се от супермаркет, кафе-сладкарница и игрална зала.

Супермаркетът тръгна успешно, беше много добре зареден с хранителни и промишлени стоки.

Кафе сладкарницата нямаше толкова успех. Слабо се посещаваше, нямаше клиенти и след време затвори врати.

Игралната зала беше наета от двама граждани от Панагюрище. За да се пусне в експлоатация такова заведение, са необходими огромен брой разрешителни. Понякога изваждането им е доста трудно е бавно. Преодоля се и това препятствие. Игралната зала отвори врати. Но само за няколко месеца и после затвори завинаги.

Наскоро чух,че на този терен ще се строи нов, голям и много модерен жилищен комплекс, който ще приюти стотици граждани, които ще се радват на жилище състоящо се от стая 12 кв.м.и тоалетна. ..

                                                                      арх.Олег Каразапрянов

14.03.2023г.                                                  oleg5@abv.bg