Идеята да се правят тунели под пловдивските тепета е много стара.Дори е имало опити за прокопаването им.Това го знам от инж.Георги Семов,който живееше на ул. ."Съединена България"№9.

Инж.Георги Семов е един от първите строителни инженери в Пловдив,брат на известния арх.Асен Семов.Не съм сигурен ,но мисля че братята  Семови са родом от Стара Загора.Проектираните сгради от арх.Семов са едни от шедьоврите в българската архитектура.Арх.Семов одавна беше напуснал Пловдив,живееше в София.

Бях невръстен 5-6 годишен,но обичах да разговарям с инж.Семов,да го разпитвам за различни неща,за сградите от махалата.Беше ми интересно,а той винаги отклкваше на моите въпроси.Много ми беше забавно да правя къщички от дъски,от парчета тухли,камъни с врати и прозорци,покриви,комини. Инж.Семов ме гледаше и казваше "Ти ще станеш архитект".  тези години не знаех какво значи архитект,но разбирах че е свързано с изграждането на истинските големи сгради.

Знам, че къщата на братя Семови на ул.."Съединена България"№9 е проектирана от арх.Семов. Но наскоро прочетох , че неин автор е арх.Хр.Пеев. Дали е така или някой бърка?

От инж.Семов знам, че много преди 1948г. преди да започне прокопаването на Тунела по идея на инж.Борислав Славов са правени опити за прокопаване на тунели. Но къртенето на здравия и твърд сиенит е принуждавал ентусиастите да се откажат.

            Вече по късно около 1948г. започва по масовото им прокопаване. Под Бунарджика,Сахат  Тепе, Джендем тепе.Целта е била да се осигурят сигурни скривалища на пловдивчани в случай на бомбено нападение от капиталистическите държави. Такова беше обяснението за тяхното изграждане.

            В действителност под трихълмието тунелите си бяха просто тунели, а не бомбоубежища. Те бяха нещо като складове за хранителни стоки. В тях се съхраняваха хранителни продукти,защото вътре температурата беше постоянна,сравнително ниска,без да се правят допълнителни инсталации.

По специалнен тунел има под Сахат тепе,където на времето имаше апаратура,която трябваше да отчита и регистрира появилите се земетресения. Не знам дали все още тези тунели имат същото предназначение.

Ако говорим за бомбоубежища под тепетата, то такива почти няма. Едно бомбоубежище трябва да отговаря на редица изисквания.То трябва да има принудителна вентилация,херметично затваряне на вратите,вода и др.

В момента тунелите са изоставени и състоянието им е неизвестно.А дали имат собственик и кой ли е той,ако имат?

Дали не трябва  на тези тунели да се обърне малко по голямо внимание или да ги оставим така да си стоят?

Тунелите под тепетата са могли да осигурят защита на населението от центъра на града.За живеещите в Кичук Париж те са били доста далеч.

Спомням си,че на няколко места в Кичук Париж бяха изградени бомбоубежища.Бях малък но добре си ги спомням.Бяха изградени от тухли,вероятно не е имало бетон или е бил прекалено скъп.Разположени бяха под земята.В тях се влизаше по стълба,пак от тухли.Не бяха много дълбоко вкопани под терена и едва ли са могли наистина да защитят населението от нападение.Постепенно бяха премахнати като ненужни.

До преди малко повече от 30г.всяка една сграда в България трябваше да има ПРУ- противорадиационно укритие. Независимо дали е жилищна,учебна, производствена или друга.Тези укрития бяха голяма мъка най вече за тези,които си строяха индивидуални къщи или малки кооперации. Трябваше да се дават допълнителни средства.За къщите имаше определена минимална площ.

Когато къщата имаше подземен етаж беше по лесно,но ако нямаше проблемите ставаха повече.На ПРУ стените трябваше да са от бетон с определена марка и дебелина 20см.както и плочата над ПРУ.Армировката също трябваше да отговаря на определени изисквания. Вратата трябваше да е от стомана, газодимо уплътнена и със специално затваряне. На прозорците трябваше да има специални стоманени капаци,газодимо уплътнени пак със специално затваряне. За по големите кооперации нещата баха още по сложни и скъпи.

На всеки един проект за къща или кооперация в част архитектура и конструкции ПРУ беше неотменна част.

Този проект задължително трябваше да се съгласува със специална военна служба,която се намираше до бившия Окръжен съвет.Там разглеждаха проекта и ако отговаря на изискванията слагаха печат и подпис. но за да стане това собственикът трябваше да представи фактура,че е купил стоманената врата зедно със стоманените капаци за прозорците на ПРУ.

След заплащане на определена такса,гражданина си получаваше заверените проекти и тогава можеше да му се издаде "разрешение за строеж".

                                                              арх.Олег Каразапрянов

14.04.2023г.                                                  oleg5@abv.bg