По повод вчерашното ни предаване "Училище мъчилище" нашият зрител Димитър Стоев ни е изпратил спомени за училищетно едно време.

Лошите спомени за училището нямат край! Тогава те бяха нещо най-обикновенно ежедневие, но днес когато вече всичко е минало понякога ми измъчват съзнанието колко неоправдани бяхме тогава.

Учителските показалки се ползваха от тях като палки за побой над учениците предимно по черепите ни. Вземаха ни страха без да подбират средства за това - търсеха се форми и начини за насилие.

Сутрин учителите заставаха на вратата на класната стая и питаха всеки влизащ ученик дали е закусил и какво. Задължаваха ни да носим от дома храна на бедните и гладуващите ни съученици.

През голямото междучасие едни и същи деца се оглеждаха кой закусва и му вземаха храната, даже стояха ш чакаха пред домовете на съучениците да им вземат храната и ги обричаха на глад.

На екскурзии и др. когато учителите ни караха да си носим суха храна, винаги се намираха едни и същи без храна и учителите ни задължаваха да им даваме от себе си и да не си дояждаме заради тях.

Винаги, когато учител ни срещаше навън по улиците питаше няма ли за нас дневен режим и книжки за нас. За джамини намаляха поведението. Вечер кината се охраняваха от дежурни учител.

Внезапно нахълтваха по домовете ни където живеем и ако ни беше по-широко превръщаха стаите в занималня за бедни ученици без условия за  учене и само за една седмица всичко ни беше изкрадено

Самите учители оглеждаха къщата и гледаха да закачат нещо, особено акордеон, радио, грамофон и др.за нуждите на училището и ако не ги дадеш не завършваш срока и даже оставаш да повтаряш

В класните стаи всяка редица имаше внедрен доносчик и всичко което чуеше го пренасяше на учителя. Задаваха ни съчинения да правим свързани с личния и семейния ни живот, автобиографии и др

Всичко това и още друго едва сега го проумявам колко сме били манипулирани като деца а всяка двойка и забележка в бележника се наказваше с побоища от родителите ни и ОТ ТЕБЕ ЧОВЕК НЕ СТАВА

Мъките ни нямаха край.

Вземаха ни страха и се учихме не за знания а за бележки

Поздрави