 © |
ВЕЛИКДЕН В ОХРИД В момента, в който пиша – неделя сутрин, Охрид спи. Една част от жителите и гостите на града бяха по църквите до полунощ, други – просто нямаше как заспят поне до 2 часа, защото градът се огласяше от църковни песнопения. В други дни това става за кратко през деня – в противовес на мюсюлманските молитви, които идват от минаретата. По едно време и у нас имаше подобни идеи, но не се реализираха. Не знам дали трябва да се надпяваме. Е, по-добре е, отколкото да се избиваме. Тук съм неорганизирано – така да се каже. Имахме намерение да пътуваме групово, с автобус, но се оказа, че всички пловдивски групи се разтурили в последния момент. Уплашили се, че в Македония бият българите. Софиянци се оказали по-куражлии и няколко групи заминали. Та чува се по чаршията българска реч, но не е като в Одрин. И на границата нямаше никаква опашка. Иначе градът е пълен с хора, които се веселят до-късно. Ако се съди по номерата на колите, има много туристи от другите бивши югославски републики. Та искам да кажа на тези пловдивчани, които се уплашиха, че тук не бият. Снощи бяхме в една КЕБАПЧИЙНИЦА –от тези, коит вече ги няма в България – беше пълно с хора. Пихме и по една ракия – тиквешка, жолта. После ядхме баклава и кадаиф. И всичко е по-евтино, отколкото в България. Яйцата в магазина са 30 стотинки, но доколкото разбрах, имат таван на цената. Иначе няма изобилие на козунаци и боя за яйце около касите. Вчера погледах малко телевизия. Кабелният оператор предлагаше десетки сръбски телевизии,, албански, гръцки... И нито една българска. Защо ли? Не е трудно да си отговорим. В новините имаше великденски блок. Хората говореха за вярата, за саможертвата на Христос, за това как ще се съберат семействата... И нито дума за спекулата, за цената на агнешкото, с колко е поскъпнала великденската салата и прочие теми, с които ни заливат нашите телевизии от поне месец. И ме облада истинско великденско настроение.Таман щях да затворя телевизора, когато в края на емисията се появи Тя. Онези пенсионерка, която от дни присъства ежедневно в българските телевизии. И си произнесе речта: "Чедо, всичко поскъпва, тази година няма да е като миналите, не ;нам дали ще имам пари за агнешко...“ И ми стана някак си българско. Абе, ние май наистина сме си братя. Очаквайте продължение... |