Знаят ли пловдивчани за тунелите под трихълмието? Кога са правени,защо са правени и как са правени?

Ето какво аз знам за два от тези тунели.

Свидетел съм на прокопаването на два тунела. Единият е през някогашния бул."Г.Димитров",сега "Цар Борис Обединител". Другият е на Понеделник пазара на ул."Съединена България" между къщите на някогашните собственици братята арх.Асен Семов и инж.Георги Семов на №9 и братя Стойкови на №11.

Прокопаването на известния "Тунел" е започнало през далечната 1948г. по идея на инж.Борислав Славов. И после дълги години изоставен.

Бях 5-6 годишен от когато имам спомени. Годините бяха 1955-1956. Виждаше се започнатото начало на прокопания тунел, може би десетина ,петнадесет метра. Пред самия тунел пространството беше обсипано с натрошени сиенитни камъни,по малки и по едри. След дъжд мястото се пълнеше с вода и образуваше малки плитки езерца. Вода се стичаше и от скалите на самото тепе,та лятно време бе пълно с комари.

Виждаха се  изоставените разкривени и изпочупени релси по които някога са се се движели вагонетките.Стояха и самите вагонетки,някои на релсите,други полегнали на една страна.Имаше и дървени греди с които подпираха прокопания тунел.

Минаха години, работата се възобнови и тунелът беше прокопан през 1960г. През тази година ние съседите от квартала за първи път преминахме през тунела, въпреки че преминаването ни костваше усилия, защото трябваше да се върви през натрошените камъни, локви и мрак. Но ние бяхме горди,защото бяхме свидетели на неговата направа.

Не след дълго тунелът се облагороди и стана основна комуникационна връзка за Пловдив.

Другият тунел на ул"Съединена България" беше започнат през 1956г. Спомените ми за неговото прокопаване все още са свежи и незабравими, защото за едно дете това бе едно истинско приключения.

Беше лятото,когато с камиони ЗИЛ пред бъдещия тунел започнаха да докарват необходимите материали. Докараха навити стоманени въжета,също стоманени платна с размери 1/5м.,дървени подпори и разбира се един голям компресор на колела с теглич за теглене за сгъстен въздух. Компресорът се задвижваше от дизелов двигател, чийто странични капаци винаги стояха отворени.

Имаше и бургии за камък с различна дължина от  около половин метър до два и половина метри и с диаметър около 4 см.

Работниците говореха между тях си на турски език, може би бяха от кърджалийско.

Идваха сутрин в 7 часа и си отиваха в 16 часа. Бяха скромни, добродушни хора.В почивките изваждаха от торбите си сланина и хляб и това им беше храненето.Винаги пиеха само вода.

Започна се с пробиването на дупки в скалата с помощта на компресора.Пробиваше се по една дупка,защо ли само по една? Пробиването ставаше много бавно,една дупка с необходимата дължина се правеше за около седмица. Компресорът работеше с нафта и затова наблизо имаше няколко варела, които се зареждаха переодично с нафта от камион цистерна.

Първите 5-6 дупки ги пробиха косо на скалата.Отстрани на бъдещия тунел пробиха десетина дупки в които заклиниха стоманени куки. За тези куки вързваха железните платна за да не хвърчат камъните. Въпреки това камъни хвърчаха,дори често имаше някой камък на голямата тераса на къщата на Стойкови.

Цялата тази дейност ми беше безкрайно интересна,но работниците не даваха да се стои наблизо. Можех отдалече да стоя и с часове да наблюдавам работата им.

Така изглеждаше през 1962г. тунелът на ул ."Съединена България".От дясно е дворът със смокините на братя Стойкови.Тунелът попада в двора на братя Семови.

Без преувеличение може да се каже,че трудът на тези хора беше наистина робски,каторжен.Всичко ставаше на ръка,най вече товаренето на големите камъни на камиона.

След като дупките в скалата бяха готови,те трябваше да се напълнят с взрив,който не разбрах какъв беше.Отверстието на дупката се затъкваше,оставаше да стърчи само дългия черен фитил около 50-60см.,чрез който се възпламеняваше взрива.Запалваха фитила и той започваше със съскане да гори. Работниците се разбягваха настрани с предупредителните викове "бомба","бомба".

Бяха ни предупредили когато чуем тези викове никой да не се показва навън. Чуваше се страшен гръм и после пълна тишина. Случваше се понякога взривът да не гръмне и това беше голям проблем.

Още при първите взривове повечето стъкла на северните прозорци бяха изпочупени. След като всичко приключи мина джамджия и възстанови всички щети.

За да си улеснят товаренето на камъни работниците изкопаха една рампа пред тунела, така че камионът като влизаше на заден ход каросерията му да се изравни с терена и камъните да се избутват и претълкулват,а можеше за товарене да се ползва и ръчна количка.Често се случваше натовариния ЗИЛ да не може да преодолее наклона на рампата и тогава идваха на помощ всички работници.Камионът ръмжеше,виеше,тресеше се и бавно преодоляваше наклона. И така дни наред. Прокопаха се около 10м.дълбочена, ширината и височината бяха около 4м.

Не знам защо, но всички от квартала казваха на тунела "бункера", под това име гой беше известен.

После работниците изчезнаха задълго. На нас децата остана прокопания тунел. От горе и отстрани изтичаше вода, та долу винаги имаше голяма локва, водата от която изтичаше навън и не след дълго там се появи една слива дивачка, но с хубави сливи.

В локвата на тунела си пускахме корабчета направени от нас, защо да ходим до Марица. Лятото в най големите пловдивски жеги от тунела лъхаше прохлада. Съседите често там слагаха маса на която играеха карти или табла, ползвайки прохладата.

Минаха доста години,м оже би десетина и работата се възобнови. Тунелът беше свързан с другите тунели под трихълмието. Ползваха го за съхранение на хранителни продукти,най често сирене.

Някъде около 1997г.в тунела направиха ресторант "Пещерата". По тавана и по стените бяха накачени епруветки, може би наподобяващи сталактиди и сталакмиди.Ресторанта беше посещаван, от многа хора, особено лятото, защото вътре беше естествено прохладно. След време ресторанта затвори врати завинаги.

Другите тунели под трихълмието,които знам, са на улиците:

 бул."6-ти Септември" срещу Семинарията

 ул."Съборна" беше ресторант "Нон стоп"

 ул."Гаврил Генов" сега не знам как се казва

 ул."Станислав Доспевски" до къщата на арх.Хр.Пеев

 ул."Рилски метох"

Мисля,че имаше тунел отстрани до Маразлията,на ул."П.Р.Славейков

Тунелът на бул."6-ти Септември" срещу Семинарията има интересна история свързана с мен,но за нея друг път.

                                                              арх.Олег Каразапрянов

09.04.2023г.                                                  oleg5@abv.bg