Сестра ми беше студентка по  медицина в Пловдив.Имаше колежка Мария,също студентка по медицина с която бяха приятелки.Мария беше от едно първомайско село.Баща и,вече доста на възраст имаше бръснарница в с.Бойково.Бръснеше и постригваше селяните,изкарваше пари за да я издържа.

Мария често идваше у нас,дори много често.Излизаха заедно със сетра ми и мъжът на сестра ми на разходка,на ресторант,на дискотеки.

По същото време вкъщи идваше Петер,инженер по професия.Германец,млад,висок,снажен,с който работеше с майка ми в една фирма.Засрещаха се с Мария.И явно са се харесали.Мария дума не знаеше на немски език,но някак си искрите са прехвърчали.Започнаха да се срещат и излизат заедно няколко пъти.

Петер си замина за Германия.Мария се опитваше да си пише с Петер на руски език,но изглежда нещата не са тръгнали.Тогава тя помоли майка ми да и превежда писмата на немски език,да превежда неговите на български и нейните на немски.

Мария завърши медицина и стана лекарка.Не си спомням колко време продължи цялата история,но накрая сватбата стана и Мария заживя в Германия в град Десау.

Мария и сестра ми подържаха кореспонденция.Накрая на писмата си Мария се подписваше: д-р Тенева.

Един ден сестра ми получи покана от Мария.Канеше всички,сестра ми с мъжа си,майка ми та дори и мен.

Един хубав ден в края на пролетта се натоварихме на моята кола и тръгнахме към Десау.

Град Десау представляваше за мен голям интерес.Там беше известната сграда Bauhaus на Валтер Гропиус.

Пристигнахме в Десау при Мария и Петер някъде следобед.Посрещнаха ни гостоприемно.Петер беше приготвил едни специални сервизи за хранене,още от прадядо си,искаше да ни покаже,че сме специални.И се усещаше,че за него сме специални,усмивката не слизаше от лицето му.

Ядохме,пихме.Имаше много приказки,спомени.Мръкна.На няколко пъти искахме да си тръгнем,но отлагахме.Времето измина неусетно,стъмни се и вече наистина трябваше да си тръгнем,зашото до хотела в който имахме резервация имаше около 200км.

За Петер едно такова пътуване беше твърде неразумно и той настояваше да преспим у тях въпреки че имаха  само дневна и спалня,че все ще изкараме една нощ.

Но Мария беше на друго мнение,щом хората искат нека да си вървят,така казваше тя.

Тръгнахме си по тъмно.За нещастие се оказа,че бензинът няма да ни стигне,а тогава в Германия през нощта нямаше работещи бензиностанции.

Шофирайки в далечината съзрях доста ярки светлини.Достигнахме да една стара,каменна 5-6 етажна вятърна мелница превърната в Jgendherberge – младежка хижа.Около хижата младежите все още се веселяха,свиреха,пееха,танцуваха.Поискахме от управата разрешение да паркираме в двора и да ползваме вода,тоалетни.

Не само това,дадоха ни две стаи на най високия етаж.На сутринта ни повикаха на обилна закуска с масло,шунка,яйца и топли питки.Поискахме да платим за всичко което ни предложиха,нямало как да стане,не взеха пари.

И пак си мисля за пословичното българско гостоприемство и студените негостоприемни германци.

                                                          арх.Олег Каразапрянов

08.03.2023г.                                                  oleg5@abv.bg