Бакалницана на Понеделник пазара се намираше на ул.Патриарх Евтимии №50 в двеутажна сграда. На първия етаж беше бакалницата,а на втория живееха семейства,които така и не разбрах кои са.Това беше кварталната бакалница от която всички пазаряха.Друга нямаша.Във всеки квартал на Пловдив имаше по една бакалница,но имаше места където нямаше бакалница. Не беше голяма,може би имаше размери около 6/5м. Складът и беше едно малко дворче към нея,в което се разполагаше амбалажа,празните касетки от дърво,пълни или празни каци,бурета,варели. Влизаше се с едно каменно стъпало и веднага те удряше миризмата на катран с който мажеха дървения вече доста поразклатил се от времето под. Никой не се впечатляваше от това,всеки отиваше,пазареше и си отиваше. Продавачите бяха бай Владо и после бай Христо или обратно, не помня точно,но имената съм им запомнил,защото баха запомнящи се продавачи.

Сутрин бакалницата отваряше в 7 часа. Продавачът идваше, вдигаше металната ролетката,боядисана с боя вечно люпеща се в мръсно жълт цвят, която издаваше ужасно силен шум.Рулетката се прибираше в една специална кутия разположена високо. Дограмата беше дървена,боядисана в същия цвят и също с така люпеща се блажна боя.Но пък витрините бяха с необичайно големи за времето си стъкла. Вечер продавачът излизаше с една желязна кука в ръка,закачаше с нея един ченгел на рулетката и я издърпваше до долу пак с много шум. Настъпваше с крак ченгела и врътваше ключа. Все се заключваше,макар ,че не си спомням да е имало кражби.

Първоначално, като влезеш веднага в ляво, беше тезгяха за продажба. Над тезгяха задължително закачени на тавана висяха един мухоловки, които ми приличаха на парчета тънко нарязан кашкавал с три, четири залепнали по тях мухи. На паяжините по тавана в ъглите имаше повече мухи.

Една част от тезгяха беше нещо като хладилна витрина, но дали беше наистина хладилна не знам.по късно тезгяха го изместиха в дясно. По свежи ми са спомените за бай Христо. Беше много отзивчив,чевръст, услужлив. На тезгяха имаше кантар от онези белите на които една червена стрелка показваше грамажа. Отстрани кантарът имаше една въртяща се ръкохватка, с която можеше да се променя обхата на мерене. Разбира се, имаше и листове сива амбалажна хартия, която служеше за овиване на купената стока, а също и за изписване на сметки с помощта на молив.Имаше и книжни кесии пак от същата сива хартия, в които се слагаше купеното.

Всичко се опаковаше в амбалажна хартия,независимо дали е сирене, кашкавал, салам, масло или мармалад, салца, майонеза.Всеки си носеше мрежичка за пазаруване,побираше се във всеки джоб. Нямаше найлонови торби.

В бакалницата никога не се чакаше, отиваш пазариш и си отиваш.

Какво ли не се предлагаше в бакалницата. Стоките бяха предимно хранителни. Разбира се имаше и спирт и газ за горене в стъклени бутилки. Цигари всякакви. Най много се продаваха "Арда" пакет – 18ст. "Ударник май беше 16ст."Родопи" в плоска кутийка с изобразени в син цвят планини на нея, която се отваряше като табакера,  струваше 32ст. - доста скъпо. Все още нямаше цигари БТ. Имаше и кибрит по 4ст.с по 50 бр.клечки и кибрит "Буря" търсен от децата.

Сиренето идваше в каца, от където се прехвърляше в алуминиева тава, която стоеше в остъклената част на тезгяха. Кашкавалът беше на едни големи пити, краве, овчи с тегло коло 25-30кг. Бай Христо го режеше с един голям нож.

Лютеницата и салцата идваха в дървени каци. Кацата имаше дървен капак, който се махаше. Искаш половинка салца или лютеница, продавачът слага лист амбалажна хартия, гребва с една голяма полуцилиндрична лъжица и слага загребеното на хартията, отнема или прибавя, за да нагласи теглото, увива хартията и си готов.

Олиото идваше във варел от тенекия. За олиото трябваше да си носиш шише. От варела олиото се вадеше със специална ръчна помпа, с помощта на която ти напълват шишето, литър или половинка, колкото ти трябва. Долния край на помпата винаги беше потопен в отвора на варела, а самата помпа винаги беше омазнена, черна, дори мръсна.

Мармаладът също беше в каци, но понякога идваше в дървени сандъчета от шперплат с размери около 30/50/10см. В сандъчетата беше твърд и се режеше с нож. За по голяма здравина сандъчетата бяха пристегнати с ивици от бяла ламарина. Имаше мармалад от шипки, от кайсии, дюли. На съндъчето имаше етикет, на който пишеше от какво е направен мармаладът, грамаж, трайност.

Захарта идваше в конопени чували, които стояха на пода, продаваше се насипно. Същото беше и със солта. Червеният пипер, както и подправките стояха в едни специални стъклени съдове, които стояха подредени до тезгяха. Пак в чували имаше леща, зрял фасул, ориз.

Имаше и тахан халва от слънчоглед. Пак в сандъчета. Продаваше се на кило. Сусамова халва никога не дойде.

Хората обичаха да похапват халва с хляб, беше вкусно. Някои позваха халвата за мезе на виното, носеха си халва в кръчмите.

В бакалията зеленчуци не се предлагаха. Понеделник пазара беше на метри.

По едно време в бакалницата се появи рачел. Истински рачел, от онзи с нарязаната на къдраво парченца тиква с хрупкава коричка и сладък ароматен сок - понякога с арамот на индрише.

Всеки от махалата отиваше да си купи, но трябваше да си носи подходящ съд,някаква купичка или тавичка. Това беше най хубавия рачел, който съм опитвал. Неодавна купих рачел в буркан, но истината беше далече.

По едно време в бакалницата се появи шоколад, истински натурален шоколад. Продаваха го на кило и се предлагаше на едни доста едри, дебели парчета. Не всички го харесваха, защото не беше много сладък, но имаше и такива, които купуваха с килограми. След време изчезна.

В бакалията мляко прясно, кисело не се продаваше,наблизо имаше млекарница. Не се продаваше и хляб. Хлебарницата беше също на метри.

В началото алкохол не се предлагаше, нито вино, нито ракии.То коняци имаше само в по-добрите заведения. Може би защото никой тогава не търсеше.

Много рядко пускаха маслини, една много дефицитна стока, и зехтин.

Зехтина хората го имаха като лекарство. Продаваше се в тенекиени кутии, на които в зелен цвят бяха изрисувани маслинови клончета и маслини.Беше гръцки или по- често испански. Имаше и италиански. Консумираше се като на кутията се пробиваха две малки дупки от противоположните страни горе на капака. Купуваха го за лечение на камъни в жлъчката или бъбреците, смесваха го с лимон, пак дефицитна стока и пиеха сутрин обед вечер по супена лъжица. Не си спомням някой да е слагал зехтин на салатата или да сготви фасула със зехтин.

Щом пуснеха маслини или зехтин винаги се образуваха големи опашки. Хората търпеливо чакаха. До някои от тях не достигаше.

Луканката също беше дефицитна стока, струваше около 1,40лв., но за доста хора тя беше излишен лукс, та за нея опашките бяха доста по малки.

                                                          арх.Олег Каразапрянов

08.04.2023г.                                                  oleg5@abv.bg