©

Кризата има и добри страни.

В едно по-добро време Бойко Борисов щеше да ходи всяка вечер по банкети, а сега стои сам в Банкя, пуши и размишлява защо всичко в тази държава е прогнило.

Той и не подозира, че същото са правили преди 500 години султаните на Османската империя.

За нашите географски ширини 500 години са нищо - нещата остават почти същите или циклично се повтарят.

Та размишлявайки върху проблемите на империята, не знам си кой султан е измислил  еничерския корпус.

Вече не е тайна, че задачата на зловещите еничери не е била да отнемат дете от майка, както се пее в песните - с подобни неща са се занимавали само най-некадърните от тях, а да управляват империята.

Еничарите са били нещо като балкански самураи - поне в самотата си.

Откъснати от баща и майка, баба и дядо, чичовци, вуйчовци, братовчеди, от батко и братко и т.н. те не са имали за какво друго да мислят освен за благото на империята. Поне докато създадат свои наследници и свои приятелски кръгове.

Поредният султан в крайна сметка е разбирал, че държавата отново започва да се проваля, и емисарите му тръгвали да търсят нови, непокварени момчета сред раята. Сред раята, а не сред тези, които вече са изпитали благата на причастността към облагодетелстваната общност.

Да си припомним първия и най-любим лозунг от митингите веднага след 10 ноември 1989 година. Той бе „Да вземем милионите от татко и Владко".

Тодор Живков не бе свален от Горбачов. Доста преди формалната смяна първият ни партиен и държавен ръководител бе тайно детрониран в сърцата ни от Владко. И от неговите приятелчета - младото поколение на тогавашния висш ешалон.

Надойдоха нови хора, понаместиха се, пооядоха се, обградиха се със свои хора и започнаха да мислят за своите наследници.

Всеки прави каквото може  за децата си.

Волен Сидеров направи от доведения си син евродепутат.

Ирен Кръстева подари на сина си първо правителствен пост - да се поощрака, после медийна група.

Бившият заместник -министър Димитър Пейчев постъпи най-благородно - вместо да краде от държавата, уреди двете си дъщери и жена си с европейски пари.

Висшите ни магистрати пък уреждат децата си като крайно нуждаещи се с имоти край морето.

Времената са неспокойни, кой каквото успее да забърши, докато е на власт, това е...

Сега вероятно някой ще попита - а когато султанът си е сменял еничерския корпус с нов, какво е ставало със стария?

Ами много просто - всички, които вече са управлявали не в името на благото на империята, а в частен интерес, са минавали под ятагана.

Реки от кръв са потичали към Босфора.

Тук- таме някой оцелял придворен е почвал да шушука, че империята ставала полицейска държава, но като усещал, че ятаганът е някъде наблизо, млъквал.

Та такива страшни неща са ставали тогава, когато не е имало демокрация по нашите земи.

Впрочем, няма ли да се сети някой и да подари на Бойко една османска история?