©

Днес така наречените МОЛ-ове" са между най-посещаваните места във всеки по-голям град. Включват ги в туристическите маршрути редом с антични паметници и архитектурни шедьоври.

А къде са ходели да пазаруват хората преди това?

Пловдивският летописец Мимо Райчев е отделил място в новата си книга "Спомени от Пловдив-2" на пловдивските РУМ-ове. Тоест, на районните универсални магазини.

И с тази тема се включва в Телевизионния фестивал "НЕПОЗНАТИЯТ ПЛОВДИВ“. Гостувайки в студиото, той разказа как специалистите от тогавашното предприятие "Метални конструкции“ са се научили за една година да правят големи магазини. Даже още в началото са обявявали датата на откриването.

Решихме да продължим размислите на Мимо

Но преди това се върнахме назад във времето.

И да търсим местата, където алъш веришът е събирал тълпи от хора

На мястото на Централния площад в различни епохи са се развивали стихийно търговски средища.

Пловдив от стотици години притежава един от най-старите европейски пазари – Четвъртък пазара. Който унищожихме безмилостно в наше време. Говорили сме за това в предишните "сезони" на "Непознатият Пловдив".

Още в 17 -18 век по Узун чаршия има стотици дюкяни – един до друг. Пътешествениците – даже тези, обиколили половината свят, са учудени каква търговия се е въртяла във Филибето.

Първият "универсален магазин" е може би така нареченият Безистен, който се е намирал в Капана. Разрушен е в началото на миналия век.

Останали са няколко снимки и поне две рисунки от арх.Христо Пеев.

Докато в един Одрин, примерно, има запазен безистен, които винаги са пълни с туристи. И в Ямбол са се оказали по-грижовни стопани...

Търговски център дълги години е пространството около Куршум хан

В началото на 20 век едно оживено търговско средище е т.н. Чипев базар – на мястото на стълбите на Каменица. Тук има различни магазини, кръчма, събират се хора.

През 30-те години на миналия век изникват модерните хали – първата копка е голямо събитие

В тях се продават предимно хранителни стоки. Още през 30-те години се появява първият голям хладилник, в който през нощта се съхраняват месата.

Стари пловдивчанки са описвали как е ставало купуването на месо. Чуди се клиентката какво месо да купи, а касапинът я пита: "Какво смятате да готвите, госпожа?“ Жената обяснява, че имал малко картофи, имал зелен фасул, но можела да купи още зеленчуци да направи гювеч. Тогава месарят предлага – това месо е за картофи, това за гювеч...

В годините на социализма Халите са като държавата –

ту са пълни,ту са празни.

След 10 ноември 1989 година халите изглеждаха още по-трагично, отколкото при социализма, защото общинската търговия не можеше да издържи на конкуренцията на частниците. Разцъфтя корупцията. Но това е друга тема. Халите бяха продадени и се превърнаха в нещо като малък МОЛ.

Хали имаше и в Кючука. Продадоха и тях.

Години преди това загниващият капитализъм по света започва да строи универсални магазини, които стават

©

символ на големите градове. Попаднали случайно на Запад българи разказват на ухо чудеса за "Марк и Спенсър", "Блумегдейл", "Лафайет", "Кадеве", че и за московския ЦУМ.

Най-после в София се появява ЦУМ.Цяла България се юрна към това невиждано чудо – даже и да не купи нищо, поне да се повози на ескалатор.

В магазина се пускат стоки, които не могат да се намерят никъде другаде – бонбониери, вносна бира, цветни телевизори "София 81“

По това време в Пловдив имаме един единствен универмаг –бившата поща на "Васил Коларов" 11.

На четирите етажа се продават най-различни стоки, вечер с охрана се изнасят куфари с пари – толкова голям е оборотът, но вместо ескалатори има тесни стълбички, по които клиентите едвам се разминават.

92 годишният дядо Владо Тодоров си спомня, че на един от горните етажи работи известен мъжки шивач. Купуваш си плат и на место той ти взема мярка.

Известен в целия град е продавачът на платове Радомиров,

Между другото, в Истанбул, на една от уличките под Капълъ чарши, има статуя на продавач на платове. Не на султан, везир или пълководец, а на обикновен търговец... Що у нас няма подобни неща?

Ражда се идеята за голям универсален магазин на територията на днешния Капан. Първо обаче трябва да се разруши голяма част от запазения стар квартал. Млади архитекти, кинаджии, журналисти възстават. Капана е спасен, но нямаме магазин.

Не след дълго обаче започва строителството на супермаркети , а след това на РУМ-ове районни универсални магазини

.Един след друг изникват "Молдавия", "Родопи", "Нева", "Евмолпия", "Хеброс", "Дружба", "Изгрев", "Тракия"..

Подробности могат да се намерят в упоменатата книга на Димитър Райчев.

Ние решихме да съберем допълнителни спомени.

Арх.Олег Каразапрянов ни изпрати разказ за строителството на "Евмолпия" – един от най-интересните в архитектурно отношение пловдивски сгради.

Автор на сградата е известната пловдивска архитектка арх.Мария Сапунджиева.

Конструктори на сградата са известните инж.Драгия Алексиев и инж.Нина Петрова, които за съжаление ни напуснаха преди години. Конструкцията на сградата е оригинална дори и днес. Покривното покритие е касетъчно, изпълнено от обемни стоманобетонови елементи, нещо което за времето си, а дори и днес, е рядко срещано. Получава се оригинално естествено покривно осветление необходимо за големите вътрешни пространства.

"При проектирането на търговския комплекс "Евмолпия"бях включен и аз – спомня си арх.Каразапрянов. -.Моето участие се изразяваше в изработване на повечето детайли. Предложих и изпроектирах много детайли,но най-запомнящи са два детайла: за вътрешното стълбище и за външната ветрилообразна стълба на фасадата. Арх.Сапунджиева прие моите предложения и аз изработих детайлите по които стана тяхното изпълнение. Вътрешната централна стълба се получи доста характерна, благодарение на извитите форми в края на стъпалата и единствената носеща носеща греда. Изпълнението на стълбищния парапет също създаде проблеми поради извития си вид и липсата на подходящи строителни материали. В крайна сметка като резултат тази външна стълба стана подходящ акцент на фасадата"

"Евмолпия“ се запомня и с това, че в сладкарницата предлагат над 20 вида сладолед – нещо невиждано за времето.

При строежа на някои РУМ-ове пловдивчани и търговски работници полагат доброволен труд – толкова голямо е желанието градът ни да има модерни магазини.

Освен РУМ-овете много посещавани са комплексите "1001 стоки" срещу Централна гара, селскостопанският комплекс на Карловско шосе, Мототехника, Мебелна къща, Направи си сам.

"От "Молдавия" си куп

©

их сръбска спалня – спомня си наш зрител, - ползвам я и днес. И все се сещам за магазина, от който я купих..."

В деня на откриването на всеки РУМ идват първенците на града, че даже и големци от София.

Събират се хиляди пловдивчани, защото се предполага, че ще пускат дефицитни стоки. Цветни телевизори и цветни фаянсови плочки – примерно...

Първите дрешки пък на хиляди пловдивчани са купени от Детмаг "Снежанка“

Днес е тиха галерия, която много рядко се оживява

А някога тук се събираха стотици души едновременно... Обикновено родители с деца. Имаше специален кът за подстригване на малчуганите.

"Не знам дали специално са подбирали продавачките – спомня си архитект Каразапрянов, но всичките бяха приветливи, услужливи.Бяха все млади красиви момичета и жени, та и татковците бяха доволни. Винаги посрещаха с усмивка, предлагаха, обясняваха. За този магазин всичко беше премислено и предвидено още в проекта...“

С идването на демокрацията и пазарната икономика се оказа, че старите търговски структури не са конкурентни вече. Първо ги раздадоха под наем на парчета на частници. След това ги приватизираха. Някои бяха и разрушени.“Евмолпия“ стана луксозен хотел. Родопи пък се превърна в клиника. "Нева“ днес е казино.

На Главната бе направен опит да се изгради луксозен търговски център – върху развалините на кино "Христо Ботев", но "Екзелсиор" – макар и с ескалатори и с безценна експозиция на старини в подземието, се оказа недобра идея.

Миналото изплува и в подземията на стария Универмаг, с което можем да бъде горди. Но не можеше ли едно ъгълче да се превърне в нещо като музей на търговията от 50-те и 60-те години?

Впрочем, редица стари универсални магазини по света фалират. Интернет търговията се разшири.

Появиха се и МОЛ-.овете, в които освен магазини има много атракции и места за прекарване на времето. За социално общуване, както се казва.

Но е хубаво да знаем и за времето на техните "баби"...

Там, където всеки ден хиляди пловдивчани търсеха нещо. Катереха стълби, блъскаха се на опашки, оглеждаха се за нещо "вносно“...

И някой път го намираха...

Филм по темата може да гледате на https://www.youtube.com/watch?v=bBc61E_o0MY

Този материал е част от проекта ТВ ФЕСТИВАЛ "НЕПОЗНАТИЯТ ПЛОВДИВ“ - пети сезон, който се реализира от Сдружение "Медии с човешко лице“ и Пловдивската телевизия "Тракия – с подкрепата на Община Пловдив и е част от Културния календар на града.