Част четвърта

Преди 65г.Пловдив по улиците на Понеделник пазара много рядко се случваше да мине някой лек или товарен автомобил.Ако минеше,то това беше по ул.Патриарх Евтимий.

Идваха да зареждат кръчмата и един склад на ул.Съединена България.За кръчмата носеха бъчви с мино,каси с ракия,мастика.Също бира и лимонада.В склада донасяха големи кашони с цигари.На кашоните имаше лепнат етикет на марката цигари.Имаше арда,родопи,ударник.

Камионите бяха останали след войната.Имаше Опел Блиц.Понякога ги палеха с манивела.

Имаше и Мерцедеси,пак останали от войната.

Много интересни ми бяха френските камиони Рено с една особена сплескана косо муцуна,в която беше побран двигателя.Каросерията беше монтирана на една стоманена конструкция от кръстосани железа.

Имаше чешки камиони Татра,осем цилиндрови с въздушно охлаждане.Те се движеха винаги с премахнати капаци на двигателя за да не загряват.Имаха двойни задни колела с чупещи се полуоси.Задните им колелета винаги бяха изкривени,беше ми интересно.

Други чешки камиони бяха Прага.Пак с въздушно охлаждане и пак с премахнати капаци на двигателя.

Имаше и унгарски камиони Чепел с дизелов двигател.Доста време се движеха из града.

Най популярни бяха Молотовките.Некадърно копие на американските Додж.Американците бяха подарили на Съветския Съюз тези камиони,който разбира се бяха некадърно "подобрени".

Молотовките или ГАЗ 63 имаха редови 6 цилиндров двигател,бензин.Разхода на гориво беше над 30л/100км.Максималната им скорост реално беше до 70км/час.

Онези години в България имаше държавно предприятие ДАП ,а имаше и СОАТ,където бяха обединени частниците притежатели на камиони.

Началник на ДАП беше Шкодров,а на СОАТ Георги Павлов.

Частниците най много работеха на кариерите над с.Белащица,там където бяха прочутите варници..Превозваха чакъл.За един курс получаваха около 7лв.Кърсът на държавните камиони струваше 0,70лв.Заплатите тогава бяха около 70-90лв.

Соатаджиите обикновено правеха по един курс на ден,защото се движеха бавно и на горе и на долу,не можеха по бързо.

Спомням си един соатаджийски камион,добре натоварен,решил да се движи надолу по бързо.Механичните му спирачки баха отказали малко преди с.Белащица.Беше отбил в дясно на едно празно място,забивайки се в тумба пръст.Камионът стоя там повече от 10 години.През това време беше оглозган напълно.На края от него остана само задния му мост с диференциала и двете полуоски.

На понеделник пазара имаше два соатаджийски камиона.Единият марка Мерцедес беше на Ана Маврушева.Тя го караше,тя работеше с него.По една време отиде да работи в бургаското пристанище,когато му правеха ремонт.

Камионът беше от преди войната,но беше доста спретнат.С четирицилиндров дизелов двигател.Карусерията му беше дървена,зелена на цвят.На каросерията зад кабината задължително трябваше да има надпис: "Не стой прав!".Един ден видях стопанката как се мъчи да изпише този надпис,не и се одаваше.Помогнах и и надписа стана красиво изписан с бяла блажна боя,с едри печатни букви.

Соатаджийте бяха доста отрудени хора.Старите им камиони се разваляха постоянно.Това бяха камиони с над един милион километра пробег.Обикновено след всеки курс.Ремонтите продължаваха дълго и през нощта,за да е готов камиона за сутринта.

Имаше соатаджии,които имаха по два камиона.Единият се ремонтираше докато другият работеше.На следващия ден ролите се сменяха.

До нас имаше един соатаджия,който имаше двама сина.Синовете ремонтираха през деня разваления камион,доката другия работеше. И така дни,седмици,години.Но никой не се оплакваше.

арх.Олег Каразапрянов

oleg5@abv.bg

28.03.2023г.