©

Така се предвиждало  да изглежда сградата на Двореца на съветите, когато към СССР бъде присъединена и последната република на света, но със започването на войната стрежът бил прекратен, а след войната не бил довършен и основите на сградата  разрушени. 
     В главата на Ленин трябвало да бъде кабинета на Сталин и Световното правителство.
     Трудно открих тази илюстрация...

     Колчем наближи 9 май - и като се захванат едни отегчителни  празнични хвалебствия за Червената армия и  великия Съветски съюз, че човек се чуди как така на
бетонните глави  не им избиват пришки от престараване.
     Вместо да пълнят главите на младите хора с клишета от времето на Студената война по-добре да се бяха качили при канибалския жертвеник на Буздлуджа и да палят свещи
за заупокой на кървавия комунизъм пред летящата чиния затъкната с огромен пенис и петолъчка воглаве!
      Едва ли някой от тези атрофирали хора може да обясни сносно и разбираемо - каква е връзката със събитието на този ден с нас българите,  с България и  последвалите  го
исторически събития, които определят все още облика на многострадалния ни народ и мизерното му битие.
     Малцина  от тях знаят историята на този  помпозен и манипулативен  празник, освен факта, че с този ден се отбелязва края на Германо-съветската война през Втората световна война.
     Подир разгрома на нацистка Германия години наред Сталин не виждал нито повод, нито основание да празнува събитието от тази дата след грандиозния маскарад, който устроил  като Парад на победата на Червения площад на 24 юни 1 945 год.  Процесиите на този парад били необикновенни и странни  - той се ръководил от маршал Василевски(комендващ един от фронтовете през войната) и  бил приет от маршал Жуков(зам. върховен главнокомандващ и зам. комисар по отбраната). Непонятно и ненормално било, а за всеки разбиращ от субординацията във войската - недопустимо - Върховният
главнокомандващ на Червената армия и Нарком на отбраната и т.н. - тов. Сталин - да е наблюдател в публиката, а парада да се разиграва като скеч от неговите пионки и
матрьошки.
      Необичайно и извънредно нетипично било за свикналият и обичащ почестите  и  издокарващ  се във войнишки шинел Баща на
народите да проявява подобна скромност, а същевременно  вирил  муцуна от всеки отсечен орден за войната.
     Каква била причината  болшевишкият корифей да игнорира повода на още една причина за хвалебствия и венцеславия?
     Едва ли някой у нас знае, че Сталин след приключването на парада в стая в мавзолия   съседна  с мумията на Ленин  - 
на всеуслушание обявил пред политбюровската си шайка оттеглянето си от кормилото на партията и държавата, но това е бил реален факт.Последвала буря от негудование и възражения от гъзолизците му и вероятно това задоволило тщестлавието и нарцисизма на вожда.
     Два дни по-късно, явно за да затвърдят верноподанничеството си - в СССР е учредено  най-високото воинско звание - генералисимус и още на другия ден то  било дадено на тов.  Й.В. Сталин - най-великият пълководец на всички времена и народи.

     Но паради, нито празник - на 9 май - нямало.

     И така било до последния жив или на власт съратник от сталинската глутница в Политбюро на ЦК на КПСС.
     
     Празник на победата и неработен ден 9 май станал чак по времето на скъпия и свиден за всеки български комунист др. Леонид Илич Брежнев, без чиято благосклонност и желание
те не можели нито да дишат, нито да съществуват...

     Та нито Сталин, нито Маленков, нито Хрушчов виждали смисъл да оврещяват света с грандиозни процесии точно на този
ден, в който за всеки от тях било ясно, че това е  пирова победа и началото на краят на  "великия" Съветски съюз.
      Особенно добре осъзнавал неизбежността на този факт Сталин,който години наред готвел победоносния поход за
вкарване на целия свят в Съветския съюз - безадресната държава на комунизма, унищожавайки по този начин нормалното бъдище  на собственият си народ и на още десетки народи и държави  в Европа.
     Хитлер изпреварил с нападението си и попречил на Сталин да направи Европа "близка покрайнина" и може да се каже, че я 
спасил от участта да бъде под  флага със сърпа и чука  и азиатския ботуш  на Червената армия и тяхното деградиращо влияние.
     Но България не я отминала горчивата съдба, затова е малко неловко нашите безродници да изразяват любовта си към един
мъртвец - СССР, и да изкривяват значението му за България.
    И тук не става въпрос за оправдаване или оневиняване на нацистка Германия, или за гавра с паметта на милионите хора затрити преди, във или след тази война, а за простичкия факт, че ние сме потърпивши от тази победа, а последствията не можем
да изкореним и до днес, които се ширят у нас под една или друга форма.
     С какво ни засяга нас тази дата, че да я празнуваме, освен с историческата истина на отстъпване от изконните български земи в  Беломорска Тракия и Македония и участието ни във война, която не ни засягаше по никакъв начин и струваше на народа 32 000 убити и разоряване на цялото ни стопанство?

      На този ден истинските българи палят свещи за помен на България, а българоговорящите руси празнуват с фанфари
безродството си и гордо ни карат да се чувстваме унизени.

     9 май,  празнуван у нас,  е празник на доктриналното интоксикиране на масите с некачествения наркотик на комунизма
- войната.

    Мир над праха на всички загинали във Втората световна война!