 © |
Тръгнах тази вечер да пазарувам. Едно време беше лесно - един магазин в половин "Тракия" и каквото - таковата. Сега обаче - избор. Подминах "Метро" защото там не продават газирана вода на бройка, а само на метроединици. Подминах "Карфур",защото си бях обещал повече да не стъпя в този магазин. Или поне, докато дооправят мола. Отидох в "Кауфланд", предвкусвайки как ще си купя плодове и зеленчуци на промоционална цена. Уви, нямаше домати, нямаше портокали, по пода се въргаляха някакви остатъци от банани, салатите бяха проскубани. Персоналът не можеше да въведе ред - обстановката беше като след атомна бомба. Купих все пак това-онова и...Оказа се, че трябва да чакам на огромна опашка. Подмамени от промоциите, купувачите трябваше да преживеят опашки, приличащи на опашките за агнешко от времето на Тодор Живков. Десетки клиенти захвърляха количките с продукти, където сварят, по-културните връщаха стоките на местата си. Така направих и аз, изпразних количката и тръгнах да излизам - оказа се обаче, че няма откъде да прекарам количката. Захвърлих я, подарявайки 20-те стотинки вътре. Реших да оставя парите се в съседния "Сани" - все пак български магазин. Там обаче обстановката беше тъжна - като в загиващ магазин. И се сетих, че името "Сани" не бях го чувал от месеци - очевидно безкрил маркетинг в условията на търговска война тласкаше иначе добрият магазин към провал. Поне нямаше опашки. Ех, магазини много, угодия обаче няма. |