Има личности ,които незаслужено останаха в забвение,независимо,че стотици ,а може би и хиляди хора дължат живото си на тях.

Спомням се за проф.д-р Асен Шопов ,който беше приятел на моето семейство.Къде и как е станало запознанството не знам и няма кой да ми каже.Исках да науча нещо повече за този благодетел на българите-миньори  от Родопския край,по точно от гр.Златоград и околносттаьно никой нищо не знаеше..

Болницата в гр.Златоград носи неговото име.Предполагах,че от там могат да ми кажат нещо повече за него.Не знаеха нищо.Не можех да скрия учудването си.Може би не попаднах на някой знаещ.

Неотдавна излезе книга за историята на медицинския институт в Пловдив.На няколко места се споменаваше името на проф.Шопов. Изглежда авторът на тази книга не е подходил задълбочено към задачата си.Или може би тенденционно е станало това? Не можах да намеря нищо за проф.Шопов.

Спомням си го още когато бях 4-5 годишен.Движеше се с мотоциклет, рядкост за онова време .Може би мотоциклетът му е помогал да се предвижва в родопските села,тогава когато не е имало друг превоз.

През тези години рентгенолозите в Пловдив бяха малко.Известни бяха д-р Рималовски,баща на известния арх.Д.Рималовски. Кабинетът дълги години му беше до кино Република. Д-р Рималовски преглеждаше болните безплатно.

Кабинетът на д-р.Иван Стойков,баща на музиканта акад.Николай Стойков беше на Главната, срещу Нармаг,а после се премести на ул.Съединена Балгария.

Професорът живееше на ул.Крали Марко,недалече от къщата в която живеехме ние. Засрещахме се често.

Кабинетът на проф.д-р Асен Шопов беше на първия етаж в една къща на ул."Рилски метох". Къщата все още си е там.

С майка ми често го посещавахме в кабинета му. Приказваха си,не знам за какво и не ме интересуваше.Преглеждаше ме на рентгена и мен.Понякога разговорът се водеше на немски език,по късно се досетих,че не е трябвало да знам някои неща за моето здраве. Бях досто проблемен по отношение здраве.Спомням си каруците с пациенти, които идваха за преглед от Родопите. Пари за прегледа на тези хора никога не взимаше.

Вече бях доста по голям. Спомням си коментариите за него на родителите ми. Загрижен за здравето на миньорите той за първи път повдигна опасността от силикозата от която вече много миньори страдаха. Предупреждаваше  населението за тази жестока опасност.Беше загрижен за здравето на тези здрави българи миньори,които силикозата не щадеше. Стана обществен въпрос.

Но Партията имаше друго разбиране по въпроса.Проблемът се омаловажаваше,неглежираше. Въпреки това той предупреждаваше за рисковете,които заплашваха миньорите.

Застана срещу властта. Грозеше го опасност и той съзнаваше това, но не спря да предупреждава.И бедата скоро го сполетя , той беше обявен в съботаж,враг на народа и народната власт.

Не след дълго получи инсулт, лек.Последваха още няколко.Получи парализа на ръката и крака. Последния инсул ни го отне завинаги.Беше някъде около 1964г.

България завинаги беше лишена от своя благодетел спасил хиляди нейни граждани.

                                                                      арх.Олег Каразапрянов

08.03.2023г.                                                  oleg5@abv.bg