 | | | На 18 март 2023г. се навършват 27г.от загубата на твореца Димчо Павлов Спомени от арх.Олег Каразапрянов | | Източник: ПОТВ | 11:35 / 16.03.2023 |
|  © |
ЧАСТ ПЪРВА
По повод 12 конгрес на БКП и 1300г. от създаването на Българската държава бе организиран конкурс на тема "За повече красота в жизнената среда.Синтез на архитектурата с пластичните изкуства.Пловдив 81г."
Организатори на конкурса бяха:
- Окръжен и Общински народни съвети Пловдив
- ДО "Пластични изкуства и библиотечно дело" при комитета за култура
- Съюз на българските художници
- Съюз на архитектите в България
- Окръжен и Общински съвети за култура гр.Пловдив
Начинанието беше похвално,защото даваше възможност провдивските творци- архитекти и художници да покажат възможностите си,като направят нещо реално за града.
И наистина най изявените архитекти и художници се включиха в конкурса.Сформираха се около 10 колектива,които трябваше да работят по предварително зададени теми.
Беше определено жури от национален мащаб в което взимаха участие утвърдени български художници и архитекти.Председател на журито беше Светлин русев.
На колективите бяха предоставени безплатно работни помещения в тогавашната сграда на САБ на ул."4-ти януари" в Стария град.
Колективът в който участвах аз се състоеше от колегите:
Арх.Антон Антонов ръководител
Арх.Пенка Траянова
Арх.Румен Григоров
Арх.Олег Каразапрянов
И художниците:
Димчо Павлов
Георги Михайлов
Гилермо Дайслер от Чили
Нашият колектив трябваше да работи по темата "Хълмовете на Пловдив като зелена система и място за отдих"
Гилермо беше художник,интересна личност. Преподавател,мисля че беше професор по живопис в Чили. Избягваше да говори,да се хвали. Беше прогонен от хунтата на Пиночет.Пристигнал в България със семейството си –жена си и дъщеря си.Интересни жени с тяхната специфична южноамериканска красота.Бяха понаучили български език и това ми даваше възможност надълго и широко да ги разпитвам за техния живот в Чили,за тяхната Родина. Гилермо имаше идеята да направим няколко "разрези",които да обхвашат тепетата,градините и парковете и река Марица.Така щеше да се покаже връзката между съществуващите елементи на зелената система,да се видят недостатъците и в същото време да се покаже това,което е необходимо да се направи.Всичко това трябваше да се илюстрира с рисунки и фотоси върху табла.Не знам защо, но Гилермо просто изчезна,престана да идва и да работи.Дори го търсихме в квартирата му,но връзката ни приключи окончателно.Много години след това случайно разбрах,че дъщеря му е идвала в България.
Георги Михайлов се отказа да работи по задачата още в самото начало.Не разбрах защо.
Беше 1981г. когато за първи път се срещнахме с Димчо.Един едър мъж с огромни,силни ръце.Ръце на човек,който обработва коравия камък с длето и чук.
Темата по която трябваше да работи нашия колектив беше "Хълмовете на Пловдив като зелена система и място за отдих".Предмет на разработката бяха тепетата а също и Цар Симеоновата градина.Колективът ни имаше ясна концепция,която трябваше да бъде отразена в чертежи,макети,фотоси.Имаше отделни детайли,които искахме да проучим и разработим по подробно и детайлно.Един от тези детайли беше детската площадка в "Цар Симеоновата"градина.В този детайл с Димчо намерихме много общи разбирания,които бяха повод да се получи едно успешно творческо сътрудничество,което продължи десетки години в съвместната ни работа и по други обекти.
Детската площадка е една друга,специална тема за която искам да отдела специално внимание но по късно.
Димчо беше роден в Пловдив на 12 декември 1944г.Живееше в Пловдив на ул."Асен Златаров"№17,близо до водната палата в една малка четириетажна кооперация.До неговия апартамент живееха майка му и баща му,интелигенти,приветливи хора.Баща му беше летец-пенсионер.
Димчо беше си направил ателие в избата, в което прекарахме доста безсънни нощи в работа по различни проекти.Или просто беседвахме за какво ли не на чаща вино.Често четяхме мислите на Димитър Подвързвачов,актуални и за днешните времена.
Запомнил съм дългите работни нощи,когато сутрин майка му пристигаше с табла с кафе и току що изпекани вкусни банички.Обичах да се отбивам роднините на Димчо,дори когато той отсъстваше.Незабравими са разговорите с майка му и жена му Сташа.Към Сташа тя винаги се обръщаше много нежно с думите - Сташка,или нашата Сташка.
Доста дни съм преживял в жилището на Димчо. При него бях приет като много близък човек от цялото му семейство – жена му Сташа,синът му Павел или Чочо,както го наричаха и дъщерята Вера.
Жена му – Сташа беше словенка от Любляна.За краткото време прекарано в България беше научила перфектно българския език.Преди години по телевизията видях Сташа да превежда на някаква българска делегация гостуваща в Люляня,Словения.Владееше добре и английски език.
Често,когато работихме за да се пести време и за да не си ходя до вкъщи Сташа приготвяше обяд или вечеря.Вкусно направени ястия, по словенски.Най много ми допадаше силно лютивия им вкус! Димчо се бе запознал със Сташа в Словения,в Любляна,където след завършване на висшето си образование бе останал известно време да живее.Словенците бяха истински европейци по възпитание и мироглед и това ги открояваше от другите по това време,когато България бе в пълна изолация от света.
арх.Олег Каразапрянов
oleg5@abv.bg
07.03.2023г.
|
| | Пловдивската телевизия на живо |
публикувай коментар
