През тази 2023г. се навършват 50г. от изграждането на ЖР Тракия.Това е повод да се върна назад във времето и да си припомня за годините на нашата съвместна работа с арх.Мария Сапунджиева в плровдивската проектантска организация.

Започнах работа в проектантска организация,в колектив Тракия с ръководител арх.Антон Антонов,който наскоро ни напусна.Годината беше1976г.

Трябваше да минат десетки години за да разбера,че съм имал щастлива съдба.С арх.Сапунджиева работихме в една стая.Моята чертожна маса беше пред нейната.Като главен проектант на Тракия тя имаше самостоятелен кабинет.Но тя предпочиташе стаята с чертожната маса,на която можеше да седне и твори.За компютри тогава не можеше и да мечтаем.

Тази стая се намираше на седмия етаж на проектантска, западното крило и имаше №714.Не бих могъл никога да забравя тези подробности,защото те оставиха най дълбоките следи в професионалния ми живот.

Често оставях след работа да довърша нещо,беше ми приятно,обичам си професията и до днес.Точно в тези часове след работа арх.Сапунджиева идваше,за да довърши някой започнат чертеж или да започне нещо ново.През деня тя беше заета,дните и бяха изпълнени със най различни задачи.Когато се случеше тя да е на работното си място в стаята при нея идваха десетки хора.Идваха колеги за съгласуване на различни проектантски проблеми,идваха строители,инвеститори.Тя предпочиташе срещите да си ги провежда в работната стая №714.Идваха кметове,партийни ръководители като др.Йордан Байчев и кой ли не още.Идваше Витали Диков,идваше и арх.Здравко Василков,директори на СДИСС./сега провдивинвест/.

Идваха генерални директори на домостроителния комбинат,инж.Миндев с черната "Чайка",която той сам управляваше,инж.Алексиев,инж.Георги Дурлев.

Бях неволен свидетел на всички разговори.По някога бях и нещо като "секретар".Бях в течение на всички Тракийски проблеми.Но нищо от това не ми тежеше.

На чертожната маса пред мен работеше арх.Пенка Траянова,дано да е жива и здрава.Пенка също отдаде много сили при проектирането и изграждането на Тракия.

Усещах,че арх.Сапунджиева има доверие в мен и моите знания и способности.Много често когато се връщаше в стаята на седмия етаж,тя обсъждаше с мен възникнал проблем.Или оставяше да довърша някой започнат от нея чертеж или ме помолваше аз да начертая нещо спешно.

Тогава всичко беше спешно!

Много разчиташе на мен при измислянето и изчертаването на някой архитектурен детайл.Справях се добре и това беше моя скромен принос към някои от нейните обекти,като РУМ Евмолпия,магазините към жил.блокеве 13,14,магазините на ул.Петко Д Петков и др.

Имаше един период,когато тя беше главен архитект на Пловдив.Една много не само отговорна но и много натоварена длъжност.Тя намираше време след работа да дойде в работната си стая №714 и да започне да работи за Тракия.

От къде имаше тя тези сили?

Семейство Сапунджиеви живееха на ул.Тракия,в една кооперация в която живееха още седем проектантски семейства.Живееха със сина си Борко и майката на арх.Сапунджиева баба Мара сдобила се вече с доста болести,резултат на преклонната възраст.

Баба Мара помагаше колкото може и с каквото може.Веднъж арх.Сапунджиева ми носи баница. Отказах да ям,не ми се ядеше.Тя ме погледна с думите: обиждаш баба Мара! Представих си как баба Мара е приготвяла баницата с уморените си старческите си ръце.Вече не можех да откажа.

.През мандата,когато тя беше главен архитект на Пловдив с много усилия се преустрои бетоновия мост към Кючук Париж.Мостът се разшири,промени се подходът за автомобили към него от бул."Хр.ботев".Имаше ефект,но някакво кардинално решение не се постигна.

Един ден с кола пътуваме с арх.Сапунджиева към Кючука и се насочваме към бетоновия мост.Беше непосредствено след неговото преустройство.

Гледайки моста изказах мнението си,че така преустроения бетонов мост не е най доброто решение.

Очевидно с моите думи силно съм засегнал арх.Сапунджиева и тя се обърна към мен с думите "черногледо човече".Не се обидих,разбарх я.

Тя продължи да ми разказва с какви усилия на строителите е станало строителството.Тогава нямаше тази техника,с която разполагаме днес.Строителството стана без да се прекъсва движението на влаковете.Имаше за какво да се замисля.

И така от1976г. без прекъсване до 1985 продължи нашата съвместна работа,която винаги ще си спомням.

Арх.Сапунджиева получи лек инсулт.Преживя го.Но последваха още няколко.Дойде и фаталният.

Съжялявам,че нищо не би могло да се върне.

Остават само спомените,навяващи тъга от загубата на скъпите ми колеги.

Остава и ЖР Тракия.

Какво ли ще стане с ЖР Тракия след следващите 50г.?

арх.Олег Каразапрянов

25.02.2023г. oleg5@abv.bg

Този материал е част от проекта ТВ ФЕСТИВАЛ "Непознатият Пловдив - 5", който е поддкрепен от Община Пловдив и е част от Културния календар на града.