Николай Близнаков"

       С част от моите сънародници имам проблем.  (Но не изключвам, и те да си имат проблем с мен...)

        Да, става въпрос за тъй наречените "русофили“ – или, по-точно, за нарОчените за "русофили“.

       По принцип, няма нищо лошо да си някакъв "-фил“. (Тук изключваме педофилите все пак...).  Може да си русофил, украинофил, полонофил, франкофил, германофил...и т.н. – аз, например, май съм всичко това повече или по-малко... Да харесваш културата, хумора, историята, градовете, езика, песните, хората на един народ, различен от твоя – та това е чудесно!

        У нас много хора, например, харесват "руското“ – някои повече заради културата, други заради миналото (най-вече Освободителната война и драматичната история, но има пък даже и такива, които чак и "съветското“ харесват), трети езика... или "руския“ характер, или...  Най-често имаме смесица от причини за харесването. И много от тях, само като чуят "руско“, "Русия“– и им става едно топло, дружеско ...

        Разбирам ги. Навярно и аз съм русофил, щом харесвам руски песни и поети (все пак съм контактувал и с Висоцки, и с Белла, и със Стругацки и Буличов ...), руския хумор и история.  Но не разбирам как така други "русофили“ (по-надолу ще разберете, защо в кавички), някои от тях обикновени мили хора, по своему честни, одобряват, симпатизират и дори подкрепят кагебееца Путин, путиноидите и чак престъпления, които вършат от години, кулминирали в агресията в Украйна ...

       Всъщност, има обяснение. Става дума за логически некоректно (но обяснимо) емоционално "прехвърляне“ на "симпатия“ от един обект (напр., руската култура, руската душа и пр.) върху други, уж сходни обекти, в случая върху Путин, путинистите и техните действия – само защото и те са като че ли от същата категория, и те са "руски“.                           

        Но това е тежка грешка. Харесваме руската литература, примерно, заради ценностите, които утвърждава, заради хуманизма ú. Но не се иска академично изследване, за да се убедим, че путинистите прилагат точно обратни, антихуманни принципи и практики – непрестанни бомбардировки над невинно гражданско население и граждански обекти, жестокости, мъчения и отвличания в окупираните територии, кощунствени заплахи с ядрен Армагедон, цинично погазване на международното право с нахлуването в суверенна държава, за чиято безопасност са уж гаранти, потоци лъжи, дезинформации и всякакви провокации, насочени и към световната общественост, и към собственото население – и т.н.  В този смисъл принадлежността на путинистите съвсем не е към онова “руско“, което ние ценим, а към някакво съвсем друго "руско“, дотолкова противоположно, че е по-правилно да го наричаме "уж-руско“ или "антируско“. И така да разберем, че думичката "руско“ се е превърнала в някакъв объркващ етикет,  който е залепен върху най-различни същности и така няма вече ясно значение, след като под него могат да се скрият противоположности.  

      И така, нека да освободим нашите русофили от клопката, в която са попаднали. "Руско“ може да означава съвсем различни неща – просто не е необходимо да харесвате и одобрявате всичко, което идва от североизток, от Москва – например, Голодомора, сталинизма или путинизма! Неслучайно популярно стана наименованието "рашизъм“ – не,  това не е типичното руско, не е "онази“ Русия – това е неофашизъм с малко псевдоруска глазурка ! (А на онези поклонници на социализма, които още бленуват Москва като пламтящото сърце на социализма, нека напомним, че Путинова Русия разви един най-жесток, антисоциален олигархичен мутро-капитализъм, в който социалното неравенство е НАЙ-ГОЛЯМОТО в Европа и грижата за обикновения човек е на последно място... Та би трябвало да са крайни отрицатели на тази РФ – ако наистина са социалисти...)

       И сега за Войната. Лъжливите оправдания за агресията на путинистите с "денацификация“ на уж нацистката Украйна не впечатляват никого – държавата Украйна и по най-строгите стандарти НЕ Е нацистка (да припомним,  че малцинствата, включително българското, именно последните години имат пълна свобода за развитие на култура и образование и т.н.); ако има тук-там "нацита“ в тази страна, те май са по-малко от тези в България или в Австрия, пък за сравнение със самата Р Ф (която вече почти покрива всички критерии за неофашистка държава) и дума не може да става. Струва ми се, че сред нашенските "русофили“ друго работи – да, може би не са нацисти украинците, а просто воюват две нации – руска и украинска – и ние по сърдечното си влечение сме си за руската. Уж е безспорно, но...

      Всъщност, не е така. Защото – и това е важно, тъй като е вторият КЛЮЧ, С КОЙТО ОСВОБОЖДАВАМЕ ОТ КЛОПКАТА русофилите ни – само външността, облицовката на тази война е междунационална. Съдържанието, същността и е друга – ГРАЖДАНСКА ВОЙНА, идеологически сблъсък между носителите на две противоположни ценностни системи. Това е война гражданска, война на два морала, две идеологии, два типа ценности - едните, средновековно азиатско-деспотични, срещу другите – про-европейски, либерално-хуманистични.  Путин удря едновременно и "украинците“ (много от тях по традиционните етнокритерии щяхме да определим като руси, говорещи и мислещи на руски, но идентифициращи се с държавата Украйна, с новата ú нация със стремежа и към про-европейските ценности), и самите демократични, про-европейски руснаци в самата Руска федерация. Руската опозиция, жестоко ударена от диктатурата (само да припомним разстрела на лидера ú Борис Немцов, хвърлените в затвори Навални и десетки хиляди и принудените да емигрират над 2 милиона) е притисната до земята още повече след началото на агресията. Знаем, че масата при опасности и войни се сплотява инстинктивно около Вожда – с мощна пропаганда РФ засега постига това. 

     С една дума, пред нас се разгърна горещата фаза на ВТОРАТА  РУСКА  ГРАЖДАНСКА  ВОЙНА. Както казах, тази война бе разгърната както срещу вътрешната руска (про-европейско либерална) опозиция,  така и срещу външната –Украйна - тази европеизираща се "почти-Русия“, която в очите на Диктатора дава такъв "лош“ и заразителен пример последните години. Пример, който е опасен за Диктатурата и буквално за съществуването и ! 

      Ето, това е основната причина за агресията.

      В лицето на Украйна Кремъл вижда онази, "Другата Русия“, поелата на Запад, европейска и либерална. Отрицанието на авторитарната диктатура, на това, което някои наричат азиатщина. Тя е "друга“ не само в смисъла, който вкарва Москва (че е вид Русия), но и в смисъл, че е Алтернативната. Разстрелвайки Украйна, Кремъл разстрелва и руската либерална мисъл, руската "европейскост“, смачква не просто украинската независимост, а самата Идея за Независимост (на мисъл, действия, самоопределение...); разправя се с опасната зараза "свободомислие“, особено опасна именно в собствената страна... Едно смачкване, унижаване, подчиняване и дори унищожаване на "Другата Русия“ щеше да бъде чудесно допълнение към смачкването и практически унищожаването на европейско-либералната опозиция в самата Русия. За назидание на непослушните и на колебливите в преклонението пред Господаря. Защото, ясно е - идеите, примера и действията на свободомислещите сънародници са най-голямата опасност за всяка диктатура, не външните сили.

      Зад пушилката на войната между две съседни страни се крие по-големия сблъсък – идеен, морален, цивилизационен. Разбирам притеснението на много от нашите сънародници – от една страна техните хуманистични и демократични идеали ги тласкат към подкрепа на украинската кауза, безспорно справедлива за нормалния честен и обективен човек; от друга страна, традиционните топли чувства към руския народ, включително и това на историческа признателност, ги карат да подкрепят "руснаците“, да търсят доводи и доводчета за оправдание на техните действия и намерения.  Бих искал да им помогна да избегнат това драматично раздвоение – съграждани, не става дума за война между руси и украинци ! Не, както обясних дотук, става дума за сблъсък между стремежа към европейското, демократичното, цивилизованото – и неумело поприкритото с демагогия зловещо лице на Диктатурата и варварството (дали е случайно, че голяма част от воюващите са от азиатските малцинства...).  Ето защо не е трудно да вземете правилната позиция – конфликтът НЕ Е ЕТНИЧЕСКИ !

      Затова хората, които се чувстват наистина русофили - харесващи руската култура, изпитващи топли чувства към големия славянски народ и мислещи му доброто – не могат да подкрепят развилнялата се диктатура, която неизбежно отново ще навре Русия в блатото на застойната нецивилизация. Не може да харесват кремълските диктатори, които са най-големите врагове, всъщност, именно на руския народ. И най-голямата опасност за близкото му бъдеще. Тези, които не го разбират, са фалшиви русофили, "русофили“ в кавички, мразещи Запада, а харесващи "твърдата ръка“, насилието и затова Путин– тоест, авторитаристи, а не русофили.  Истинският русофил може да бъде само УБЕДЕН АНТИПУТИНИСТ, защото е прозрял, че както Хитлер и хитлеристите се оказаха най-големите врагове на немския народ, така и Путин с путинистите, тръгнали по пътя на фашизма, са всъщност най-големите врагове на руския народ. Водещи го към епохална катастрофа. И героите днес са тези, които (подобно на фон Щауферберг през 1944-та) се противопоставят решително на диктатора.

      ...Да, сигурно за мнозина от вас ще е трудно да признаете вътре в себе си това. Но само то е достойното.

       Направете го...

ДОПЪЛНЕНИЕ -  

                            В  ПОМОЩ  НА ОБЪРКАНИТЕ  НИ... РУСОФОБИ

      Ето че трябва да помогнем и на доста шумната група от нови русофоби, която води тежки битки с "русофилите“ в медийното и политическо пространство.

     С част от моите сънародници-русофоби също имам проблем.  (Но не изключвам, и те да си имат проблем с мен...)

     Всъщност, те имат проблем - с "руското“. Било заради миналото (много ги дразни Освободителната война, например – а за "съветското“ си е ясно), заради днешните намеси у нас, заради "руския“ характер, или...  С една дума, само като чуят "руско“, "руси“ – и се хващат за кобура...

      А техният проблем е същият, като на "русофилите“ – само че огледален.

     Пак става дума за логически некоректното (но обяснимо) емоционално "прехвърляне“ на - в този случай "антипатия“ - от един обект (напр., Путин, путинистите и техните действия) върху други, уж сходни обекти, в случая върху руския народ, руската култура, с една дума – всичко руско – само защото и те са като че ли от същата категория, и те са "руски“.  За такива случаи народът ни добре го е казал: "Заради Илия намразил и Свети Илия...“.      

        Това е също тежка грешка. Ненавиждаме путинистите заради техните антихуманни принципи и практики (бомбардировки, жестокости, мъчения, кощунствени заплахи, потоци лъжи, дезинформации и т.н.), заради азиатско-деспотичния дух, който се опитват да наложат. Но това "руско“ е дотолкова противоположно на хуманизма на руската култура, че е по-правилно да го наричаме "уж-руско“ или "антируско“. Показахме по-горе, че думичката "руско“ се е превърнала в някакъв объркващ етикет, който е залепен върху най-различни същности и така няма вече ясно значение. "Руско“ може да означава съвсем различни неща, не само путинизъм и варварство – просто не е необходимо да заклеймяваме автоматично всичко, което идва от североизток! Това е примитивна, първична реакция – а ние не сме кучето на Павлов, все пак, нали? Да прехвърляме вината на властващите групи върху целия народ, да мразим и заклеймяваме всичко руско, намирисва вече на расизъм; би представлявало падение, до което не трябва да се стига. (Та дори съветската пропаганда даже в кулминацията на хитлеристките жестокости не си позволи – макар и на книга – да низвергне и отрече целия немски народ и култура.) Както обяснихме по-горе, днес виждаме сблъсъка между европейското, цивилизованото – и неумело поприкритото с демагогия зловещо лице на Диктатурата и кагебейщината. Конфликтът НЕ Е ЕТНИЧЕСКИ - става дума за ВТОРАТА  РУСКА  ГРАЖДАНСКА  ВОЙНА и заклеймяването на хора и действия по етнически критерии е неправомерно и неплодотворно.

      Ето защо се надявам, че няма да е трудно да освободим и нашите русофоби от клопката, в която са попаднали. Етническото не е водещо. Да, ние сме антипутинисти и антинацисти – но не мразим цял народ...

      Мисля, че не е трудно, нали ...

Николай Близнаков

Пловдив