Като всяка тайна операция и депортирането на евреите е обвито в мистерия. Замислена от сили, близки до нацистите, за щастие тя се проваля. В следващите редове ще ви представя позицията на началника на комендантската част Александър Гагов.

       Из спомените на инж. Христо Гагов

 Настоящата статия е посветена на организацията и подготовката за депортация на евреите от град Пловдив. За спасяването на нашите сънародници от еврейски произход с основание трябва да се гордеем. И тъй като за “онези събития" малко се говори, следващите редове са посветени на героите противопоставили се на депортацията. И то по време, когато изходът на войната не е бил сигурен. 

Германия е имала значително военно присъствие на Балканите, в това число и в България.

Операцията се провежда в края на деня на 9 март 1944г.

         Цялата организация по нейното осъществяване е старателно организирана под строга секретност. За нейното планиране и реализиране са знаели малцина. Планът за депортацията на пловдивските евреи е бил мащабен и нечовечен. С настъпването на нощта срещу 10 март 1944г. е трябвало да се съберат близо 5000 евреи в двора на еврейската гимназия. След събирането им в училището, те е трябвало да бъдат натоварени в товарни вагони на Сточна гара в гр. Пловдив. Цялата секретна операция се е водила под командването на полицейската комендантска част.

На нея е било възложена задача да се съберат евреите, без да носят обемист багаж, само най-ценното, което притежават.

         Задължителната жълта звезда греела зловещо на гърдите на нищо неподозиращите цивилни граждани. Звезда, която е подпечатвала смъртната присъда за всеки, който в тази нощ е бил в двора на училището.

         За значението на акцията и активното противопоставяне на пловдивската общественост, както и на църквата, под ръководството на пловдивския епископ Кирил е писано много.

         Следващите редове представят събитията от онези дни през разказите на полицаите, натоварени с депортацията. Представени са документи, фотографии от личния архив на инж. Христо Гагов.

Инж. Христо Гагов е син на Александър Христов Гагов, който в тези дни е бил назначен за полицейски комендант в Пловдив. Христо Гагов отделя десетилетия, за да проучи фактите и подробностите около онези дни. Преди близо десетилетие, през 2013г. той получава от Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия[1] през 2013г. досието на своя баща. Именно досието разкрива онези неизвестни факти, които допълват разказите на пол.н-к Гагов. За съжаление, малко са изследванията за този период и операцията по депортирането на пловдивските евреи. Многобройни са опитите на инж. Гагов през годините да получи достъп до Държавна агенция "Архиви", БАН Институт за исторически изследвания, Академични приятели на  Израел и др., но за съжаление без положителен резултат. Изясняването на операцията по депортирането на пловдивските евреи е тясно свързана с историята на Гаговският род и по точно - с роднините от Струга.

         Гаговският род живее и до ден  днешен на улицата с дюкяните, в непосредствена близост до музея на братя Миладинови.

Дядо Христо и рода на адв. Христо Миладинов[2] напускат Струга и се заселват в България.

Нашето семейство се заселва в с. Брезово, Чирпанска околия. Тук семейството се установява трайно, раждат им се децата: Александър /1912г./, Дафинка, Лалка, Цанко/1925г/.[3]

Дядо ми Христо е пленен по време на Първата световна война във Франция. По време на престоя му там, той разучава и се запознава отблизо с кооперативното земеделие. Това му позволява, след връщането му в България да създаде земеделска кооперация в Брезово. Работата дотолкова потръгва, че съумява да внесе техника от Франция и САЩ.

Христо Гагов е имал активна гражданска позиция, благодарение на която успява да изисква от Земеделското правителство да построи гимназия в селото. След преврата срещу Александър Стамболийски участва в подривни действия срещу властта, за което е осъден на смърт. По-късно присъдата му е заменена със затвор. Там се разболява от скоротечна туберкулоза. Помилван е поради болест, скоро след това почива.

Едва шестнадесет годишен, Александър Гагов става глава на четиричленно  семейство /чичо Цанко вече се е родил/.

По късно, неговата майка се жени за втори път. От втория си съпруг тя има още две деца.

В тези трудни дни, Александър Гагов успешно завършва гимназия в Трън. Там той се запознава със сподвижници на ВМРО, като се включва и в чета на ВМРО.

След ШЗО не е произведен в офицерски чин, като политически неблагонадежден. Записва се да следва икономика, но учи едва два семестъра. Причината за това е икономическата криза през 1933г., през която фалира втория му баща. Това принуждава Александър да поеме издръжката на цялото семейство. Той започва работа и през 1935г. става стражар в гр.Пловдив. През 1940г. е изпратен и успешно завършва Висшата полицейска школа  в  гр. София. След кратък, едномесечен стаж в Македония  се завръща в България и на 1 февруари 1942г. започва работа в полицейско комендантство Хасково. Там той остава до 31 януари 1943г.

Градоначалникът и началника на полицията дълго време отсъстват от работа и двамата са на лечение. Останал сам да управлява полицията в Хасково, младият началник бързо поема организацията на реда в града. В края на 1942г. той предава разследване за корупция извършена от група предприемачи, главен финансов инспектор. Чиновникът от Министерството на  финансите, на който е възложена преписката се оказва роднина на полк. Славейко Василев.[4]  Обвинението за извършените престъпления от организираната група са внесени в съда. Натискът върху Александър Гагов да оттегли обвиненията не успява. Виновните лица са осъдени. Оценката дадена от прокурора на Хасково за качествата на Гагов и неговата работа са повече от красноречиви: умение, вещина, тактичност и добросъвестност. Благодарение на неговите усилия и разкритите престъпления, Гагов е предложен за началник на полицейското комендантство в гр. Пловдив. Лично прокурорът дава препоръки, благодарение на които Гагов поема отговорната служба.[5]

През втората половина на февруари 1943г. Александър Гагов поема длъжността полицейски началник на комендантство в Пловдив, което се е намирало на ул. "Иван Вазов". Сградата, която доскоро беше срещу ДНА-Пловдив. Като централен участък е охранявал Областното полицейско управление. В комендантството са работили и  агентите на Държавна безопасност.

Именно тяхното  поведение е предизвиквало притеснения на Александър Гагов към вещите на задържаните евреи при евентуалното минаване на колоната през обраслия Бунарджик и бул."Адолф Хитлер".[6] Полицаите набелязали ценностите, дрехите и парите на нищо не подозиращите евреи. Опасенията, че ще бъдат обрани по пътя към Сточна гара е накарало Александър Гагов да отлага потеглянето на колоната към вагоните.

Търсейки истината и фактите за онези напрегнати часове,които да дадат отговори на въпросите трябва да споменем и личността на известния полицай Никола Гешев. Известни са действията на Гешев, писано е много. В разказите на моя баща, винаги е звучала загрижеността към семейството и притеснението от заканата, отправена от Гешев по отношение на семейството му: "Ще ви затрия". Според баща ми и данните, с които той е разполагал той смяташе, че Гешев е жив и се укрива в Москва.

Един разказ, ще споделя за сестрата на баща ми - Дафинка и брат му Цанко.

От 1939г. те се вливат в редиците на  РМС. През 1942г. Цанко е 14г. Сестрата на баща ми - Дафинка е заловена като нелегална и работеща за комунистите. По заповед на Гешев, баща ми е бил закаран в полицейското комендантство и за назидание, Гешев нарежда Дафинка да бъде бита и измъчвана пред очите на баща ми. В същото време е заловен с оръжие Цанко, което той е взел от баща ми. взимайки предвид участието на Цанко в бойна група, прокурорът по делото иска смъртна присъда. Съдът приема, че баща ми, въпреки, че  е настойник на децата Цанко и Дафинка не е виновен и не са му повдигнали обвинение. Цанко е осъден на 10г. на строг затвор вместо смъртна присъда. Тогава Гешев казва на баща ми, че за кутия цигари  ще накара затворниците да обесят децата. Цанко е изпратен да лежи   в затвор Дрисово в Скопие, а Дафина в концлагер Битоля,където ги опазват героите на този разказ.

По това време в Скопие на висок пост е адв. Христо Миладинов. Той приютява в семейството си и Лалка, другата сестра на баща ми, която поради изкаран в детска възраст детски паралич е слабо семейно звено.

Веднъж я извикали да гледа деца на съсед, който е бил генерал от полицията. След като се върнали, генерала останал много доволен от заниманията и с децата.

Но какво  се случва с полицейския началник Гагов след провалената акция? В досието нищо не е отразено. Почти веднага е командирован в Битоля. Започва една дълга борба за здравето му. Това е  видно от  документи и здравни заключения за повече от 100 дни болнични, които прекарва в Пловдив. Въобще до 9 септември 1944г. той прекарва в града. А когато заминава на фронта на болничния картон пише: напълно здрав да носи военна служба.

В началото на 1944г. започва да се готви преместване на концлагера до Битоля, в който е леля Дафинка в Полша. С наша родственица етническа германка, вдовица останала в рода /нейните две деца не са ми братя,както пише в доносите с/у баща ми, а братовчеди/, естествено и с българската администрация в Битоля успяват да освободят освен Дафинка и още четири лагерници с български паспорти. Същите предпочитат да преминат зелената граница с България самостоятелно, а Дафинка се свързва с партизаните в с. Брезово, от отряда "Христо Ботев". Така тя се предпазва от среща с Гешев. В отряда, приема името Стефка и става преводачка на американския летец-партизанин Харолд Джеймс.

За нея той пише до приятелите благодарности "на вас Стефке - за вашето учение, за старанието да ме научите български…"

През 2005г., случайно попаднах в с. Сърнегор на откриване на плоча в памет на летеца. Там много хора се изказаха, като говорили с летеца. Само не обясниха на какъв  език? Докато Дафинка беше завършила гимназия с френски език и е говорила свободно френски език. Те не само не си спомняха за нея, но даже не можаха да ми кажат, какво е било и неговото партизанско име. А то е било "качамачко"заради предпочитаната му храна. Въоръжението на  американеца и преводачката им е бил един засичащ револвер с три патрона. По сведения на проф. Минчо Минчев е имало партизанин с поставена задача да ги следи и докладва.

Христо Миладинов напуска държавна работа през  месец август 1944г. и се връща към адвокатстването. На 1.09.1944г. за Ал. Гагов е издадена заповед за уволнение по медицински причини. Тази заповед той никога не е получавал, но я има в досието му.

Полицейският началник Александър Гагов на площада пред полицейското управление в парадна униформа, поради липса на полицаи охранява Централно полицейско управление на ул. "Гурко" №4, сега община Пловдив. Задачата е била да се опази архива,за който се е подготвяло запалване от млади ремсисти, подпомагани от тайни агенти на Държавна Безопасност /ДБ/.

Гагов се обръща към насъбралото се множество, че ще предаде ключовете на сградата на представител на новата ОФ власт, който има пълномощия за това. След дълго чакане, се появяват с нужните документи представители на новата власт, които арестуват Гагов в килиите на същата сграда. Агентурата на Пловдив продължава работа, архива потъва незнайно къде.

В това време  адв. Христо Миладинов "случайно" е в Пловдив и чака в къщи баща ми /публикувани спомени на адв. Милка Миладинова/, но тъй като той е арестуван, Миладинов заминава за София.

  В този ден  някои казват, че за последен път е видян в Пловдив агент Никола Гешев.

В ареста се събират много фабриканти, търговци, банкери и др. На  униформените не обръщат внимание, по-скоро тормозят богатите. На два пъти те са извеждани от ареста и водени до бреговете на р. Марица. На третия път идват партизани и веднага изпращат Гагов на централна гара. С униформата си той вдъхва респект на пристигащи от фронта въоръжени  войници и ги кара да  предадат оръжието. А арестантите, които ги извеждат за трети път до р. Марица, никога повече не се връщат!

По препоръка на ген. Генчев /видно от досието/, той заминава с първите военни съединения под командването на ген.Трънски, като офицер по специалност тежко картечна рота. След  първата фаза, се връща и служи до 1954г. По това време в армията започват  съкращения и  той е уволнен. Започва работа в РКС "Плод и зеленчук", като закупчик. Там работи до пенсионирането си. Работи до 77-та си годишнина, като последно за заводите "Пектин" - Перник търговски представител.

Няма да премълча трудностите и нападките преживени от семейството ни и за които считах,че няма никакъв повод. Но голяма беше изненадата ми в какво е обвиняван баща ми в доноси и доклади запазени в досието. Особено ще бъдат изненадани изследователите от личностите, които го клеветят.  

 Двама от тях стават военни и милиционери с високи държавни постове - зам. министри с чинове ген. лейтенант и т.н. Те групово го обвиняват в убийства на партизани, гаври и мародерства.

Убийството на Райчо Кирков е подсказано на свидетели. Естествено има и честни следователи по тези времена са изказали възхищение от него.

Въпреки високо поставените му врагове на 9.12.1954г в досието му дават констатация, че там няма компрометиращи материали интересуващи ДС.

На 6.10.1944г арестуват за справка адв. Христо Миладинов и от тогава няма никаква информация за него. Дъщеря му - Милка, като малко дете е обиколила всички затвори и арести. Послужил е на тези, които са се интересували от току що завзетата държава и нейни тайни. В списъка на тези, които са им го посочили тя сочи Лев Главинчев, лице от Струга, таен агент на Гешев. Седемдесетте години Главинчев умира, като изтъкнат комунистически деятел, член на Държавния Съвет, въпреки стотиците убийства и ограбвания собственоръчно извършени от него, включително на много доверили му се евреи, на които обещавал, като командир гранични войски /50те години/преминаване на  границата.

Целта на това изследване е да предизвика интереса на историците. Кълбото взаимовръзки, външни въздействия, разпръснатите документи и спомени на хора, биха довели до разбиране на онези събития. Натискът от службите рефлектира и върху моя брат, който почина на 39г. За него и безпрецедентния натиск от ръководен кадър на ДС знаеха, но не го опазиха. Нито високият му научен потенциал, нито авторитета извоюван пред колегите му от СОТ. Поколението преди нас е друга школа.   

При една от разходките с баща ми през 1993г., ни срещна вече о.р полковник Ж. от ДС стар негов познат. Който, стреснат от събитията,  го попита: "Как се държа с хората, та продължиха да те уважават?" Моят баща му отговори: "Като се държиш с тях така, че да можеш винаги да ги гледаш право в очите."

 Както сигурността не е стока за търговия,така и тези които я осигуряват не очакват нищо, когато я реализират, даже признателност.

Длъжен съм да отбележа някои обстоятелства, които останаха незабелязани за широката общественост през 2001г. По инициатива на ССИ. В Пловдив бе поставена паметна плоча на пловдивския митрополит и по-късно патриарх (1953г.) - Кирил Български, спасител на пловдивските евреи. Тя се намира на входа на частното училище "Дружба". На това място митрополит Кирил оглавява пловдивската общественост в защита на еврейските си съграждани.[7]

На важното събитие присъстваха дядо Арсений, областният управител на Пловдив, кмет, депутати и други гости. Специален гост на тържеството беше Н. Пр. г-н Зисман, посланик на Израел. За съжаление, това тържествено събитие от 9.05.2001г., Деня на Европа не беше отразено от медиите и остана неизвестно за широката общественост. Всичко започна, когато Консултативния съвет на Съюз стопанска инициатива ми възложи  в качеството ми на зам. председател на ССИ и председател на ССИ - Пловдив да организирам тържеството по случай поставянето на възпоменателната плоча. Особена помощ ми оказаха в процеса на работа председателят на КС проф. Нансен Бехар, от "Шалом",  арх. Робер Чакъров, граждани, Ротари клуб Пловдив, детски хор и др. Особен интерес за мен предизвика първата ми среща с Посланик Зисман. Тя се състоя по време на тържеството, след което имаше предвиден тържествен обяд. Н.Пр Зисман започна дълги разговори с граждани, които бяха извън протокола и програмата. Денят беше напрегнат за него, тъй като в Тел Авив, в сградата, в която работи  сина му е имало атентат. Надълго разговаряхме за събитията около депортирането на пловдивските евреи. Тогава той, едва шест годишен, е бил пряк участник в събитието. Мога да кажа, че дългото тягостно чакане за информация от сина му и разговора за дългото чакане на колоната, която трябва да тръгне към лагерите на смъртта ни сближи. Важното е, че и в двата случая съдбата беше благосклонна - синът му се размина със смъртта, както и депортацията не се е състояла. Как и защо? В този момент семейство Зисман, аз и брат ми празнувахме в Пловдив.

Въпросите искат още работа по следващо изследване.С всички специалисти, до които имах достъп до сега, разпознаха безпогрешно признаци на проведена секретна операция.Даже се виждат изпълнителите, но като се има предвид голямото и значение,длъжни сме пред нас и пред света да я осветлим.Операция изпълнена от нов човек,издържал натиска от Дирекция на полицията за Хасково,отговорен за съдбата на хората…. .

.С дядо Арсений, който освети паметната плоча имахме няколко срещи. На тях обсъждахме една моя кауза - да имаме в Пловдив площад "Патриарх Кирил", както в София. Заслугите на патриарха са безспорни. В архива на дядо Кирил е единственият документ, който намерих за деня на депортирането на евреите.

Приложение 1

 Точният текст на паметната плоча:

ПЛОВДИВСКИЯТ МИТРОПОЛИТ КИРИЛ:                         

 “АЗ НЯМА ДА ВИ ОСТАВЯ"  10 март 1943 г.   ОТ ТОВА МЯСТО ПЛОВДИВСКИЯТ МИТРОПОЛИТ КИРИЛ, ПО КЪСНО ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ, СЕ ЗАСТЪПИ ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ. ОТ ТУК ТЕ ТРЯБВАШЕ ДА ПОЕМАТ ПЪТЯ КЪМ ЛАГЕРИТЕ НА СМЪРТТА. С ДОСТОЙНСТВО И ЧОВЕКОЛЮБИЕ БЪЛГАРИЯ СПАСИ ЖИВОТА НА ПОВЕЧЕ ОТ 49000 ЕВРЕИ ВЪВ ВРЕМЕ,КОГАТО СВЕТЪТ БЕШЕ ОБЗЕТ ОТ СТРАХ И ОМРАЗА ВСИЧКИ ГО ПОМНИМ!

[1] КРДОПБГДСРСБНА - https://www.comdos.bg/

[2] адв. Христо Миладинов[2] е бъдещ администратор в Царство България и главен разузнавач във ВМРО 

[3] Милка Миладинова, която е дъщеря на Хр. Миладинов погрешно сочи в своите спомени за 9.09.44г. /"Присъда в неизвестност" от Паулина Николова (2019г.), партизанката Дафинка и политзатворника  Цанко за деца от втория брак на баба.

[4] Това е човекът, който Христо Гагов е посочил като пряк виновник за смъртта на Ал. Стамболийски.

[5] Приложение 2

[6] сега бул."Руски"

[7] От личния блог на инж. Христо Гагов, :"Ден който трябва да помним"- ССИ 2011г.