Ето една история за което ме подсети днешното предаване на Пловдивската ПОТВ Тракия.

Потърсих в интеренет български ресторанти в днешна Германия.Открих десетки.Обзаведени като българските механи това се вижда от поместените рекламни снимки.С покривки с български шевици,чинии и чаши от керамика с български мотиви.

Имах приятел,който по линията на Балконтурист дълго време пребиваваше в Германи,Източно и Западна.Един ден,когато се видяхме той ми сподели,че имал познат германец,собственик на ресторант.Предложил му да направи ресторант с българска кухня.Германицът приел и започнал да предлага български ястия.Заведението станало много посещавано и любимо за много германци.Моят приятел ме свърза с германеца с идеята да му помогна да направи ресторант в български стил.

Германецът ме покани да го посетя.Беше някъде около 1975г.

Заминах.Видях ресторанта,който се помещаваше на първия етаж в четириетажна стара жилищна сграда в центъра на гр.Стрелла.Единственото българско беше скарата,пържоли,кебапчета,кюфтета.

Предложих  да му направя проект за  ресторант в български стил,обзаведен по български с българска кухня.Той с радост прие моето предложение,въпреки че аз имах доста притеснения във връзка с одобрението на проектите.В България одобряването на един такъв проект не е лесна работа.И до днес е така.Няма да се учудя ако в скоро време проектите тряба да получат одобрение и от Дядо Владика.

Независимо от всичките ми опасения и страхове направих проектите.Всички надписи по чертежите бяха на немски език.Цялата текстова част беше написана на немски език.Разбира се чертежите трябваше да се размножат в 5 екземпляра.Единственият хелиограф за размножаване тогава беше на САБ- съюза на архитектите.Отидох да ми ги размножат и проблемът се появи.Жената,която работеше на хелиографа като видя надписите на немски език категорично отказа да хелиографира чертежите.Трябваше да се помоля на тогавашния секретар на САБ арх.Накото Станчев за да ми окаже съдействие.И хелиографирането стана.

Изпратих проектите по пощата.Притеснявах се защото не знаех дали ще бъдат одобрени.Тогава говоренето по телефона беше трудно,ставаше чрез поръчка и затова контактувахме с писма.След седмица получих писмо,бях доста притеснен.Оказа се ,че от кметството в Германия искат копие от моята диплома.

Не след дълго ми се обадиха,че проектът е одобрен и ме канят в Германия.Заминах при първата възможност.

Готвач в ресторанта беше един сърбин,който беше хем готвач,хем ученик,защото учеше в училище за готвачи в ГДР.Искаше да има диплома за готвач за да работи в Западна Германия,където заплащанети беше в пъти по голямо.А учеше в ГДР защото тук обучението беше в пъти по малко.Сърбите тогава можеха да пътуват свободно навсякъде ,той често ходеше в Западна Германия и казваше,че там няма български ресторант.

Собственикът на ресторанта се оказа голям мераклия и изпълни всичко по моя проект,все едно си в български ресторант обзаведен в битов стил.В залата за хранене нарисувах българин и българка облечени в български носии.Беше доста кич,но това привличаше още повече посетители.

Не след дълго ресторантът стана много известен в цялата околност.Започнаха да идват клиенти от 200-300 км.,че и от още по далече.

Една порция  скара се състоеше от голяма пържола,кебапче,кюфте и карначе,много пържени картофки,краставица,домат струваше 4 източногермански марки,около 1,20лв.

Собственикът намери готвач,българин от Карлово.Беше някакъв братовчед на алпиниста Христо Проданов.Бях там,когато съобщиха за гибелта на нашия алпинист.

Германецът често ме канеше на гости.Искаше да му нося българска чубрица стръкове.Най много се радваше на българското саламурено сирене в тенекия,което беше необходимо за шопската салата.

Много се радваше и на едни керамични свещници и пепелници,които гостите си прибирали за спомен.Винаги когато му гостувах носех в колата си сирене в тенекия,чубрица,пепелници и свещници.

Ресторанта продължи да работи до към 1984г.,след което затвори завинаги.

                                                                      арх.Олег Каразапрянов

19.02.2023г.                                                oleg5@abv.bg