В ЖР Тракия бяха изградени много на брой жилищни блокове. Жителите на района за почнаха да се оплакват от липса на каквито и да било магазини. Арх.Валентин Маринов проектира и се изгради един хубав зеленчуков магазин.Но дълго време нищо друго не се направи. В някои блокове в първите етажи предприемчиви граждани отвориха малки магазинчета. За достъп те имаха външни стълби.Временно проблемът донякъде се реши.но до време. Хората искаха по хубави магазини,по удобни.

Тогава се появи идеята целият първи етаж на жилищния блок да се проектира като голям магазин.На пръв поглед задачата изглеждаше лесна.

Оказа се,че в София вече са изградили такива магазини. И ние групата на арх.А.Антонов един ден се качихме на колите и право в София.Мисля,че магазините бяха някъде по пътя на Княжевско шосе.

Отидохме, видяхме и се разочаровахме.Направеното не изглеждаше никак добре, нито красиво нито удобно.И разбира се този факт ни накара да се притесним,не знаехме ние как и дали ще се справим с тази задача.А трябваше да я изпълним,трябваше да рпешим проблема на населението в Тракия.

От тогавашната СДИСС,сега Провдивинвест ни възложиха проектирането. Не знам защо такива панелни блокове с магазини трябваше да направим екпериментално на ул."Пере Тошев" №№ 5,7,7а.,до белите брези и на ул.Скопие.

Доста поручвания направихме тогава. Проблемите идваха от конструкцията,каква да бъде тя,върху каква конструкция да се постави панелния блок П12?Успяхме да се справим и проектите бяха готови.

Първо се построи панелния жилищен блок и дори се засели.Но по нататъшното изпълнението на задачата беше отложено,строителството на магазините започна до някъде и после беше спряно.

Първия етаж на жилищния блок се изпълни по монолитен начин,което даваше възможност за по голяма функционалност.Друг голям проблем беше отоплението

Извън панелния блок бяха предвидени магазини,които продължаваха и под блока на първи етаж.За тези магазини беше започната и изпълнена конструкцията от строителна фирма ДИД с ръководител Донко Дончев. Доста години тази конструкция стоя  изоставена.Стърчаха едни бетонови колони,греди.Всичко около нея буреняса,израстнаха храсти и дори дървета.

Съгласно заданието на първия етаж трябваше да има в най северната част магазин,сега той е магазин за мебели,след това се предвиждаше голям фризьорски салон,следваше друг магазин,който се ползваше за офиси на фирма ДИД,следва още един голям магазин и накрая се предвиждаха офиси на съюза на глухите.

Изискванията се промениха и на мястото на фризьорския салон трябваше да се направи помещение за ДСК с директор Здравко Драготов.Пректа и изпълнението на ДСК се следяха от милицията,която имаше наредба,в която бяха описани хиляди изисквания по отношение на охраната.Тогава нямаше камери,нямаше никаква охранителна техника освен СОТ.Залата на ДСК имаше големи витрини.По изискванията на наредбата на тези витрини трябваше да се монтират железни решетки като дебелината на една желязна пръчка трябваше да бъде със сечение от 7кв.см.Една такава решетка тежеше десетина тона и монтирането стана с автокран.Друг голям проблем беше отоплението на тези магазини.Направи се проект за отопление с нафта.Проблем беше коминът,който въпреки голямата си височина над блока щеше да обгазява жилищата.Това решение отпадна.Не знам как беше отпусната валута и се купи един голям чилър "Дайкин",което за онова време беше някакво чудо на техниката.

Междувременно беше изграден още един такъв блок съвсем близо на ул."Скопие"

В него беше предвиден магазин за мебели и още два по малки магазина.Не си спомням каква беше причината,но аз отстъпих авторските си права на арх.Румяна Маринова.Тя успя да направи един много красив и функционален магазин.

Това ,което беше запланувано да се направи за Тракия, да се построят жил.блокове с магазини не се осъществи. Нямам обяснение.

                                                                      арх.Олег Каразапрянов

21.02.2023г.                                                    oleg5@abv.bg

Този материал е част от проекта "НЕПОЗНАТИЯТ ПЛОВДИВ", който се реализира от Сдружение МЕДИИ С ЧОВЕШКО ЛИЦЕ - съвместно с ПОТВ и с подкрепата на Община Пловдив и е част от Културния календар на града.