Първите жилищни блокове в ЖР Тракия бяха 13 и14 в група А9.Те трябваше да се изпълнят по системата "едроплощен кофраж".На първия етаж се предвиждаха магазини,каквито има и до днес,а на горните етажи – жилища.

Магазините и до днес са функционални и удобни,както за купувачите,така и за продавачите незовисимо,че са строени преди 45г..

При едроплощния кофраж едновременно от бетон се изливаха страничните стени и тавана,получаваше се нащо като буквата "П".

Фасадните стени се изпълняваха от тухла.Имаше опити да се изпълнят от окачени фасадни панели.Вътрешните стени се изпълняваха от гипсови блокчета с размери 60/60/8см.и се свързваха с лепило.

През годините до 1973г. едроплощния кофраж се изпълняваше на ос максимум 6,00м.

Малко преди това арх.Сапунджиева се беше върнала от 3 месечна специализация във Франция.Може би това беше причината този жилищен блок да го нарекат "Френския",макар че нищо френско нямаше в него.

Спомням си една интересна история от Франция разказана от арх.Сапунджиева.Завели ги в гр.Марсилия да видят един нов жилищен комплекс.Застрояването било от редови жилища,манастирски тип.Манасирски защото от един коридор се влиза в десетки апартаменти,както се влиза в оделните стаи при манастира.

Водещият се спрял пред един апартамент и казал,че тук живее кметът на Марсилия.Тя помислила,че не е чула добре,защото на коридора куп деца играели на някави топчета,било шумно,та попитала още веднъж да се увери,че е така.

Оста от 6,00м. се оказа много неудачна,защото при разделяне на две се получаваха две полета с широчина по малко от 3,0м.,което щеше да доведе до малки,неудобни стаи със светла  широчина около 2,70м.

Искахме да се приложи ос от 7,20,при което се получаваха помещения с много добри размери. Две оси по 3,60м.И от тук започнаха проблемите най вече със строителите.До някъде и те бяха прави,защото плочата провисваше,което беше недопустимо.Но инженерите проектанти инж.Нина Петрова,инж.Апрахам Саркисян,технолог инж.Веселин Цветков от групата на инж.Вельо Велев намериха решение и провисването на плочата бе ограничено  в допустимото.Много скоро след изграждането на жил.блок 13,14 се изградиха и жил бл.21 на арх.Цв.Примова и жил.блок 52 на арх.Величко Куртев.На жил блок 52 арх.Куртев реши да направи подпрозоречната височина 1,20м. и по този начин да ги подравни с балконските парапети.При сгради над 8 етажа,височината на парапета трябва да бъде 1,20.Може би това не беше най удачното решение,защото седейки на фотьойла се виждаше преди всичко небето над Тракия.

В тези жилищни блокове нямаше нищо френско,но все пак имаше неща ,които ги отличаваха от останалите.

При много от обитателите на блока се чувстваше някаква гордост,че живеят в нещо по различно.

Дълго време имаше ограничение в квадратурата на апартаментите,не можеха да бъдат по големи от 120кв.м.Тук имаше един много добър функционално апартамент който надвишаване тази квадратура.

Имаше и едно помещение ,което беше предназначено за игра на децата,оделно от детската стая.То беше като една голяма тераса с размери 3/3м.От двете си страни беше отделено с витрини от пода до тавана.Тези витрина създадоха голям проблем,защото тогава предлагането на дограми беше много ограничено.

С успех на фасадните стени се изпълняваше фугирана зидирия от облицовъчни тухли тип "козлодуй" с размери 6/6/30см.Това създаваше не само по добър образ на фасадата,но и подобряваше топлоизолациата.

На фасадата на сградата трябваше да има един "обемен елемент",който създаде много проблеми.Той представляваше една кутия от бетон,която трябваше да се закачи на фасадата.Но тава не беше една безсмислена декорация каквито  виждаме днес по десетките жилищни блокове,само и само те да станат "по красиви".От вътре в помещението в този елемент беше предвиден красив шкаф-етажерка,където можеше да се постави телевизор ,радио,да се наредят книги.

За да се излее този елемент от бетон,трябваше да има калъп.Мислихме,че след като размерите  на елемента са доста по големи,то в гр.Мичурин ще могат да направят калъп за него.Запътихме се към гр.Мичурин,с колата на СДИСС,сегашния "Пловдивинвест".Пътувахме директорът на СДИСС арх.Здравко Василков,шофьора,арх.Сапунджиева,инж.Нина Петрова и аз.Шофираше арх.Василков.Арх.Василков напави някакво нарушение,спря го катаджия и му поиска книжката,арх.Василков се обърна към шофьора и му каза да си даде книжката.В гр.Мичурин нищо не стана,но не се отказахме от обемния елемент.Започнахме да мислим как да се справим к проблема.Тогава много ни помогна инж.Димитър Павлов от Домостроителния комбинат.

Елементът беше произведен от оделни части,които се свързваха чрез заварки.След завършването на сградата този елемент наистина придаваше характерен образ на фасадата,но не като някаква апликация,а функционално свързан с помещенето.Моят скромен принос беше в непрекъснатото съгласуване със строителите,подготвяне и изчертаване на подробни детайли,приемане на проби.Участие взех и при проектиране на магазинната част на блока.

                                                                      арх.Олег Каразапрянов

13.02.2023г.                                                oleg5@abv.bg