©

Земетресението в Турция, което погуби десетки хиляди души, стана основна тема и в българските новини. И както се е случвало и в предишни години, отново се сетихме за "нашите" земетресения в по-далечното и по-близко минало. И да си зададем въпроса – готови ли сме за едно скорошно земетресение? Каквото рано или късно ще се случи.

Земетресенията не са само природно бедствие, водещо да човешки трагедии. В земетръсните дни се проявява много ясно цивилизационното и морално ниво на една нация. Нивото на човешка солидарност. Организационното ниво на държавата и компетентността на нейните лидери.

В народната памет най-силен отзвук има т.н. Чирпанско земетресение. То се случва на 14 април 1928 към 11 часа сутринта. След два дни, вече след 21 вечерта, се случва Пловдивското земетресение, което е с друг епицентър и неправилно се смята за едно земетресение с Чирпанското.

Общо жертвите са над 100, хиляди къщи и обществени постройки  – включително емблематични сгради като Военният клуб, Френският колеж, Домът Кудоглу са полуразрушени.

От земетресението са останали хиляди снимки, много спомени, като най-ценна е книгата на Недко Каблешков "Страшната народна злочестина". Тя остава безценен документ за събитията и хората от 1928 година. Преди десетина години бе преиздадена от Любозар Фратев.

Трябва да е ясно, че Пловдив е в земетръсна зона и в миналото през 50-60 години има разрушителни земетресения. Преди това от 28 година сериозни трусове има през 1912 година, в средата на 19 век, също в предишните векове. Античният амфитеатър е разрушен от земетресение. За добро или за лошо ясна цикличност няма.

Земетресенията водят и до сериозни поражения на човешката психика. Недко Каблешков описва какъв ужас изпитват хората, когато разбират, че "земята вече не е сигурна опора".

Създават се лагери за настаняване на хората, останали без дом – в Царсимеоновата градина, на мястото срещу църквата "Св.Петка", много се настаняват по тепетата.

Пловдивските сиенитни хълмове са били сигурна опора. Освен това къщите по Трихълмието са строени по специален начин – с гъвкави сглобки, които са позволявали при земетръс къщата да се "извива", но да не пада.

Общинският съвет известно време заседава в беседката в Царсимеоновата градина. Стари пловдивчани още я помнят и настояваха да се възстанови, но глас в пустиня.

Между бараките могат да се видят бръснарници и сергии – животът си върви.

Следващото земетресение, което отекна до Пловдив, бе т.н.Свищовско – с епицентър Вранча. Жертви имаше единствено в Свищов. Това земетресение предизвика преразглеждане на антиземетръснитеа правила.

Много се е обсъждало до каква степен "панелките" в Тракия и в други квартали биха издържали на сериозен земетръс. Някои специалисти твърдят, че точно панелните блокове – ако са построени по правилата, са по-издръжливи от традиционните тухлени строежи.

В предаването ни на тази тема се чуха много мнения на специалисти. Оказа се, че някои напътствия да се крием по време на земетресение до асансьорнаите шахти поне при панелките са грешни. Трябва да се избягват и стълбите.

Земетресението от 1928 година дава примери на човешки героизъм – бедният чешит Модинков обикаля къщите и извежда заплашени хора, доброволци вадят скъпите ренгени от Дома на благотворителността. Има и обратни примери – богати жени обикалят по опашките, където раздават храна на бедните. Спекуланти изкупуват строителни материали. Един вестник пише:"Земетресението, както и войните, правят богатите по-богати, а бедните – по-бедни."

Интересна е промяната в поведението на преживелите. Те разбират, че животът може да има неочакван край и е добре да се изживее по-свободно. Пренеслите се в бараките в Царсимеоновата градина свирят на мандолини и пеят по цели нощи. На бараките има надписи "Веднъж се живее", "Де се веселим, докато можем".

Наш зрител преразказа семейни спомени – същото е било и в "селото" срещу  "Света Петка".

В по-ново време две земетресения от района на Велинград се усетиха в Пловдив, през 1999 в Турция имаше друго опустошително земетресение.  В края на 70-те години в България бяха разработени подробни секретни планове за действаие при природни бедствия. Насяваме се и сега да е така.

 И още нещо. По света все повече посетители привличат така наречените "тематични музейни сбирки". Не би ли могло в един бъдещ Музей на Пловдив да има раздел "Голямото земетресение от 1928 година"?

Споменът за онези събития е още жив в старите пловдивски фамилии.

Ето какво ни изпрати архитект Олег Каразапрянов:

Пловдивското земетресение 28г. спомени на моите прародители за него – арх.Олег Каразапрянов

Моите прародители са живеели на ул."Съборна",съседната къща на д-р Аджаров.От тук те се преместват да живеят на ул."Станционна" сега "Иван Вазов",в близост до Военния клуб.Причината е била ,че наскоро ремонтирания Военен клуб е бил електроснабден и от него те са могли също да се снабдят с електричество.По това време в малко сгради в Пловдив е имало електричество.Тогава си купуват и първото радио “Telefunken"и първия електрически котлон Сименс,огромен бял,който тежеше около 15кг.Загряваше много бавно,но изключен от тока дълго задържаше топлина на която можеше да се готви.Защо ли преди години го изхвърлих на боклука?

Цар Борис III заедно с княз Кирил и Княгиня Евдокия  пристига със самолет от Варна в Чирпан за да види последствията.Там вече са пристигнали председателя на министерския съвет Андрей Ляпчев,министъра на строежите Славейко Василев.Те дават разпореждания за спешно справяне с разрушенията и оказване помощ на пострадалите граждани.Веднага след  втория трус в Пловдив на 18 април Цар Борис III заедно с княз Кирил и Княгиня Евдокия  пристигат в Пловдив,където ги чакат председателя на министерския съвет Андрей Ляпчев,министъра на строежите Славейко Василев.

На 24 април е приет законопроект от Народното събрание с който се учередява Дирекция за подпомагане на пострадалите лица и година

Впоследствие интерес проявяваше др.Пенчо Кубадински,който често ми се обаждаше в Пловдивската проектантска по телефона,интересуваше се как върви проектирането с думите "момче,до къде стигнахме?"

.Той може и да е ходил на място,не мога нищо да кажа.Изпитвах много мъка за пострадалите хора.Изпитвах и огромно възмущение от незаинтересоваността на тогавашната власт.във властта виждах някаква имитация на заинтересованост и съжаление,съпричастност.

Когато става земетресението,моята прабаба Ана Попова е била на легло парализирана,неподвижна.При нея е била баба ми Мария,нейната снаха.Мъжете,дядо ми Мишел,брат му Стефан и баща им Костаки са били на работа в магазина,който се е намирал в близост до Джумаята.

Къщата се разлюлява силно,пропуква се, два комина се откъртват от покрива,пробиват гредореда и падат през три етажа надолу.

Пръв идва Стефан,грабва майка си заедно с дюшека,юргана и другите завивки и я изнася в близката Цар Симеонова градина.Времето е било доста студено,дори мразовито.Въпреки,че Стефан е бил огромен мъж над 2м.висок и плещест,както и дядо ми Мишел от това пренасяне получава заболяване от което умира по късно.

Ужасът,който преживяват моите прородители е голям.

Прадядо ми Костаки е имал парцел точно до сградата на диспансера Кудоглу,на ул."Парчевич".Построяват новата си къща на това място.Къщата е едноетажна,на три стъпала от терена.

Изграждат стените от дървен скелет – вертикални,хоризонтални и диагонални дървени греди свързани с железни скоби и големи пирони.Пространството между стените е запълнено с тухли,като от вътрешната страна са наковани летви,които да задържат о падане тухлите.Таванът е от дърво.Комините са укрепени срещу падане с железни чембери.Семейството е голямо,но за всеки има стая,къщата е голяма.Тук са живяли,прадядо ми Костаки,прабаба ми Ана,техните деца Мишел с жена си Мария,Стефан и слугинята.

Другите даца – Сава Попов авиаторът от 1923г. живее в Париж,Сийка живее в София с мъжът си Иван Битраков- Зима.

През 1939г.цялата фамилия се изселва в София.Къщата е продадена на тогавашниякмет на Пловдив Димитър Костов.

Ето и моите спомени за сравнение от земетресението в Стражица

Земетресението в Стражица 1986г.Спомени от арх.Олег Каразапрянов

Днешното земетресение в съседна Турция неволно ме пренесе в далечната 1986г.,когато трус със сила 5,7 по Рихтер разлюля гр.Стражица.

Няколко дни след това бях в Стражица. Директорът на Проектантска ме командирова да го представявам на събиране организирано от  Министерство на строежите.Имаше представители на различни проектантски организации от страната.Преди това реших да пообиколя града и да вида какво се е случило.Все още са пред очите ми поразяващите гледки от разрушенията,които видях.Едно е да гледаш това нещастие,друго е да го видиш с очите си,на место.

Повечето от къщите едноетажни ,двуетажни и по рядко триетажниетажни бяха силно и безвъзвратно разрушени.Едни стояха килнати на една страна,други представляваха купчина от тухли,керемиди,отломки от бетон.Отидох да видя църквата.Кубето на камбанарията лежеше захвърлено в тревата.

В един двор на края на града на едно столче беше седнал възрастен мъж,доста възрастен.Къщата ме бе изцяло разрушена.Беше си направил нещо като палатка от одеала в която вероятно нощуваше.Заприказвах го.И усетих огромната му мъка.Когато излязъл навън по време на земетресението усетил или видял как земята под него и около него се огъва.не можех да си представя това а и не ми се искаше.

Събирането се проведе под един навес.Тук още веднъж бях поразен от това,което видах.Имаше маси отрупани с ядене и пиене,за нас,да ни нахранят.Пострадалите от огромното нещастие хора се бяха подготвили да ни хранят и поят.Хората в беда искаха да ни хранят и поят.Мили,мили хора!

Върнах се в Проектанска и запознах  директора арх.Г.Караянев с това,което се искаше от проектантска.Искаха се проекти за къщи.Проекти за много къщи и колкото може по бързо да станат.Арх.Караянев ми даде всички пълномощия,да сформирам група от проектанти по всички специалности,които да правят проектите.Това се оказа много трудна задача,колегите архитекти не искаха да се занимават с проектиране на къщи.Считаше се от тях за унизително да се занимаваш с къщи.А трябваше да се проектират стотици къщи.

Визите за проектиране на къщи се издаваха от Съвета във Велико Търново от където хората си ги взимаха.

Единстената която откликна на молбите ми бе арх.Росица Василиева.С нея пътувахме два три пъти в седмицата до Стражица.Приемахме хората под един навес.Беше страшен студ.И за хората не беше лесно защото и те чакаха да ги приемем,да ни кажат изискванията си за проекта за новата къща.

Голяма помощ ми оказваше един студент по промишлено и гражданско строителство Петър Буюклиев.Той ми помагаше при изчертаването,комплектоването на проектите,писането на обяснителни записки и пр..Нямаше тогава компютри и всичко ставаше бавно,на ръка.Готовите проекти ги отнасяхме в Стражица,хората идваха да си ги вземат и да ги занесат във Велико Търново за одобрение.Ня ма да забравя помощта на ВК инженера Адриана Петрова,на конструктора инж.Николай Златанов.

Няма да забравя и колегите,които открито и явно недоволстваха,че трябва да се занимават с проекти за пострадалите хора.Някои предявяваха претенции за допълнително заплащане,което беше отвратително.Никой от нас ,които работехме за Стражица не мислише за заплащане.А се работеше и в извънработно време,и събота и неделя.Изпроектирахме стотици къщи,с мисълта че с това поне малко може да помогнем на пострадалите от природното бедствие.Бедствие,което може да постигне всеки един човек,във всеки един момент.

                                                                      арх.Олег Каразапрянов

08.02.2023г.                                                  oleg5@abv.bg

Проектът ТЕЛЕВИЗИОНЕН ФЕСТИВАЛ "НЕПОЗНАТИЯТ ПЛОВДИВ – ПЕТИ СЕЗОН" се реализира от Сдружение "МЕДИИ С ЧОВЕШКО ЛИЦЕ"  - съвместно с ПОТВ и с подкрепата на Община Пловдив и е част от Културния календар на града.