©

Моите прародители са живеели на ул."Съборна",съседната къща на д-р Аджаров.От тук те се преместват да живеят на ул."Станционна" сега "Иван Вазов",в близост до Военния клуб.Причината е била ,че наскоро ремонтирания Военен клуб е бил електроснабден и от него те са могли също да се снабдят с електричество.По това време в малко сгради в Пловдив е имало електричество.Тогава си купуват и първото радио “Telefunken"и първия електрически котлон Сименс,огромен бял,който тежеше около 15кг.Загряваше много бавно,но изключен от тока дълго задържаше топлина на която можеше да се готви.Защо ли преди години го изхвърлих на боклука?

Но идва пролетта на 1928г.14 април,когато около 11 часа Пловдив се разлюлява със сила Х степен по скалата на Форел-Меркали.След дни последват още няколко труса в Пловдив,Чирпан и областа.Хиляди разрушени сгради.Убити повече от 100 души,ранени хиляди.

Цар Борис III заедно с княз Кирил и Княгиня Евдокия  пристига със самолет от Варна в Чирпан за да види последствията.Там вече са пристигнали председателя на министерския съвет Андрей Ляпчев,министъра на строежите Славейко Василев.Те дават разпореждания за спешно справяне с разрушенията и оказване помощ на пострадалите граждани.Веднага след  втория трус в Пловдив на 18 април Цар Борис III заедно с княз Кирил и Княгиня Евдокия  пристигат в Пловдив,където ги чакат председателя на министерския съвет Андрей Ляпчев,министъра на строежите Славейко Василев.

На 24 април е приет законопроект от Народното събрание с който се учередява Дирекция за подпомагане на пострадалите лица и населените места от земетресението или накратко ДИПОЗЕ.

Днес само можем да се възхищаваме от безупречната организация с помощта на която до 1931г.са поправени и възстановени хиляди частни жилищни сгради,болници,училища,църкви,пътища,жп мостове и др.Как е станоло всичко това в тези кратки срокове,как и от къде са дошли милионите левове за възстановяване?

Очевидец и непосредствен свидетел съм на Случилото се земетресение в Стражица,Попово е Антоново. През 1986г.Дни след земетресението бях в Стражица.Беше организирана среща от Председателя на Съвета,на която присъстваха някакви строители,колега архитект от Велико Търново и още доста хора,които се наредиха на богато наредената софра.Нямаше никакви представители от София или каквито и да било държавни глави.

Впоследствие интерес проявяваше др.Пенчо Кубадински,който често ми се обаждаше в Пловдивската проектантска по телефона,интересуваше се как върви проектирането с думите "момче,до къде стигнахме?"

.Той може и да е ходил на място,не мога нищо да кажа.Изпитвах много мъка за пострадалите хора.Изпитвах и огромно възмущение от незаинтересоваността на тогавашната власт.във властта виждах някаква имитация на заинтересованост и съжаление,съпричастност.

Когато става земетресението,моята прабаба Ана Попова е била на легло парализирана,неподвижна.При нея е била баба ми Мария,нейната снаха.Мъжете,дядо ми Мишел,брат му Стефан и баща им Костаки са били на работа в магазина,който се е намирал в близост до Джумаята.

Къщата се разлюлява силно,пропуква се, два комина се откъртват от покрива,пробиват гредореда и падат през три етажа надолу.

Пръв идва Стефан,грабва майка си заедно с дюшека,юргана и другите завивки и я изнася в близката Цар Симеонова градина.Времето е било доста студено,дори мразовито.Въпреки,че Стефан е бил огромен мъж над 2м.висок и плещест,както и дядо ми Мишел от това пренасяне получава заболяване от което умира по късно.

Ужасът,който преживяват моите прородители е голям.

Прадядо ми Костаки е имал парцел точно до сградата на диспансера Кудоглу,на ул."Парчевич".Построяват новата си къща на това място.Къщата е едноетажна,на три стъпала от терена.

Изграждат стените от дървен скелет – вертикални,хоризонтални и диагонални дървени греди свързани с железни скоби и големи пирони.Пространството между стените е запълнено с тухли,като от вътрешната страна са наковани летви,които да задържат о падане тухлите.Таванът е от дърво.Комините са укрепени срещу падане с железни чембери.Семейството е голямо,но за всеки има стая,къщата е голяма.Тук са живяли,прадядо ми Костаки,прабаба ми Ана,техните деца Мишел с жена си Мария,Стефан и слугинята.

Другите даца – Сава Попов авиаторът от 1923г. живее в Париж,Сийка живее в София с мъжът си Иван Битраков- Зима.

През 1939г.цялата фамилия се изселва в София.Къщата е продадена на тогавашниякмет на Пловдив Димитър Костов.

                                                                      арх.Олег Каразапрянов

09.02.2023г.                                                oleg5@abv.bg

Ето моите спомени за сравнение от земетресението в Стражица

Земетресението в Стражица 1986г.Спомени от арх.Олег Каразапрянов

Днешното земетресение в съседна Турция неволно ме пренесе в далечната 1986г.,когато трус със сила 5,7 по Рихтер разлюля гр.Стражица.

Няколко дни след това бях в Стражица. Директорът на Проектантска ме командирова да го представявам на събиране организирано от  Министерство на строежите.Имаше представители на различни проектантски организации от страната.Преди това реших да пообиколя града и да вида какво се е случило.Все още са пред очите ми поразяващите гледки от разрушенията,които видях.Едно е да гледаш това нещастие,друго е да го видиш с очите си,на место.

Повечето от къщите едноетажни ,двуетажни и по рядко триетажниетажни бяха силно и безвъзвратно разрушени.Едни стояха килнати на една страна,други представляваха купчина от тухли,керемиди,отломки от бетон.Отидох да видя църквата.Кубето на камбанарията лежеше захвърлено в тревата.

В един двор на края на града на едно столче беше седнал възрастен мъж,доста възрастен.Къщата ме бе изцяло разрушена.Беше си направил нещо като палатка от одеала в която вероятно нощуваше.Заприказвах го.И усетих огромната му мъка.Когато излязъл навън по време на земетресението усетил или видял как земята под него и около него се огъва.не можех да си представя това а и не ми се искаше.

Събирането се проведе под един навес.Тук още веднъж бях поразен от това,което видах.Имаше маси отрупани с ядене и пиене,за нас,да ни нахранят.Пострадалите от огромното нещастие хора се бяха подготвили да ни хранят и поят.Хората в беда искаха да ни хранят и поят.Мили,мили хора!

Върнах се в Проектанска и запознах  директора арх.Г.Караянев с това,което се искаше от проектантска.Искаха се проекти за къщи.Проекти за много къщи и колкото може по бързо да станат.Арх.Караянев ми даде всички пълномощия,да сформирам група от проектанти по всички специалности,които да правят проектите.Това се оказа много трудна задача,колегите архитекти не искаха да се занимават с проектиране на къщи.Считаше се от тях за унизително да се занимаваш с къщи.А трябваше да се проектират стотици къщи.

Визите за проектиране на къщи се издаваха от Съвета във Велико Търново от където хората си ги взимаха.

Единстената която откликна на молбите ми бе арх.Росица Василиева.С нея пътувахме два три пъти в седмицата до Стражица.Приемахме хората под един навес.Беше страшен студ.И за хората не беше лесно защото и те чакаха да ги приемем,да ни кажат изискванията си за проекта за новата къща.

Голяма помощ ми оказваше един студент по промишлено и гражданско строителство Петър Буюклиев.Той ми помагаше при изчертаването,комплектоването на проектите,писането на обяснителни записки и пр..Нямаше тогава компютри и всичко ставаше бавно,на ръка.Готовите проекти ги отнасяхме в Стражица,хората идваха да си ги вземат и да ги занесат във Велико Търново за одобрение.Ня ма да забравя помощта на ВК инженера Адриана Петрова,на конструктора инж.Николай Златанов.

Няма да забравя и колегите,които открито и явно недоволстваха,че трябва да се занимават с проекти за пострадалите хора.Някои предявяваха претенции за допълнително заплащане,което беше отвратително.Никой от нас ,които работехме за Стражица не мислише за заплащане.А се работеше и в извънработно време,и събота и неделя.Изпроектирахме стотици къщи,с мисълта че с това поне малко може да помогнем на пострадалите от природното бедствие.Бедствие,което може да постигне всеки един човек,във всеки един момент.

                                                                      арх.Олег Каразапрянов

08.02.2023г.                                                oleg5@abv.bg

 Този материал е част от проекта "НЕПОЗНАТИЯТ ПЛОВДИВ", който се реализира от Сдружение МЕДИИ С ЧОВЕШКО ЛИЦЕ - съвместно с ПОТВ и с подкрепата на Община Пловдив и е част от Културния календар на града.