©

Пловдивският районен съд призна подсъдимия ГЕОРГИ ИВАНОВ за НЕВИНЕН  в това, че на 01.09.2009 г. в гр. Пловдив като орган на властта - старши дознател в 3 - то РУ на МВР гр. Пловдив е пропуснал да изпълни своевременно длъжностите, които му налага службата относно наказателно преследване с цел да избави Янка Алексиева и Сафинас Алексиева от наказание за извършено от тях престъпление - кражба, като не е докладвал по установения в МВР ред на ръководството за разкриване на извършителите и не е документирал и предал по установения ред предадената му вещ, предмет на престъплението - преносим компютър - престъпление по чл.288, НК.

                Иванов работи в системата на МВР от 01.10.2000г.  

На 24.08.2009г. свидетеля Людмил Карачомаков бил в района на КАТ гр. Пловдив. Паркирал автомобила си „Мерцедес 190" на автопаркинга пред КАТ на ул. „Напредък". Когато свършил работата си, заварил автомобила си отключен.

Били му откраднати сумата от 3 400 лв., 1 бр. цифров апарат „Практика-модел 8503", преносим компютър „НР 550" и документи. Вещите били преди това в найлонова торба на задната седалка.

Същият ден вечерта св. Карачомаков се обадил на приятеля си св. Георги Танев - инспектор в сектор „КП" при ОД на МВР гр. Пловдив, който го посъветвал да подаде жалба в 03-то РУ на МВР. Така на 25.08.2009 г. Карачомаков уведомил органите на полицията. По случая било образувано дознание  срещу неизвестен извършител.

На 01.09.2009 г. в 17,59 часа Ташев се свързал с колегата си - св. Невен Радев и му разказал за кражбата от колата на приятеля си. Радев, който по това време работил като разузнавач 5-та степен в сектор „КП" при III РУ на МВР гр. Пловдив обещал да му съдейства. От своя страна споделил с Иванов, защото знаел, че той имал „позиции" и можело да получи информация.

Подсъдимият действително разполагал с осведомители и се обадил на един от тях - свидетеля Асен Юлиянов. Свидетеля заявил пред същия, че преди това Иванов му бил дал номера си, за да може да му съобщава, ако научи за извършители на кражби. Юлиянов разказал, че сестрите Алексиеви предлагали в „Шекер махала" за продажба лаптоп, вероятно краден.

Разпитана пред съдия свидетелката Сафинас Алексиева  заявява, че „сестра й Янка е откраднала лаптоп от бял „Мерцедес" от района на Руския пазар до КАТ. Скрили го, а после се опитали да го продадат. От своя страна, също разпитана пред съдия - свидетелката Янка Алексиева разказва за кражбата, извършена от нея, Сафинас, Севинч и Шукри. Съобщава и за откраднат от същия автомобил телефон „Нокия".

На 01.09.2009 г. свидетеля Радев бил дежурен офицер, а  Г. Иванов -дежурен разследващ полицай. Радев твърди, че след като Иванов получил информация за краден лаптоп, отишли в „Шекер Махала". Радев заминал там по сигнал за скандал. Заедно с това отишли до къщата на Алексиеви, направили бегъл оглед, но тъй като нищо не намерили, решили да вземат сестрите и майка им в РУ, за да им снемат обяснения. Там Радев ги разпитал -, но не получил значима информация, а след това според него, с тях разговарял Иванов.

Свидетелката Сафинас Алексиева обещала да върне компютъра, но подсъдимият я предупредил, когато го донесат да не влизат в Районното, за да не ги снима камерата, а да застанат отстрани до големия блок. Предупредил я, ако други полицаи ги разпитват да не казва нищо и я успокоил, че ако върне вещта „нищо няма да става".

Радев твърди, че след този разговор, подсъдимият му споделил, че „хлапетата са светнати и щели да съдействат".

На свидетеля Юлиянов пък подсъдимият заръчал да му се обади, когато момичетата тръгнат за районното с компютъра, а на тях да им каже, че ще ги чака в автомобил отпред.

Там момичетата му предали вещта, не бил съставен документ за приемането й, а от тях не били снети обяснения. Никой от РУ на бил уведомен за това. Когато сестрите се върнали, майка им се скарала, че Иванов ще вземе за себе си лаптопа.

В действителност кражбата на този преносим компютър била извършена на 31.08.2009 г. от „Ситроен Берлинго", управляван от лицето Максим Атанасов -, паркиран пред КАТ. Компютърът бил марка „1ВМ" модел Р 60 „Леново", заедно с него бил откраднат мобилен телефон „Нокия ".

След получаването на лаптопа, свидетеля Ташев бил повикан в 03-то РУ и там на паркинга се срещнал с подсъдимия. Иванов му показал компютъра, но Ташев заявил, че това не е вещта, открадната от Карачомаков.

Иванов му обяснил, че са му го донесли някакви негови „сътрудници", казал му, че не иска той да го внася в РУ и да „легализира" тези хора, защото и друг път му били вършили работа. Не му казал, че именно лицата които са му го донесли са го откраднали.

На следващия ден - 02.09.2009 г. в изпълнение молбата на подсъдимия, Ташев предал с протокол вещта на служителя Г. Моравенов, който от своя страна я предал на Б.Трайков , а последния, пък с протокол - на домакина на РУ - Петър Колев.

           Документите били приложени по дознание № 690/2009 г. на 03-то РУ на МВР, но до момента на образуване на настоящото производство Иванов не съобщил на никого за извършителите на престъплението.

          Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд.

             Присъдата беше постановена в състав съдия и двама съдебни заседатели. Подсъдимият бе признат за невинен с гласовете на двамата съдебни заседатели. Председателят на състава / т. е. съдията / с оглед на различното си становище относно вината на подсъдимия подписа присъдата с особено мнение. Според закона на основание чл.33, ал.3, НПК съдът се произнася с обикновено мнозинство, като членовете на състава имат равен глас.