©

Аптека Братанов

Много пловдивчани са чували знаят нещо за пловдивската аптека Братанов на

Джумаята.Но вероятно малко са тези които знаят подробности за нейния всеотдаен и усърден собственик.

Никола Алваджиев споменава за него в своята книга за Пловдив.

Аптекарят Братанов живееше със семейството си на ул."Крали Марко" №11,до

Тримонциум.Къщата,която беше собственост на семейство Маринови е все още

там.Книжарят Маринов е родом от Пловдив,а неговата жена е родом от с.Левочево.

Семейството на аптекаря Братанов дълги години живя в тази къща.Родната къща на Братанов беше в стария град Пловдив,съвсем близо до Етнографския музей.

Младият Братанов учи и завършва фармация в Германия още преди Втората

световна война.Оженва се в Германия и заедно с жена си,германка пристигат в България и заживяват на ул."Крали Марко".

Първото им дете е Грета.След това се ражда Петър и накрая Антон.Грета по

професия беше технолог по храните.Последно живееше в с.Белащица.Петър завърши инженерство в Германия и остана там да живее.Антон си остана в България.

Г-н Братанов,така се обръщах и аз към него ,въпреки моята съвсем крехка възраст

беше винаги много ведър,усмихнат човек.Винаги облечен в дрехи все едно току що излиза

от магазина за дрехи.Отиваше на работа все по едно и също време и по едно и също време

се връщаше.Дочувах,че оставал да дежури и през нощта.В семейството работеше само той,г-жа Братанова се грижеше за семейството,децата,къщата.Беше много грижлива домакиня,майка,съпруга.

Спомням си,че и трите деца,сестрата и двамата братя имаха

велосипеди,германски.Велосипедите по онова време бяха истински лукс,става въпрос за годините 1954-1957.Към децата си беше доста строга,а и те бяха много послушни.Спомням си как излизаше на балкона и викаше "Петер" ,Антон за да се прибират и те се прибираха без да ги вика повторно..

Г-жа Братанова въпреки ,че дълги години живя в България не научи български

език.Разбираше езика,но говореше на развален български.Не и се налагаше да говори на български,защото почти не ходеше да пазарува,не се срещаше и с българи.

Семействата ни бяха близки.Майка ми владееше перфектно немски и спомням си

колко щастлива беше г-жа Братанова,че може да разговаря с някой човек на родния си

език.Запомнил съм един комичен случай,който навремето съвсем не е бил комичен,а дори

опасен и притеснителен.Често майка ми и Братанова си говореха на немски – Братанова от балкона на третия етаж,а майка ми от първи етаж.Някакъв възмутен съсед написал донос до милицията ,че на публично място две жени говорят на "низвергвания" тогава немски

език.Майка ми много се притесни,защото повикаха баща ми в милицията да дава

обяснение.

Баща ми обяснил на милиционерите,че Капиталът е написан на немски език,езикът

на Маркс и майка ми искала да си упражнява езика за да чете произведението в

оригинал.Всичко се разминало благополучно.

Арх.Олег Каразапрянов

oleg5@abv.bg

Проектът НЕПОЗНАТИЯТ ПЛОВДИВ се реализира от Сдружение МЕДИИ С ЧОВЕШКО ЛИЦЕ - съвместно с ПОТВ и с подкрепата на Община Пловдив и е част от културния календар на града.