©

Магнетофоните ...

Не! Вие, които не помните годините около 1960, не можете да си представите какво бяха те за нас - тогавашните ученици и младежи. Отначало - техническа новост, а после - прозорец към света, център на компанията, повод за запознанство, приятелство, начало на ново семейство и още .... Но това трябва да го опише човек с дарба!

...Първия магнетофон, който видях на витрина на магазин в Пловдив, беше един "Смарагд" - производство на RFT ( ГДР ) - в малкото магазинче за радиочасти срещу кино "Христо Ботев" до вратата на "Нармаг". Една кукла "Буратино" държеше в ръка малкото му сиво микрофонче. Ето това беше символът! Да можеш да записваш музика! Край на монопола на готовите записи!

   На следните адреси може да видите този магнетофон:

http://www.kettwig.net/en-technik/html/tape_recorder_2.html

http://www.rmrl.de/tonband/old/tape2/smaragde.htm

Беше много скъп. Успяхме да го докоснем, след като го купиха служебно за някакво предприятие, където имахме"връзки". 

От снимките не личи, но той беше невероятно тежък. Не съм го теглил, но ми се струваше, че е поне 20 кг. Впрочем, виждал съм един по-тежък с черни клавиши като на пиано, но той предвидливо беше снабден с две дръжки, за да се носи от двама. Още си спомням една карикатура в "Стършел" с текст "Любители на леката музика" - двама "разложени типове" мъкнат с изплезени езици огромен магнетофон....

А "Смарагдът" вътре беше пълен с електромагнити и двигатели. Това видяхме, защото като техници ни се наложи да го ремонтираме. Много се разваляше и почваше да "вие". Затова си получи прозвището "Смарайда"....

Ще спра дотук, нека други да продължат. Но не мога да забравя първия си собствен магнетофон, купен не съвсем нов и с някаква "комбина" . Това беше унгарския "Мамбо" . Ето го на картинка:

http://www.radiomuseum.org/r/gyar_mambomamb_m5m.html

Много по-прост по устройство, много по-лек и най-важното - много стабилен и с добър звук. Вътре имаше един огромен метален маховик, който стабилизираше движението на лентата. Когато се включеше, трябваше да изчакаш малко да набере обороти.

Вие не виждате в него нищо особено, но за мен това е картинката, която съм виждал, когато съм слушал Елвис Пресли, Кони Франсис, Бренда Лии, Луис Армстронг, Пол Анка, Нийл Седака, Платърс, Пат Бун, Челентано, Рита Павоне, Рей Чарлс ... а после - Битълс, Ролингстоунс... по-новите  ги знаете по-добре от мен! Да не забравя Леа Иванова - за нас тя беше наред със световните!  Имената чувахме по радиото, често неточно. Още си спомням, че спорехме дали Белафонте се пише с <ф> или с <х>. Когато не знаехме името, приписвахме песента на някои известен, който звучеше по същия начин, а после излизаше, че е друг... Ето - аз изброих тези имена на един дъх, без да се замислям. Дали след 50 години днешните младежи ще могат да изброят няколко имена на сегашните им любимци?

И - помислете си: От текстовете не разбирахме почти нищо. Усещахме ги подсъзнателно, понякога съвсем погрешно, но преживявахме музиката истински....

След много години, когато с голям интерес видях видеозаписи на същите песни, в много случаи бях разочарован... Убеден съм, че истинската музика е само за слушане или в краен случай - да се виждат само изпълнителите. Сегашните фойерверки не са музика. Някакво друго изкуство са. Познавам днес музикални младежи, които са на същото мнение. Ще се радвам някой от тях да напише нещо по този въпрос!

  Прощавайте, увлякох се! Започнах за магнетофоните, а докъде стигнах! Това не е носталгия. Това са светлите опорни точки на нашето поколение. Дано и днешното поколение намери такива опорни точки ....

КОМЕНТИРАЙТЕ В http://zaprehoda.blog.bg/biznes/2010/04/10/za-starite-magnetofoni.526257