За съжаление хората,които знаят подробности за проектирането и изграждането на

ЖР Тракия вече са малко.Тези,които имат най голям принос вече ги няма.Искам да спомена

арх.Мария Сапунджиева,арх.Марко Марков,които заслужават много уважение и почит.

Учудвам се,че преди време изпратих едно мое писание за ЖР Тракия до Кмета на

Тракия и до сега не видях никаква реакция.Вероятно г-н Кмета си има своите по важни и неотложни задачи и историята на района,който управлява не представлява интерес.

Още в началото искам да подчертая някои много съществени факти.

Проектантският колектив Тракия работеше почти без почивка от сутрин до

вечер,нямаше събота ,неделя.Нямаше и допълнителни възнаграждения и никой не чакаше такива.

Климатът на този район е един от най неблагоприятните в Пловдив.Това беше

установено от направените проучвания навремето.Почвата също не е от най добрите,не

напразно там са били оризища.В този район дървесната растителност беше много

оскъдна.Положиха се огромни усилия да се запази всяко едно съществуващо

дърво,независимо от състоянието му.Дори храстите се пазеха.Стигна се до там ,че някои хора започнаха да обвиняват колектива в "дървономания" по опазването на растителността.

При започване на строителство горния хумосен слой почва се изгребваше най

старателно и се депонираше на определени места,след което се връщаше за оформяне на

тревни и цветни площи.В горичката Лаута се пазеше всяко едно дърво и храст.

В Тракия строителството се извършваше изключително само по строителна система

ЗЕП,което значи Завод за Едри Панели.

Жилищни блокове тип "Касета" и "Толстой" не се изграждаха в ЖР Тракия.Тези

типове се прилагаха в други райони на Пловдив,като кв.Смирненски,Кючук Париж,Северен и др.Система "Толстой"е софийска и се прилагаше първоначално в София.Тя се състои от пететажни секции,които нямат асансьор.Имаха удобни,просторни

апартаменти.Първоначално те имаха съвсем тесни балкончета- около 60см.широки,които по късно бяха разширени до нормални размери.Строителството на пететажни секции не бе ефективно при положение,че отгоре може да има още три етажа.Системата не отговаряше

на изискванията за земетръс и поради това тя спря да се прилага.Като архитектурен образ

системите "Толстой" и "Касета" бяха доста "скучни",представляваха едни паралепипедни

тела от които както и да ги подреждаш се получаваше нещо пак "скучно". Жилищни

блокове тип "Касета" бяха по съвременни и се построиха на много места в Пловдив.

Строителна система тип ЗЕП е Пловдивска система,разработена от проектантски

колектив Тракия,при пловдивската проектантска организация.Истина е,че тя бе разработена на база "касета",но много по подобрена и осъвременена,отговаряща на изискванията на противоземетръсния правилник.Тя се прилагаше само в Пловдив и с едно изключение в Смолян,в кв.Трандювица.

Секцийте от панели ЗЕП имат съвсем друга конфигурация,която дава възможност да се правят различни комбинации от тях и така да се постигне един по различен и по привликателен архитектурен образ,по разчупен,по разигран и да наподобява едва ли не разчупените къщи в Стария град.Освен това етажността можеше да варира от 5 етажа до осем.Бяха проектирани около двадесетина секции,но тогава от КАБ /Комитета по архитектура и благоустройство на пл.Македониа/ в София с пряк ръководител и консултант арх.Атанас Атанасов бяха одобрени четри вида секции: П11-дълга,П11К- кръстата,П12 – дълга и П12К кръстата.

С тези четири секции започна изграждането на ЖР Тракия.А тези четири вида

секции се сътояха от множество отделни панели.Най общо това бяха

фасадни,разпределителни носещи и разпределителни неносещи панели.Осите на секциите

бяха с размери:610,340,310,210,150 см.

Вертикалните носещи панели са с дебелина 14 и 27см.,а неносещите с които се

оформят санитарните възли,коридори и др.са с дебелина 8см.Нулевият цикъл- избите по правило се изпълняваше по монолитен начин от бетон.На монолитния цикъл има чакаща армировка за която се захващат чрез заварки вертикалните носещи панели. В пространството образувано в ъглите от носещите панели се поставя армировка и после всичко това се замонолитва с бетон.Тази операция на изпълнение е от особена важност,защото от нея зависи здравината на сградата.Когато имаше съмнение за недобро

изпълнение се правиха рентгенови снимки за проверка.Върху вертикалните носещи панели се полагаше подовия панел,който лягаше по целия си контур със застъпване от 2см.,така че

между подовите панели и вертикалните панели се образуваше жлеб в който се поставяше армировка и следваше пак замонолитване с бетон.Много стриктно се следеше качеството на замонолитване,да не се допусне в бъдеще проникването на вода и влага,с което се компрометираше връзката.

Много важно е да се отбележи,че при дебелите носещи вертикални панели не се

допуска да се правят каквито и да било отвори,особено при долните етажи.За

съжаление много недобросъвестни собственици избиват всякакви отвори в носещите

панели с което значително нарушават здравината на сградата.

Ако се спазват горните изисквания и при добро подържане панелните жилищни

блокове могат да имат живот още поне сто години.

Преди доста години се заговори,че жилищните панелни блокове в Тракия

пропадат.Дори се появиха статии в пресата.Обитателите бяха сериозно

обезпокоени.Направиха се проверки и обследвания и се оказа,че не блоковете пропадат, а пропада входната площадка,която е независима от сградата.Това се дължеше на недобре уплътнената почва,върху която се полагаха панелите оформящи входа.

ЖР Тракия беше разделена на 12 микрорайона,съгласно концепцията на арх.Иван

Попов.Във всеки микрорайон трябваше да има достатъчно зеленина,детска

градина,ясла,заведения за обществено обслужване.Близо со горичката Лаута трябваше да

има езеро.

Някъде около 1980г. трябваше да се проведе някаква конференция във връзка с

изграждането на Тракия.О(акваха се гости.Бяха отпуснати пари и район А9 беше напълно

реализиран с всичко необходимо-улици,тротоари,озелеваване,дори се донасяха и засаждаха

пораснали дървета,храсти,цветя.Районът беше наистина облагороден както трябва.

Дългите секции имаха по два калкана,а кръстатите бяха с по три калкана.Понякога

при подреждане на кръстатите секции се получаваше калкан да се окаже на благоприятното

изложение,за което търпяхме критики от арх.Емилия Божкова,която тогава работеше в ХЕИ Пловдив.Във всеки случай това не означаваше,че помещенията вътре няма да имат необходимото по норматив осветляване и ослънчаване.На калкана не бе възможно да се отворят прозорци,защото това означанаше да има нов вид панел за който трябва нова

кофражна форма,нова касета и пр.

Панелите от тази система се произвеждаха от Домостроителния комбинат в

Пловдив.Те трябваше да се произвеждат бързо,защото жилищната криза беше много голяма.Домостроителният комбинат можеше да произвежда само панели тип "касета" и за да произвежда новите панели ЗЕП се наложи да се направят сериозни промени в производствения цикъл.Производството на панели ставаше в едни стоманени контейнери- касети /от където идва и името/,в които се нареждаха вертикално стоманените кофражни

форми с размери на една панела- примерно 610/270/27 см.В контейнера се поместваха 15-20 стоманени кофражни форми в които се полага армировка и се налива бетон.Целият контейнер с панелите се пропарваше на необходимата температура и така вместо да се чакат необходимите 27 дни за набиране на якост на бетона, панелите бяха готови за часове.

В България не можеха да се произвеждат нито касети нито кофражни

форми,нямахме тези технологични възможности.Всичко се доставяше от Съветския

Съюз,което усложняваше производството.

Освен панелни жилищни блокове в Тракия се строеше и по системата Едроплощен

кофраж.Бяха изградени по тази система жилищни блокове проектирани от

арх.М.Сапунджиева,арх.Цв.Примова и арх.Величко Куртев.

Имаше много добър синхрон в работата между домостроителния комбинат /ДК/ и

проектанска организация Пловдив.Тогавашните директори на ДК лично,почти всеки ден обикаляха и проверяваха строителството.Инж.Миндев много често идваше със служебната

си "Чайка" да ни взима и води до Тракия за да упражним авторски надзор на место.Той сам шофираше Чайката ,която му бе отстъпена от Окръжния комитет на партията.За комитета на БКП беше закупен Мерцедес.

Проектантите – архитекти и инженери упражняваха непрекъснат контрол чрез

авторския надзор. На Тракия те имаха на разположение две помещения,където строителите можеха да дойдат и поставят възникналите въпроси.Случи се да изпълняваме авторски надзор заедно с арх.Вальо Маринов.С него решихме да отбелижим датата през която сме

били там.Имахме на разположение големите шаблони с които бяха изписвани номерата на блоковете и с тях с помощта на блажна боя направихме това.

Всеки жилищен блок си имаше номер,тогава все още нямаше имена на улици. Затова беше необходимо на няколко места,високо на блока на фасадата да се изпише неговия номер.

Шаблоните за тези номера ги направи арх.Камен Петков и така всеки блок можеше

да има своя красиво изписан на фасадата номер.

Голям проблем беше оцветяването на блоковете.В България нямаше качествени

фасадни бои или по точно фасадни бои нямаше.В гр.Русе се произвеждаха бои,но само в един цвят- кафявочервен.За оцветяване най често се използваше вигулен,сегашното С200 в който се слагаше оцветител.Но трайни резултати не се получаваха,цветовете след месеци

избеляваха,дори изчезваха.Всеки проектант отговаряше за определен брой блокове и той трябваше да се грижи за тяхното изпълнение и разбира се оцветяване.Правеха се цветни проекти по които ставаше оцветяването.

Едно от най сполучливите оцветявания беше направено от арх.Стойчо Иванов.То

беше много сполучливо,икономично,но много ефектно.Той оцвети само фугите на блока и завършващите на покрива фасадни панели.Така се подчертаваше структурата на сградата и

така тя изглеждаше по елегантна и стройна.

Имаше граждани които приемаха оцветяването,но други не го приемаха.На нас

проектантите ни харесваше комплекса "Арлекин" в Испания с неговите весели и

причудливи оцветявания и се стараехме да го наподобяваме.

Друго нищо не е копирано от други държави.Тракийските блокове нямат нищо общо

с тези от Испания,Франция и където и да било.Не знам защо се появиха мнения,че

блоковета са копирани от Франция.Истината е,че главният проектант арх.Мария

Сапунджиева беше на специализация във Франция за няколко месеца.

Някъде около 1978г.ми се отдаде възможност да посетя Германия.Бях впечатлен от направеното там.Всичко беше в идеално състояние,подредено подържано.Върнах се много възторжен и исках по някакъв начин да изразя своя възторг.Направих го чрез оцветяване на

един блок с цветовете на германското знаме.Най горе фасадата оцветих в черно,после в

червено и най долу жълто.И от тук ми почнаха "проблемите",защото това не се хареса на партийния секретар на Проектантска.Блок оцветен в цветовете на капиталистическа държава.И други колеги започнаха да не харесват оцветяването направено от мен.

Един ден от София с микробус пристигнаха журналисти от Българска Национална

Телевизия.Пълен екип с техника,видеокамери и какво ли не да правят филм за Тракия.

На мен се падна честта да ги развеждам.Когато минахме покрай "германския" блок

те се загледаха в него,дори поискаха да спрем.И като започна едно възмушение от

избраното оцветяване,как можело така,какъв бил този черен погребален цвят.Стоя си аз в буса и не знам накъде да гледам,а те ме питат кой е оцветил така блока.Аз мънкам и се чудя какво да кажа,но не казвам,че аз съм автора.Тръгнахме а те продължават.По едно време гледам Вальо Маринов върви пеш,помолих да спрат да се качи.А те все още продължават

да се възмущават и да питат кой е авторът.И той едва качил се посочва мен и казва,че авторът съм аз.Настъпва гробна тишина,всички мълчат.По едно време една млада симпатична журналистка проговаря.Аз, казва тя съм виждала в Копривщица къщи които имат части оцветени в черно.Постепенно и другите подемат и всеки се сеща къде е видял оцветана в черно къща.

Мина време и строителите започнаха да наричат моя блок "германския"блок.Дори

имаше и създадена лирична история,как млад архитект имал любов с приятелка от Западна Германия,но връзката била трудна и дори невъзможна,поради различните политически системи.И тогава той от мъка и в нейна чест оцветил така блока.

Пътната мрежа- улиците и пр.бяха проектирани от специалиста по комуникации

арх.Иван Панайотов или както му казвахме Жан.Проектираното от него се оказа

изключително сполучливо,защото вече повече от 40г.улиците в Тракия все още са удобни и не създават проблем за уличното движение на автомобили и хора.Въпреки,че нормативът тогава беше 1 лек автомобил на семейство,все още паркирането не е така проблемно както в другите части на Пловдив.Изпълнените кръгови кръстовища и до днес са удачни и удобни.

Тракия има добри и удобни пътни връзки с останалите части на града.Много удачно

се оказа изграждане на пътния възел "Скобелева майка",който беше необходим при

изграждането на Тракия,а и после се оказа много полезен.

Полезен за Тракия е и изградения пътен възел "Родопи".

В Тракия има и ЖП гара –гара "Тракия",учудващо е че и до ден днешен тя не се

ползва,въпреки огромния потенциал който има.Цялото железопътно движение би могло да се изнесе там и да не се правят безсмислени пробиви под Централна ЖП Гара. Учудващо е ,че тази възможност се неглежира и никой не се сеща за нея.

Един от първите магазини н Тракия бе зеленчуковия магазин – едно много

сполучливо решение на Вальо Маринов.

Голямо предимство на Тракия беше централното отопление,за което тогава се

заплащаха символични суми и много жители на Пловдив отидоха да живеят там.

Уличните топлопроводи бяха проектирани от инж.Ганчо Хаджиганев.

Решаваше се и въпроса с домашните телефони,беше изградена Тракийската поща.По телефонизацията на Тракия работеше инж.Ангов,служител от Централна поща.

Голямо разбиране и усърдие проявяваше и инж.Георги Дурлев,дипектор на

ДК.Комбинатът трябваше да произвежда 4000 апартамента годишно,една нелека

задача,поставена от Партията,която в лицето на др.Йорзан Байчев контролираше всичко.

В ДК работеха изключително добри специалисти като инж.Димитър

Павлов,инж.Драгомир Драголов,инж.Атанас Голев,който впоследствие постъпи като

проектант в Проектанска организация във връзка с проектирането на новите ЗЕП панели.

Подобен жилищен комплекс със същото име и по същото време се изграждаше и в

гр.Шумен.

Двама от строителите бяха отличени със званието Герой на социалистическия труд.

Арх.Сапунджиева заслужено бе предложена за званието заслужил архитект,но не

знам защо не го получи.

ЖР Тракия бе оразмерен да приюти около 60 000жители.

февр-23г.

арх.Олег Каразапрянов

oleg5@abv.bg

Гледайте още за Тракия в петък, 3-02 от 10 30 по ПОТВ