Днес гледах предаването по ПОТВ за пловдивчаните.Всеки от обаждащите се

зрители обясняваше от кога живее в Пловдив,от колко поколения е пловдивчанин,колко много познава Пловдив,как силно е свързан с Пловдив.

А защо нито един от тях не каза: "АЗ ОБИЧАМ ПЛОВДИВ!"?.

Много е писано за Пловдивските тепета.Търсих,но нищо не намерих някъде да пише

за значението на СИЕНИТА за Пловдив от който те са направени.

Вървите из Джамбаз тепе.Преминавате по алеите,качвате се или слизате по

стълби,после пак следват алеи,стълби,стъпала..Алеите са настлани с павета,едни каменни кубчета грижливо наредени.Стълбите и те са от камък,грижливо дялан камък и после нареден стъпало след стъпало.Отстрани има парапет.И той е от камък,някъде дялан някъде ломен.Подпорните стени с които непрекъснато се срещаш и те са от сиенит.От красивия сиенит.

Чии ръце са подреждали тези сиенитни камъни,и кога ли?Вече никой не може да

ми каже.Няма ги вече тези хора изградили всичко това, заслужаващи поклон и огромно уважение.Няма ги и хората,които биха могли да ми кажат кога точно е сътворено и изградено всичко това.Одавна те са напуснали земния свят.Защо толкова малко и почти

нищо не е писано за изграденото от сиенит?

Тази скала заслужава огромно уважение.Дали и кога ще го получи?

А знаете ли как се дяла сиенит?Как от безформеното парче камък става паве или

стъпало?

Сиенитът е доста рядко срещана по света магмена итрузивна скала.Получила се е

дълбоко в земните недра при много висока темрература и високо налягане преди милиони години..Дошла е по неведоми пътища в Пловдив,казват довлечена от морени още през ледниковия период.Или Господ решил да дари града ни с това огромно и все още недооценено богатство?

При следването ми за строителен инженер геологията ми беше любим предмет.С

интерес изучавах минералите,към които вече имах определен интерес.

Пловдив е щастлив град,защото има сиенит,още една причина да бъде уникален

град.Дали някой може да си даде сметка за богатдтвото,което има Пловдив?!Дали някога ще бъде оценено по достойнство това богатство на Пловдив дарено от Бога? Всеки ден се срещаме с него,но не го забелязваме.А колко много му дължим?

Като дете любимо място ми беше пространството между къщите на ул.Съединена

България на №9 и №11.Там нямаше нещо,което да е интересно за възрастен човек.Имаше една слива дивачка,една стара тоалетна от дърво с прогнил под в която никой вече не влизаше.До калкана на къщата на арх.Семов имаше камара от ломени камъни,а до тях

имаше подредени големи сиенитни блокове.Дори тунелът /по късно ресторант Пешерата/ го нямаше.На останалото празно място бай Митко от махалата

си"паркираже"каруцата,която беше теглена от магарето Радка.Към улицата имаше нещо като дървена ограда,от която не беше останало почти нищо.

Един ден тук се появи един мъж.Носеше със себе си голяма кожена чанта и ниско

дървено столче.Сядаше на столчето до някакъв камък,отваряше чантата и от нея изваждаше различни чукове,длета и други каменоделски инструменти.Оглеждаше камъка от всички страни,бавно.Запалваше цигара и пак оглеждаше.Толкова странно ми се виждаше всичко това.Започваше работа и от неговите ръце излизаха сиенитни павета,сиентини стъпала и други изделия от камък.Сиенитът е един от много твърдите и здрави камъни,трудни за обработка,но в ръцете на този човек ставаше чудо.В продължение на много дни идвах при този човек да гледам как работи.С всеки изминал ден интересът ми нарастваше.Дори някой

път идвах преди него и го чаках.С времето станахме приятели и аз запомних това

приятелство с каменаря завинаги.Може би защото от него получих само истински

уроци,уроци за камъка сиенит.Исках и аз да мога като него да преборвам камъка.Разбрах,че

за това не е нужна толкова сила колкото умение и знания.

От каменаря научих,че сиенитът има душа...Че колкото и да е твърд и той си има

слаби места,че той е нежен по смвоему,че ако го усетиш той ще ти покаже къде може да го

цепиш,дялаш,обработваш,той ще ти се отдаде изцяло.

Каменарят идваше сутрин и започваше работа.Изваждашще си

инструментите.Избираше някои голям каменен блок ,изваждаше един червен плосък молив и очертаваше линиите по които трябваше да се разцепи камъка.Започваше да го обработва първо с острото шило.През около 20см.правеше малки дупки дълбоки около 2-3 дм.,които дообработваше с плоското длето.Когато дупките бяха готови той поставяше във всяка дупка по едно плоско длето и последователно удряше по него с чука.Твърдият сиенит се предаваше в ръцете му,разцепваше се точно там където трябва.Гледах всички тези действия

на каменаря и дори му завиждах,исках да съм като него.Все още ми е трудво да опиша тогавашните ми вълнения от видяното.Вълненията на едно невръстно 5-6 годишно дете.Усещах нещо божествено.Усещах колко може да бъде силен един талантлив и работлив човек и това ме изпълваше с гордост.Усещах силата на човека.

Арх.Олег Каразапрянов

oleg5@abv.bg