©

Какво си купувахме от Пловдивския панаир

Спомени от арх.Олег Каразапрянов

Преди години Пловдив имаше честта да бъде избрн за Европейска столица на

културата.За жалост всичко беше проиграно,появиха се някакви бутафорни

изпълнения,които по скоро предизвикваха съжаление със своята наивност, въпреки многото организатори и подарените пари от Европа.

Ако погледнем назад ще видим,че години наред Пловдив е ставал Световна

столица,защото той привличаше и успешно ставаше център на света по време на

пловдивския панаир.Тук идваха представители от десетки държави от всички континенти ,от целия свят.

Спомените ми за Пловдивския панаир са някъде от 1956г.От тази година имам

запазена снимка,на която се заедно с майка ми и баща ми се возим на водно колело в езерото на панаира.

Някои хора го наричат Панаирното градче.Наистина,това си беше един малък

град,на който му липсваха само жилищните сгради.Панаирното градче беше оградено отвякъде с хубава стабилна ограда,която съществува и до днес

Седмица две преди започване на панаира, у пловдивчани се усещаше голяма

възбуда,суматоха и безпокойство.Вадеха се походни легла за гостите,подготвяха се

жилищата,чистеха лъскаха за очакваните гости.Предварително се запазваха

квартири,защото не във всеки апартамент можеше да се осигури място за всички гости.

Хотелите тогава се брояха на пръсти,те обикновено бяха много рано резервирани

предимно за чужденци.Разчиташе се на частните квартири,каквито се даваха чрез

квартирните бюра,но това беше само по време на панаира,та така пловдивчани изкарваха някой лев допълнително.

Панаирът имаше доста голям обслужващ персонал.Администрацията се

помещаваше в сградата до служебния вход.Тази сграда бе реконстроирана в днешния си вид от арх.Георги Петков.

Панаирът имаше директор и двама,трима заместник директори.

Имаше служба личен състав,тя беше по специална,нейния шеф беше офицер от

милицията.

Не всеки можеше да работи на панаира,трябваше да отговаря на определени

изисквания.

На панаира работеше цяла армия персонал-архитекти,инженери

техници,дърводелци,водопроводчици,строители,градинари,дърводелци,метачи и какво ли не още специалисти.Панаирът имаше щатен колектив от проектанти,цяла проектантска група, която аранжираше палатите. Ръководител на групата беше арх.А.Гаджалов.Тук работеха арх.Гр.Михов и арх.В.Раева.И може би затова панаирът наистина имаше европейски вид -  всичко беше подредено, чисто.

Пловдивчани с нетърпение очакваха деня на откриване на панаира.А и не само

пловдивчани.Панаирът представляваше интерес за възрастни и деца.

На работещите пловдивчани и на учениците им даваха един ден за разглеждане на

панаира. Имаше много неща,които си заслужаваше да се видят. По българските магазини нямаше такива стоки.Панаирът беше мострен,излагаха се мострени стоки,които не се продаваха.

По правило панаира се откриваше лично от другаря Тодор Живков, предвождан от

делегация.Гражданите не бяха допускани.Държеше кратка реч и после обхождаше всички палати, ръкуваше се с търговските представители и преводачите,поздравяваше ги.

По време на панаира в магазините пускаха много вносни стоки и това привличаше

много гости на града.Идваха гости отвсички краища на България,специално за

панаира.Шосето Пловдив София по това време се препълваше с коли,нямаще

магистрала. От КАТ извършваха контрола с вертолет,от въздуха и по радиотелефона съобщаваха за всяко нарушение по пътя на патрулките,които те спираха и санкционираха на място.

Всички чуждестраннни фирми търсеха съответните преводачи за да могат да

осъществят необходимия търгорвски контакт за сключване на сделки.Предпочитаха се предимно млади момичета или жени.Преводачки владеещи френски и английски имаше богат избор.Проблем беше да се намерят преводачки владеещи немски език. Имаше такива,които бяха завършили немската гимназия в Ловеч,но те бяха малцина.

Западните фирми идвайки на панаира си носеха всичко необходимо и то в огромни

количества. Носеха цели кашони с цигари "Кент" или "Марлборо".Каси с качествено

уиски, водка, коняк.Носеха си чаши за вода и напитки с гравирано лого по тях. Шоколади "Тоблерон" каквито имаше само в кореком. Огромни количества рекламни запалки и туби с газ за зареждане на запалките. Имаше и значки. Имаше и много рекламни цветни проспекти отпечатани на хубава хартия.

Достатъчно беше да знаеш някакъв чужд език,да се спреш на щанда и да попиташ

нещо търговците,да проявиш интерес и те веднага ти даваха стол да седнеш, черпеха те.

Общо взето доста търговски сделки се сключваха на панаира.Въпреки това

чужденците търговци имаха доста свободно време.Беше им приятно и се радваха, когато при тях имаше млада,красива преводачка.Още повече се радваха преводачките,защото те бяха център на внимание,дори ухажване. Често получаваха подаръци купени от корекома на ул."Ген.Заимов",сега "Хр.Г.Данов".Имаше доста стоки там,но най "оборотни" бяха дамските чорапи,фини,красиви.В магазините в България нямаше такива.Това беше може би традиционния подарък купен от кореком за жена. За тези чорапи не бяха необходими жартиери като за бабите,а завършваха горе на бедрото с една лента,която прилепваше

здраво и чорапът не се смъкваше надолу. Много такива чарапи се продадоха тогава.

Хубав подарък беше и вносен парфюм купен от кореком.

Магазинът на кореком на ул."Ген.Заимов" по време на панаира беше винаги

пълен.Вътре в него ухаеше на някакъв приятен аромат.Българи не можеха да купуват с долари,марки или лири,можеха само с бонове издадени от банката. Спомням си,че веднъж обраха магазина,влезли през шахтата на тротоара през избата.

Все пак имаше хора,които по време на панаира успяха да си купят неща,които не

можеха да се намерят тогава в България.

Една от уникалните сгради в панаира беше сградата на ГФР.Тя си е все още

там.Особеното е ,че носещата конструкция е от дърво.Носещите рамки са изцяло от дърво и отвора е около 30-40м.

В Пловдив имаше тогава един автотенекеджия,изправяше смачканите тенекии на

автомобилите. Казваше се бай Неофит,живееше в католическата махала.Коазваха му Неофит- златното чукче.Някои казваха "златно"защото всяко чукане струвало левче,а други,че поправеното от него било като ново.Тогава нямаше резервни ламарини или бяха много скъпи,та притежателите на западни коли търсеха бай Неофит.

Спомвям си ,че той се купи от панаира една чисто нова червена шкода с две

врати, много красива.И не само,че беше червена,а беше и кабрио,струваше около 25000 лева - тогава,много пари за тогава.

Някъде около 1963- 1965г.,много преди да се открие панаира,братовчед на баща ми, живеещ във Варна, идва няколко пъти в Пловдив да урежда купуването на едно бяло Рено,като костенурка с четири врати.Дойде на панаира да си го получи.Плати го с долари около 1300 долара.Имаше валута, защото беше капитан на военен, а после на търговски кораб до пенсионирането си.Във Варна живееше до морската градина , улицата тогава се казваше "Червеноармейска"

Той почина преди около 30г .Исках да се свържа с двамата му сина чрез

военноморския музей във Варна. Казаха ми че информацията за него била секретна, дали не ми се подиграха?!

Арх.Олег Каразапрянов

oleg5@abv.bg