Върховният касационен съд потвърди частично присъда на Пловдивския апелативен съд по дело за убийство, като намали от 12 на 8 години наказанието на подсъдимия М. Х. Първоначално той е осъден от Окръжен съд – Кърджали на 4 години и 6 месеца лишаване от свобода.

Признат е за виновен в това, че на 16.11.2020 г. в с. Могиляне, общ. Кирково, обл. Кърджали, умишлено е умъртвил дядо си Ю. Д., като е извършил деянието в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с тежка обида, че е откраднал парите му, като пострадалият се е намирал в безпомощно състояние. Според Кърджалийския окръжен съд квалификацията на убийството е по чл. 118 във връзка с чл. 116 от Наказателния кодекс, където  наказанието е от 3 до 10 години лишаване от свобода.

         В Пловдивския апелативен съд делото е образувано по протест на прокуратурата. След анализ на материалите по делото и данните от назначена от съда психиатрична и психологична експертиза, съдът уважава протеста на прокуратурата и частично отменя присъдата на първоинстанционния съд, като признава М. Х. за виновен за умишлено убийство на лице в безпомощно състояние, / пострадалият е бил инвалид, тъй като е с ампутирани два крака/ и го осъжда на 12 години лишаване от свобода.

         По жалба на защитника на подсъдимия делото отива във Върховен касационен съд с искане наказанието да бъде намалено или делото да бъде върнато за ново разглеждане в Апелативния съд.

         Върховните съдии приемат, че жалбата е частично основателна. Те считат, че апелативните съдии са изпълнили в пълен обем задълженията си да проведат всестранно и обективно разследване, да съберат и анализират доказателствения материал, въз основа на който са направили своите фактически и правни изводи. Не са констатирани процесуални пропуски. Основният въпрос, който се поставя на обсъждане по делото срещу М. Х. е неговото емоционално състояние по време на извършване на престъплението. Назначената от апелативния съд съдебно психиатрична и психологична експертиза изключва състояние на афект у подсъдимия по време на убийството. Този извод е достатъчно подробно и мотивирано анализиран и от експертите, и от съда.  Върховните съдии намаляват наказанието, защото считат, че апелативния съд не е дооценил едно обстоятелство, въпреки че го е отчел. Съжителството с пострадалия дядо не е било леко за никой от семейството за дълъг период от време. Грубото му отношение към близките, включително и към подсъдимия, постоянните  обиди, обвинения, претенции, не са отказали роднините да с грижат за него. Акумулираното напрежение от необходимостта всички да живеят в къщата на дядото и да понасят поведението му, довело до напрегнати взаимоотношения, които ескалирали до убийството на възрастния човек. Върховният съд прави извода, че индивидуалната преценка на личността на подсъдимия разкрива ниска обществена опасност и целите на наказанието могат да се постигнат и за по-кратък  период на лишаване от свобода. За това ВКС намалява присъдата от 12 на 8 години.

         Решението на Върховния касационен съд е окончателно.