Съществува ли още българската нация ?  Що за излишен въпрос – би казал всеки – та нали всички ние тук се разбираме на български, имаме обща история, обща територия и т.н.

            Ала това не означава непременно, че все още съществува българската нация. Та нали, например, австрийците, говорят също немски като германците – ала не са една нация с тях ! И такива примери има много, няма смиъл да се изреждат...  Общата история също не гарантира обединението на групи хора в една нация – днес, например, ярко се проявява различието на украинската нация от руската, въпреки безспорното наличие на обща история между тях, хърватската и сръбската нации (и босненска и т.н.) също имат и обща история, и общ език – ала са отделни, за съжаление често и противостоящи си нации.

          Това е така, защото етнолози и социолози отдавана са установили, че решително за обединението на хората в една нация НЕ Е МИНАЛОТО,  А БЪДЕЩЕТО.  И по-точно - общата представа, идея, стремежи за общо бъдеще.  Разбира се, веднага идва на ум американската нация – събрана преди два века от групи с най-разнообразни езици, произход, истории – но с обща идея, обща представа за бъдещето и за принципите, основите, върху трябва да е стъпило тяхното (желано, бъдещо) общество.  Няма етнолог, който, пишейки за нацията, да не е цитирал всеизвестната сентенция на Огюст Ренан – "Съществуването на една нация е ежедневен плебисцит.". Плебисцит, който утвърждава една обща програма за утрешния ден...    (И това го е казал учен от Франция – страната, която винаги ни е изглеждала единна, хомогенна, именно на основата на общото минало, история... Но не е така.)

           И така, преодолели старомодната консервативна представа за нацията като хора, обединени от обща история и език (не че доста наши историци не се държат все още за нея), нека погледнем към българите – да видим какво казват те на "ежедневния плебисцит“ , споделят ли обща представа, идея, стремежи за своето бъдеще, споделят ли обща представа за принципите, върху които да бъде стъпило обществото им.

           Ясно е от пръв поглед – НЕ !  Българите НЕ СПОДЕЛЯТ ОБЩИ ИДЕИ  за бъдещето на обществото им. Няма социологическо изследване, което да не е показало, че нашият етнос е разделен по всички основни проблеми на две противопоставящи се, почти равни части. Най-ярко като че ли напоследък това се вижда по пристрастието на едната половина към Русия (не само за войната в Украйна, но и за за нейния "алтернативен“ модел), а на другата – към Европа.  Виждаме го и в отношенинето към Е С –половината българи са против приемане на еврото, например, и против редица други мерки за сближаване на страните от общността.  Населението бе напълно, и то много яростно, разделено и по отношение на пандемията КОВИД 19 и ваксинациите, по отношение на Истанбулската конвенция и т.н.  Разделено е и по отношение на основни вътрешно-политически проблеми – така например, за истински мерки срещу корупцията или за изборни правила, поставящи машиноното гласуване като основа са пак едва около половината  (някъде малко повече или малко по-малко) граждани. Опасно набъбва разделението и противопоставянето  по енергийните и зелени политики. С две думи - разделени сме – и то почти по-равно – по почти всички важни въпроси !   Някои от тях – например военната помощ за Украйна, бежанците и много други – са от такъв характер, че ако живеехме преди столетие, в друга международна обстановка, без сдържашата цвилизоваща роля на ЕС, биха довели до открити граждански противопоставяния и дори гражданска война.

( При другите европейски нации нямаме разделение на две почти равни части – там обещственото мнение е 80-90% единно - Виж напр.Евробарометър, отношението към Русия и др.теми: У нас само 35% са за финансова и оръжейна помощ при 80-90% подкрепа в повечето страни, 45%  са за икономически санкции – срещу над 85% в повечето страни и пр.  )

          Впрочем, едно деление на хора, тип "Бай Ганьо“ и тип "Алеко“, очевидно съществува много отдавна. Едните, хора не много развили се духовно, за които келепира, личния интерес, повратливостта спрямо силния, безпринпината готовност за всичко на всяка цена са водещи, и други, които са способни поне в някаква степен да следват по-високи принципи. Без да твърдя, че  това разделение се проявява точно по същия начин и в другите разделения, до известна степен това все пак е така.  Трудно е да прогнозираме точно по коя пукнатина би се разцепило окончателно българското общество. Но това не е невъзможен сценарий ...

       Солидарността у нас е на много ниско ниво, като че ли (наред с етническите и конфесионални различия с малцинствата ни – турци, роми, нови мигранти и др.) масовият българин чувства, че не е особено близък с другите край него, че има съществени различия, дълбоки пукнатини в общността. И в политическата сфера проличава тази липса на истинска общност, няма разбирателство по основни въпроси, което блокира реален напредък.

    С една дума – българска нация не съществува. Има само принудително съжителство на несъвместими по принципни въпроси хора от няколко етнически групи на една територия в рамките на една все още удържана, но крехка държавна конструкция.  Но опитът е показал, че това съжителство може да бъде и леко взривено.

       Доколкото най-горещата разделителна линия днес е между привържениците на Русия и тези на Европейския модел на фона на Украинската война, от нейния изход ще зависят много неща. Можем да прогнозираме като много по-вероятно поражението на агресора със съответно спадане на авторитета и влиянието му у нас и по света.  Но ако се сбъдне по-малко вероятният вариант – на частичен руски успех и частично изпълнение на плана им за нови/стари Зони на влияние – не е изключено България да се окаже на границите (от коя страна?) на тези зони. И имайки предвид, както "русифицирането“ на цели анклави във Варненско и Бургаско и наличието на небезопасни "патреотарско/националистически“ и дори паравоенни формирования именно в тези райони, дали изглеждащото днес фантастично разделяне на страната на Източна България и Западна България не би могло да се окаже един хубав ден стряскаща действителност ? А границата между тях да бъде напрегната "гореща линия“ на съприкосновение ?

      Разбира се, все още може нещо да се направи, за да остане този антиутопичен с;енарий само във фантастиката...

Николай БЛИЗНАКОВ

Социолог

И.А.Неохрон - Пловдив