©

Все по често мои приятели,близки и познати ме питат за съдбата на панелните им жилища,които притежават или обитават.Поводът е появяващите се мнения на различни специалисти и неспециалисти в медиите,че те вече са остарели след 50 годишният им живот,че вече са опасни за обитаване и подлежат на събаряне.

            Няма да ги възхвалявам,а само ще кажа каквото знам за тях.Нека хората сами да си направят необходимите изводи.

            Да,наистина изминаха около 50 години и  повече от построяването на първите жилищни едпопанелни блокове в страната.След настъпилите промени в България тяхното строителство бе прекратено.

            Строителството на тези жилища в Пловдив се извършваше от Домостроителния комбинат,в който работеха няколко хиляди души.Този комбинат се ръководеше от много добри специалисти,строителни инженери инж.Миндев,инж.Алексиев,инж.Г.Дурлев.Самият комбинат бе оборудван с много добра техника,каквато сега не е по възможностите на много строителни фирми.Дори и работниците–монтажници,зидари,дърводелци,бояджии и др.бяха с добра квалификация, а не случайно наети хора.

            Стрителството започваше с изпълнение на нулевият цикъл – основите,които бяха по принцип монолитно изпълнение.Предварително за всяка секция се правеше инженерен хидрогеоложки доклад за да се знае каква е носимоспособността на почвата,нивото на подпочвените води.

            Панелите се изпълняваха в домостроителния комбинат.Всеки един произведен панел се контролираше.Задължително се даваха проби от вложения бетон,който трябваше да отговаря на БДС.Влаганата стомана не можеше да се използва ако и за нея пробите не показваха необходимите качества по БДС.Контролът беше безкомпромисен.

Целият строителен процес се контролираше от Държавен строителен контрол,ръководен от инж.Коста Коларов и неговите колеги – арх.Макулев,инж.Минчев,арх.Колев,инж.Владимиров и др.Контрол се изпълняваше и от проектантите и то по всички специалности – конструкции,електро ВК,ОВ.На всеки обект имаше заповедна книга и всяко едно отклонение от нормите се отбелязваше ,като се даваше срок за неговото отстраняване.Изпълняваше се и инвеститорски контрол от СДИСС,сега Пловдивинвест.

            Готовите панелни жилищни блокове се приемаха от Държавна приемателна комисия в състава на която влизаха строители,проектанти,инвеститори под председателството на Държавен строителен контрол.Комисия съставена от тези специалисти оглеждаха всеки един апартамент най подробно и задължаваха строителя да отстрани забелязаните нередности.В комисията участваха и самите собственици на апартаменти.

            Бих могъл спокойно да кажа,че при нормална експлоатация тези панелни блокове могат спокойно да доживеят 50, 100 и повече години.

Но при едно условие,ако обитателите не извършват самоволни "подобрения" в жилищата си.Много често се извършват груби намеси в конструкциата на сградата,което води до сериозни увреждания на носещата конструкция.Много често се избиват отвори в стените било за врати  или за прозорици или за незнайно какво.Изрязват се носещи армировки.Зазиждат се балкони и лоджии.Всички тези действия нанасят непоправими вреди.Зазиждането на направен отвор не значи,че констрекцията е възстановена.Вредата остава завинаги.Особено опасни са тези въздействия на по долните етажи.Трябва да се знае,че тези действия са наказеуми от ЗУТ и ЗЕС.

            Санирането за което се заговори напоследък неминуемо би допринесло за удължаване на техния живот.

            Преди десетина години се появиха добри мнения от различни специалисти относно качествата на панелното строителство.

            Във в."Животът днес" 27септември-3 октомври мнение изказа и моят колега,състудент от ИСИ ,проф.д-р инж.Румен Гуглев , че при правилна експлоатация нормативния експлоатационен срок на типовото строителство каквито са панелните жилищни блокове е 100 години.Това не означава че след изтичането на този срок сградите стават негодни,а че гогава задължително трябва  да сеизвърши  оценкана физическото и морално остаряване и да се предприемат  дейности по подържането и реновация.

                                                           Арх.Олег Каразапрянов