По света хората протестират за значими неща - против военни конфликти и участието на  своите страни, против кризисни и антикризисни мерки, против тероризма, против мафията, дискриминация, ксенофобия и други морално укорими или недопустими действия на правителства, местни управи.Въпреки многото крещящи и - според мене - далеч по-достойни за протести  проблеми, в нашите градове пламнаха протести срещу ... дупките по пътищата. Не че това не е важно, но изглежда някак си смешно - вместо да протестират срещу покачващите се данъци, осигурителни вноски, липсата на сигурност, много наши сънародници решиха да протестират срещу пробойните на улицата.
 Ако се вгледа човек в протестите ще види два типа мотивация за тези протести. Всъщност протестиращите подсъзнателно протестират срещу друго - дупката, погълнала поредните неизпълнени обещания.Те не могат да артикулират точно така болката си и се хващат всъщност за нищожен повод.
 Има и друга група протестиращи - пак с повод дупките - това са социалистите, които използват всеки повод  да налеят масло в народното недолоство, с цел да извлекат дивиденти, да се присмеят, да злорадстват.
 Ако се замисли човек ще стигне до извода, че Дупката е най-актуалната метафора на прехода...
 В нея изтекоха парите на България.
 В нея потъна нравствеността.
 А също Вярата!
 Само емиграцията не можа да засмуче.
 И ние сме в дупката - в тъмното се търсим, да се хванем за ръце, да излезем на светло, но сега като че ли и Бог ни е дал разноезичие, та викаме, крещим, не можем да се намерим.
 Ще си останем ли в Тъмната Дупка или протестирайки срещу Голямата Градска дупка ще продължаваме да кънтим на кухо? 
 Ето това ме тревожи!