©

Когато нямаше пазар на Понеделник пазара беше доста скучно за нас децата.Става

дума за мястото,площада пред сегашното Първо ДКЦ или Първа поликлиника.Годините бяха 1956-62.Поликлиниката я нямаше.Беше един площад,павиран и безлюден.Автомобили почти не минаваха.Можеше спокойно на воля да се рита топка,да се играе мач.От север имаше няколко къщи.Най от изток имаше клуб на ДОСО-организираха шофьорски курсове.До него живееше Мамин Кольо.Тук беше и гледачката Соня.Имаше някакво празно място и до него беше къщата на леля Божанка.Моя далечна роднина, госпожицаq която живееше сама в едноетажната си къща.На изток от нея беше "Приложно изкуство"-

някаква кооперация извършваща бояджийски услуги.От запад беше училището "Йоаким Груев".

Всичко се променяше когато неочаквано пристигаше трактор,който теглеше

фургоните на цирка.Теглеше по няколко фургона и ремаркета натоварени с разглобените части на цирка- колони,платнища и реквизити.Във фургоните живееха цирковите артисти.Бързо се свързваха с ел мрежата но нямаха вода. Миеха се отвън. Пристигаха и камиони също натоварени с реквизит.Изведнъж всичко се променяше,изпълваше се с шум и хора.Най интересно беше издигането на шатрата на цирка.За мен това беше най интересното и винаги стоях да гледам как става всичко това.Наблюдавах от начало до край и то при всеки пристигнал цирк.Повечето циркове бяха с шатри с два стълба,а по големите имаха четири стълба.Стълбовете идваха на части,нямаше как да ги превозват защото височината им беше над 15 метра.Бяха от дърво,но по късно имаше и от стомана. В краищата им имаше фланци за свързване.Сглобяваха ги на земята свързвайки фланците с

болтове.И така сглобени ги издигаха с помощта на ръчна лебедка.Изискваше се голямо

майсторство и опит.По късно започнаха да ги издигат с трактора.Спомням си веднъж как един стълб се пречупи в момента когато трактора го издигаше.Падна на земята на парчета,но никой не пострада.Издигнатите стълбове веднага ги укрепваха с въжета. Веднага след това издигаха платнището на цирка.След това монтираха ограждащите стълбове.След това се изграждаше дървената амфитеатрална конструкция за местата за сядане.В средата се оформяше манежа.

Всеки път когато пристигаше цирк наблюдавах тази история,не ми омръзваше,беше

ми безкрайно интересно.

Непосредствено до манежа бяха разположени ложите,четири реда столове с

никелирани метални части и винаги с червена тапицерия.Билета за ложа беше доста скъп -1,2-лв. Понякога имах щастието да се "наглася"и аз в ложа.

Някои циркове идваха и през зимата,имаха отопление.

По правило над мястото от което артистите излизаха на манежа беше разположен

оркестъра на цирка.Оркестрантите винаги бяха с много лъскави инструменти,облеклото им беше все в ярки цветове.

Входа на цирка винаги беше от запад,от към ул."Патриарх Евтимии".Тук винаги

беше пълно с хора.От двете страни на входа по правило продаваха захарен памук на клечка бледорозов на цвят.Правеха го на една машина с една въртяща се тава.Продаваха и едни вафлени цилиндърчета пълни със сладък крем,но този крем беше само в краищата на цилиндърчето.Тези цилиндърчета ги разнасяха на големи табли и по време на представлението.

Децата на цирковите артисти идваха да учат в училището "Йоаким Груев". Обикновено бяха доста изостанали с учебния материал,учителите не винаги се

отнасяха добре с тях. 

Какви ли не животни не видях в тези циркове!. Дресировка на кучета, рунтави

послушни пудели,дресировка на гълъби,коне яздени от млади момичета.Имаше и някакви аквариуми.Имаше и истински лъвове,маймуни,слонове,тигри,мечки.Тогава манежа се обезопасяваше с метални решетки и докато ги сглобяваха излизаше клоунът с големия червен нос,с обувките с големи бомбета,широките панталони и тясно карирано сако и малка шапчица на главата.Някои от тези клоуни бяха много добри акробати.

Най тъжно беше когато на сутринта нямаше и помен от цирка.

Арх.Олег Каразап