Ще започна с това, че Вие, историците вдигате възгласа "Оставете историята на историците!" (А България – на Бойко Борисов – да изгони и последния читав българин.) Напълно съм съгласен – и аз при комунизма не давах на полуграмотните партийни секретари да се бъркат в работата ми. Бедата е, че историците се отнасят с историята като с проститутка – вижте възхвалите за самоводенския плъх Стамболов, за глупака Фердинанд, за хитлеровата пионка, българския Ирод Борис III, тъпия Филов и мн. др. Най-очевадно за това е отношението им към нашите сестри и братя от Повардарието. Вместо да искаме от тях прошка за всички беди и злини, които нашите тъпи управници, начиная със Стамболов, им причиниха, ние тръгнахме да ги обвиняваме, че част от тях приеха идеята за македонска нация като спасение от посръбчването и погърчването. История всички "крадат" – ние в това число. А за моето право да се меся в историята ще вметна това, че след като завърших марксистко-ленинска политикономия като задочник – миньор за две години (при нормативен срок 5) и минно инженерство за три, история бих завършил и за една. Освен това математиците твърдят, че именно математиката развива интелигентността, а аз съм учил висша математика  в двата висши института (днес университети), което означава, че съм доста по-интелигентен от Вас.  

След това встъпление по конкретния въпрос ще Ви кажа, че при комунизма аз приемах монархофашизма a priori – въобще не го обсъждах, още повече, че го видях с очите си. В края на август, при министър проф. Станишев погребах най-малкия си вуйчо, загинал в сражение като партизанин (в легалната му дейност бях негово прикритие за явките му), по същото време от балкона на прадядовата ми чорбаджийска къща гледах как развеждаха най-големия ми вуйчо – искали са да го бесят на мегдана, но се отърва с 20 години (свако ми беше получил този подарък няколко години преди това, а тъстът ми едва остана жив в "черните роти", паленето на къщите вече беше отменено  – ех, какъв голям пожар щеше да стане, как щяхме да скачаме от възторг шестте братовчедчета, които година по-рано можеше да последваме ястребинчетата). По-късно и двамата ни изключиха от Безродниците, Крадците и Предателите.

С това второ встъпление искам да Ви кажа, че на мен не ми се налага да лижа това, което съм плюл – за разлика от тези, които с пяна на уста клеймяха монархофашизма. Наличието му аз доказах на базата на преддеветосептемврийските официални документи в книгата си "Петте еврейски заговора срещу България, Кобургската проказа и гибелта на българската национална идея", която трябва да се намира в библиотеките на БАН, СУ и в областните библиотеки по Закона за депозитите (в ПУ съм я дал като дарение). Пак там трябва да се намира и книгата ми "България – Белгия на Балканския полуостров", където също нещо съм казал по този повод.

Вие фактически признавате, че в България е било налице всичко, характерно за фашизма, без официална фашистка партия и нейна идеология. Проблемът пак опира до интелигентност. По наукообразен начин Вие поставяте един формален признак над същността. Казвате, че фашистки партии е имало в почти всички европейски страни, а за фашистки приемаме три – Испания, Италия и Германия, т.е. тези държави, в които фашистките партии стават управляващи. Но тези партии бяха необходими на Мусолини и Хитлер само за вземане на държавната власт, след това партиите им служеха за камуфлаж, Франко взе властта с гражданска война, у нас се започна с военен преврат, за да се предотврати планирания поход на Цанков. Комунистите също никъде не взеха властта чрез партиите си с избори – у нас, а и в другите европейски страни това стана с братската помощ на Съветската армия, в Азия и Куба – с граждански войни, даже свалянето на Живков и по-рано на Хрушчов стана чрез армиите. С други думи, не е достатъчно, но и не е необходимо да има фашистка партия, за да бъде обявена една държавна система за фашистка (Вие сами казвате, че фашизмът има различни имена в различните държави). Необходимо е в нейната политика да бъдат внедрени всички онези елементи, които образуват фашисткото управление, а в България ги имаше, макар и в различни нюанси. Поради това аз въвеждам термина "безпартиен фашизъм". Той се установяваше постепенно, първоначално под италианско влияние, а после под германски натиск. Освен това признавам, че той не беше така жесток, както националсоциализма и комунизма. Кажете, ако към авторитаризма на Бойко Борисов с неговата лична и на екипите му управленска некадърност, които доведоха до прогонването от страната на качествените хора, до страхотната корупция, до мизерията на огромното мнозинство, до погазването на конституционни права и свободи, до задушаването на свободното мнение, до превръщането на страната в германска полуколония, до антициганизъм, кобургомания и прикрит прохитлеризъм, до паянтова армия прибавим забраната на политическата дейност, държавното дирижиране на икономиката, казионните организации, послушния парламент, послушната администрация,   цензурата, антикомунизма, расизма, антисемитизма, шовинизма, масовото унищожаване на хора, каквито бяха налице през периода 1941 – 1944 г., необходима ли е държавна партия? А такава не беше допусната, за да не се накърни имиджа на царя, нещо повече – да не го застраши. Но обстоятелството, че той не възстанови Търновската конституция и одобряваше всички онези закони и други разпоредби, които формираха фашизма, означаваше, че той приема фашизма. Безспорно, много от тези политики бяха осъществени под хитлеристки натиск и Борис III се оказа най-послушната хитлерова пионка. Той му се подчиняваше във всичко. Разпространява се измислицата, че Хитлер го отровил, защото не искал да прати войски на Източния фронт. Самите историци доказват, че Хитлер никога не е искал наши войски там – той държеше да пазим беломорския бряг срещу евентуален британски десант. Все пак пратихме санитарен влак, пристанищата ни се използваха от германците, сваляхме американски самолети, които отиваха да бомбардират петролното поле в Румъния. Нали Филов щеше да прати войски на този фронт, ако Хитлер ги искаше.  И когато обсъждате кой е отровил Борис III, защо изключвате жена му – известно е, че те не са се разбирали.  

Преекспонира се спасяването на българските евреи. Те бяха спасени от Пешев и неговата група. Това стана след Сталинград и царят реши да получи  някаква застраховка. На самия Хитлер не му беше до евреите. Но евреите получаваха половината  (може би и доста по-малко)  от дажбите, определени за българите, циганите – и от евреите двойно по-малко (как да не крадат), а нямаше и гаранция, че това спасение не е временно. Що се отнася до македонските и беломорските евреи – тяхното спасение определено беше в ръцете на царя. Там нямаше никакви германци. Български полицаи и войници ловяха евреите. Мусолини, Хорти, Франко, датският крал не дадоха своите евреи и те потеглиха към унищожението си едва когато германски войски окупираха Италия и Унгария, Франко въобще не ги даде, датчаните спасиха мнозинството и германците заловиха няколкостотин. Във Финландия нямаше еврейски въпрос, макар да воюваше срещу СССР. Тя не обяви война на САЩ и, макар окупирана частично от съветската армия, там не беше установен комунизъм.

Фалшифицира се истината за англоамериканските бомбардировки. Те дойдоха като наказание за свалянето на американските самолети. Това стана приживе на Борис III, той трябва да е дал заповед за свалянето.

Православната църква има илюзорно участие в спасяването на българските евреи, тя не направи нищо за спасяването на  македонските и беломорските евреи, но в замяна на това, след като не си даде труд да съхрани гроба на Левски, възстанови гроба на българския Ирод в националната ни светиня – Рилския манастир, а това си е признак на прохитлеризъм.

Единственото свястно нещо в политиката на Борис III е, че ни спаси от пряка германска окупация, но затова пък платихме с 45-те години.

Общо взето твърдението, че у нас не е имало фашизъм, е кобургоманско, прохитлеристко и политически ангажирано с ПП ГЕРБ.