©

Спомням си Понеделник пазара преди повече от 65г..

Тогава бях дете,изминаха десетки години,но спомените ми са все още свежи и

всичко е запазено в съзнанието ми.Виждам образите на хората,чувам шума от техния говор и смях,подвикванията на продавачите,дрънкането на крауците,пръхтенето на конете и магаретата.Усещам аромата на българските плодове и зеленчуци.

Тогавашният пазар не е този който някои хора си представят.

Пъпът на пазара беше един триъгълник между уличките "Съединена България"от

север,"Патриарх Евтимий" от югоизток и тогавашната "Гаврил Генов"от югозапад.На този триъгълник нямаше нищо,нито постройка нито дървета или храсти.Нямаше

тротоари.Имаше само разкривени каменни бордюри.Теренът беше от пръст.Тук търговците предлагаха своите стоки за продан.Те пристигаха рано сутрин с каруци,разпрягаха конете,вързваха ги за каруците,като им надяваха на муцуните торби пълни със сено.Сергии нямаше.Плодовете,зеленчуците бяха в дървени щайги,кошници или конопени чували.Други постилаха платнище на земята и там слагаха стоките за продан.

Продавачите се нареждаха се толкова близо един до друг,че хората едва се

разминаваха.Но никой никого не буташе,изчакваха се търпеливо.

Зеленчуците и плодовете бяха в изобилие и на безценица.Всичко беше в огромни

количества ,истинска ,качествена българска стока.Какво ли нямаше на този пазар!.

В източния край на този триъгълник винаги само в понеделник идваше подвижна

скара.Имаше висок тенекиен комин,но въпреки това ароматът на кебапчетата се усещаше далече.

Кръчмата на Михалчо вече беше съборена.Пред кръчмата беше останал един стар

орех,който все още даваше орехи.Есен още неузрели ги брулихме с камъни или пръти.

По обед някои от търговците отиваха да обядват и да пият чаша вино в кръчмата на ул."Съединена България"11.Колоритни хора идваха в тази кръчмата.Най интересни бяха почитателите на футболния отбор Парчевич.Идваха и някои бивши футболисти от отбора.Не им омръзваше да коментират,а коментираха все едно и също - как Мравката 1936г.вкарал дузпа,как Комарът еди кво си.....Привечер винаги се пееше една и съща песен: "Ти бе хубава като майска роза......"и така някъде до 22,00 часа,след което започваха викове, караници и често изхвърчаше някой стол та дори и маса.И това се повтаряше всеки ден години наред.В избата под кръчмата имаше костенурки,предлагаха ги изпекани.Изпечените костенурски яйца бяха ярко жълти.

Бира почти не се пиеше.Виното –бяло и червено донасяха в малки бъчви от по

80л.Кръчмата сутрин отваряше към 9,00часа и затваряше около 14,00часа и пак отваряше към 16,00часа.Не знам защо виното винаги пристигаше между тези часове,когато беше затворено.Донасяха ги с камион.Бъчвите сваляха от камиона плъзгайки ги по нещо като дървена стълба.Оставяха ги пред кръчмата и по късно кръчмарят ги прибираше.Донасяха газирана вода – сифони,също и лимонада жълта на цвят и сок,който беше червен.

По време на пазара минаваше един възрастен мъж,който носеше на гърба си глинено гърне.Викаше саджак,саджак.....Продаваше печени яйца по 10 стотинки яйцето.Към яйцето на книжка даваше сол,червен и черен пипер.Яйцата бяха така изпекани,че черупките имаха тъмножълт почти кафяв цвят.

Имаше дни,когато идваха много търговци и тогава те заемаха околните улички.От

къщата на арх.Семов чак до тоалетните на Маразлията.Пред тези тоалетни беше мястото

където се предлагаха от мургавите братя изработени от ковано желязо

мотики,брадви,клещи,маши.Продавачките бяха предимно жени незнайно защо.Тракаха с машите да привлекат клиентелата.Имаше и такива ,които обикаляйки пазара предлагаха синджири,които държаха в ръцете си и напевно викаха " Нааа- сииин-джи-ри- тееее.....".Около трафопоста- една жълта,висока и тясна сграда,доста грозновата на земята до него,на калдаръма се нареждаха производителите на дървени корита,лъжици,гаванки.

До къщата на арх.Семов,точно под прозорците на първия етаж,където живееше

зъболекарката Големинова се нареждаха продавачите,които предлагаха живи,лежащи на тротоара кокошки,мисирки,петли с вързани крака.Имаше и малко пиленца в кошници и разбира се пресни яйца.Всичко беше наредено върху покрития със сотирски плочи тротоар.

Зъболекарката Големинова ми се струваше доста възрастна,леко накуцваше.Тя

задействаше зъболекарската си машина с крака си чрез един педал.Няколко пъти попадах в ръцете и….

На партера на къщата на арх.Семов имаше магазин в който срещу заплащане даваха кантари на търговците.Търговецът държеше кантара за една кука,слагаше стоката на една кръгла медена поставка закрепена с четири синджира към рамото по което се отчитаха кирограмите.В този магазин имаше телефон,може би единствен в квартала,ако изключим обществения телефонен автомат поставен в метална будка до аптека №1.

Понеделниците не ги обичах.В делничните дни можех да изляза на улицата да играя

с другите деца,но понеделник,когато ставаше пазара не ме пускаха.Излизах само с баба си,коренячка пловдивчанка,която не ме изпускаше от ръката си.

Но от прозореца можех да наблюдавам случващото се на пазара с часове.

Бях забелязъл,че когато в 17,30 забиеха камбаните на църквата св.Петка,надвечер

търговците впрягаха каруците, натоварваха непродадената стока и си заминаваха.

След това улиците се измитаха и измиваха.Нямаше и помен от пазара.Всичко беше

чисто и така до следващия понеделник.

Арх.Олег Каразапрянов