©

На трети март, преди 132 години, българският народ достига своя връх и отново се връща в историята като почти цяла и единна нация и държава. Българите отново са свободни, равни и европейци и от трети март 1878 започва българското възкресение. Винаги ще твърдя това, че макар и за кратко, Санстефанска България възкресява националния ни идеал всички българи да живеят под крилото на Майка България. Нищо по-чисто и по-възторжено не може да има от това въжделенията на един народ да се сбъднат. Така всички ние добиваме увереността, че следваме неотлъчно и осъществяваме своята историческа съдба. И най-после се сдобиваме с най-висшата човешка ценност - да бъдем свободни. Ние, българите, няма да се извиняваме за свободата си, защото сме я изстрадали и заслужили и всяка педя от тази земя е пропита с кръвта на нашите предци. Няма да се извиняваме и за патриотизма си, защото той е част от същността ни.  

Излишно е и дори е опасно да се спекулира с най-силните и дълбоки български чувства - обичта ни към отечеството и националното ни достойнство. Не случайно народът ни е минал през ада, за да получи отново място под слънцето и да се радва на свободата си. Най-великите синове на Майка България отдадоха живота си, за да имаме ние изконното човешко право - да бъдем свободни, да се наричаме българи и всички да живеем в святото си отечество, а не разкъсани на безброй късове от хищните чужди интереси. Няма чисто българско сърце, което да търпи погазването на този идеал. Не е имало преди, няма и днес. И точно за това сме тук, за да покажем, че на този ден сме заедно, въпреки различията и че на празника на българското възкресение можем да загърбим противоречията. Или тези, които са разколебани, поне да се опитат да го направят в името на великата жертва, която предците ни са дали. Защото за трети март ще чуете най-различни и противоречиви оценки. Но не това е важното. Колкото и да са преходни стойностите на съвремието ни, има нещо, което остава неизличимо в нашата история. И това са падналите за свободата на България руски, финландски и румънски войници и офицери. На днешния ден най-вече пред тях трябва да сведем глави и никога да не забравяме, че на тази саможертва дължим свободата си! Каквито и да са били дипломатическите ходове и политическите конюнктури, паметта на падналите за националното ни освобождение остава незасегната от злободневието и наша задача е да пазим и да се прекланяме пред тази памет, докато в гърдите ни бият български сърца. И аз съм сигурен, че дори отделни гласове да се опитват да ни убеждават в противното, ние никога няма да забравим, че обикновените войници най-искрено са дали живота си не за кроежите на своите правителства, а за свободата на българските си братя и сестри!

Скъпи пловдивчани,

Точно по тази причина нашата свобода е свещена и датата трети март е безспорна като национален празник на България. Този ден има за цел да ни припомни отново кои сме и по какъв път сме стигнали до тук. Трети март е деня на нашата памет, деня, в който макар и за кратко, българският национален идеал е изглеждал по-близък, по-реален и постижим. На трети март народът ни се съвзема от пепелта на историята и възкръсва като нация. Българското летоброене започва отново. И тук е нашата висока морална отговорност към жертвата на загиналите и към паметта на предците ни, които ни задължават да пазим от посегателства завещания от Апостола идеал за чисто и свято отечество. А то най-напред започва в сърцата ни!

Честит национален празник на всички!

Да живее България!