С Теодора израстнахме заедно.Спомените ми са още когато бях 4-5 годишен.На

понеделник пазара,на ул."Съединена България"№11.Незабравими,приказни спомени от детските ми години.Играехме в двора,зад голямата къща.Играехме на какво ли не,идваха деца и от съседните къщи.Игрите продължаваха от сутрин до късна вечер.Играехме на мижитарка,на буки,на народна топка,на яйца.

По едно време решихме да правим театър.Завесата ни беше от одеала закачени на

тел.Нареждахме столове за публиката,която се състоеше от нашите баби и деца от

махалата.Играехме "Аленото цвете".А аз бях чудовището маскиран с една картонена маска на вълк,която слагах на главата за да изглеждам по страшен.

Къщата още я има,но дворът вече е друг.Дворът се намираше между къщата и

Джамбаз Тепе.Беше много изоставен,неподържан,но в това беше неговият чар за нас

децата,защото в него имаше места в които можеше да се крием и да си намираме какви ли не занимания.В него имаше една стара ябълка,една слива,няколко дюли и един орех. Но имаше и смокини,саморасли,които даваха смокини едри като круши.Тук беше нашето царство в което никой не ни ограничаваше а нищо.Бяхме волни и свободни.

До четвърти клас с Теодора учихме в училище "Йоаким Груев".Не знам защо в

прогимназията ни разделиха,изпратиха някои деца да учат в "Маразлията".

По късно пак се събрахме с Теодора в бившата гимназия "Димитър Благоев".

Като студенти в София Теодора следваше немска филология, а аз архитектура.Пак

се виждахме,но по рядко.След следването тя се завърна в Пловдив и преподаваше немски език в гимназия "Димитър Благоев".Учениците много я уважаваха и обичаха,защото беше човек винаги много добронамерен,отзивчив,ведър.

Вероятно това се дължеше на нейните родители- чичо Ваньо и леля Мими, които

оставиха в мен най мили спомени.

Чичо Ваньо – Иван Стойков беше едър,снажен мъж,треньор на пловдивското

волейболно "Локо".Баща му беше известен пловдивски адвокат,а майка ме баба Тошка се грижеше за къщата.

Леля Мими беше втората дъщеря на известния пловдивски адвокат Шивачев,чийто

къща беше на ул."Константин Фотинов".Другата къща на адвоката беше в Стария град,на ул.Четвърти януари".Тя беше национализирана и дълги години се ползваше като база на Съюза на архитектите.Сега е къща за гости "Old Plovdiv".След промените през 1989г.

Теодора заедно с двете си братовчедки си върнаха собствеността.Теодора за известно време беше Кмет на Стария град.

Съжалявам и не мога да си простя,че не намерих време да се видим последните

години с нея и майка и. До последно тя живя в бащината си къща на ул."Съединена

България "№11,на последния етаж.Отиде си, ако не бъркам през 2020г.

Сега мога само да кажа "Сбогом скъпа приятелко,сбогом мила леля Мими"

Арх.Олег Каразапрянов