Бях 7-8 годишен,когато баща ми ме взимаше с него на разходка.Най често се

срещаше с двама негови приятели.Единия го познавах много добе, защото често идваше вкъщи.Това беше известният пловдивски художник Анастас Стайков.Другият - както по късно разбах, беше арх.Б.Чинков.Двамата мъже ми се виждаха едри, здрави родопчани.Надпреварваха се да говорят много, бяха винаги весели и духовити в приказките.Не съм се заслушвал в речта им и не знам за какво са си говорили тогава.

За арх.Б.Чинков много се е писало и много се знае.Преди около 25г.излезе книга за

него написана от неговия син Никола Чинков.

Аз съм се срещал с арх.Чинков,когато той вече беше пенсионер и работеше като

сътрудник към Проектантска организация към бюрото за частни поръчки.Това,което от него лично съм чул тогава беше изразът "добре съм, но ще се оправя", когато колегите го питаха как е.Правеше ми впечатление,че всички служители от Проектантска говореха за него с голямо уважение.Тогава сътрудниците проектираха по част архитектура еднофамилни къщи.Ако собственикът плащаше за проекта 100лв.,то проектантът получаваше 20лв.Останалото беше за Проектантска организация.Това беше някъде около 1976-77г.

Когато арх.Чинков е работил в Проектантска, на няколко пъти са ставали големи

съкращения на архитектите.Млади архитекти са били принуждавани да напуснат

Проектантска.При последното такова съкращение арх.Чинков сам,доброволно е напуснал за да даде възможност на някой млад колега да остане на работа.Този случай го знам от покойния арх.Велчо Велчев, който често ни разказваше за човечността на този наш колега.

Има една случка,на която съм свидетел и която не бих могъл да я забравя.С баща ми бяхме в ателието на арх.Стефан Тодоров,намиращо се на ул."Софрони" на партерния етаж,влизаше се директно от улицата.Вече бях по голям,може би 13-14г.Тук винаги се събираха колеги архитекти.

Дойде арх.Чинков и както винаги се започнаха разговори на най различни теми.

Неочаквано вратата се отвори и в ателието връхлетя една няма да сбъркам ако кажа разярена жена.Нахвърли се към арх.Тодоров ,като искаше обяснение от него за някаква стреха.Той беше неочаквано залят от думи,нападки и явно не можеше да реагира известно време.Жената буквално крещеше: "кой ще ми оправи стрехата?!"

Тогава арх.Чинков съвсем спокойно и сериозна се обърна към жената с думите

:"елате да ви кажа кой".Взе един молив и на един бял лист нарисува в едър план един мъжки атрибут."Ето той ще ви оправи стрехата" каза той.

Жената безмълвно си отиде.

Арх.Олег Каразапрянов