©

За създаването на Ж.Р.Тракия в Пловдив за първи път чух от проф.арх.Любен Тонев,който в архитектурния факултет ми преподаваше по градоустройство.Пловдивските архитекти бяха провели консултации с него.Имало идея съществуващата горичка "Лаута" да бъде премахната за да има повече място за строителството.Той ги посъветвал горичката в никакъв случай да не се премахва,а дори да бъде разширена и до нея да се направи воден басейн,като това място да се превърне в място за отдих на бъдещите обитатели.Така горичката беше запазена.И не само това,запазваше се всяко едно дърво при бъдещото строителство,защото теренът на това място е нисък,лошо се проветрява и през лятото е по задушно отколкото други части на Пловдив.Тази идея беше на арх.М.Сапунджиев.

Не знам до колко е верно,но името "Лаута" идва от някогашния собственик на мястото ,който се казвал Лаутли.Тук той отглеждал ориз,защото мястото се оказало подходящо за тази селскостопанска култура.След това тук е имало опитни полета на пловдивския Агрономически институт.

Когато аз посетих това място тук през 1974г. вече нямаше нищо,нито опитни полета нито сгради освен едно хълмче и една постройка наречена "фермата".За какво се ползваше тази постройка не можах да разбера, до нея отиваше автобус №9 явно е трябвало да се превозват някои хора.

Ако не греша първа копка на Ж.Р. Тракия беше направена официално и тържествено през 1972г.Присъстваха видни пловдивски личности.Дори имаше една плоча с надпис.Защо изчезна този паметен знак?Последва застой в строителството,не знам защо.

Началото на строителството започна през 1974г.с жилищни блокове №13 и 14 с магазини.Те бяха проектирани от арх.Мария Сапунджиева и се намираха в жилищна група А9.Хората ги наричаха "френските",защото арх.Сапунджиева наскоро се бе върнала от специализация във Франция.Може би наистина е имало нещо "френско".Апартаментите бяха с много функционални разпределения,удобни за обитаване.В големите апартаменти беше предвиден "кът за игра на децата"нещо съвсем ново за жилищното строителство в България.Магазините разположени на първия етаж бяха просторни,удобни и не отстъпваха по функционалност на сегашните супермаркети.Фасадите бяха решени много сполучливо с доста пестеливи средства по отношение на прилаганите материали.Фугираните зидарии по фасадите предаваха характерен облик,както и обемните елементи в които отвътре бяха предвидени дрешници.Тези обемни елементи си имаха своето функционално предназначение, освен това придаваха специфичен облик на фасадата и така се постигаше единство на функция и образ,а не както днес фасадите се накичват с какво ли не но едва ли стават по красиви.

За съжаление при изграждането на жилищни блокове №13 и 14 с магазини  имаше и трагичен случай,когато бетонно тяло се откъсна от кулокрана и падна върху една млада журналистка,дошла на място да прави репортаж,която трагично загина .Защо ли този факт никъде не е отбелязан с някакъв знак?!

Ж.Р.Тракия беше разделен на дванадесет групи.Изграждането започна от група А9.Тази група за щастие на обитателите беше изцяло изградена,благоестроена и завършена.Улиците бяха асфалтирани,бяха направени тротоари,засадиха се дървета,оформиха се тревни площи,засадиха се цветя,оформиха се места за почивка  и пр.Очакваше се да има някаква международна конференция или нещо подобно на което щяха да присъстват много гости,не съм сигурен.Но идваха колеги от други градове,които сравняваха направеното с жилищен комплекс "Арлекин" в Испания,застроенсъщо с едропанелни жилищни сгради,който по това време се сочеше като еталон за красота,удобство,функционалност.

Голям проблем създаваше поставеното изискване квадратен метър от едропанелните жилищни блокове да не надвишава стойността от 65,00лв.!!!Това водеше до намаляване квадратурата на положения фаянс,ограничаване на вградените гардероби,намаляване на броя на кухненските шкафове и пр.

В Ж.Р.Тракия още при изработването на градоустройствените проекти беше предвидено всичка за всеки един район.Това включваше необходимите детски градини и ясли,магазини,озеленени площи,спортни площадки,места за отдих.

Районът беше предвиден за около 60 000 жители.А колко ли са сега при това безразборно застрояване и дали това трябваше да се допусне?

На база концепцията на арх.И.Попов под ръководството на арх.Жан Панайотов бяха проектирани необходимите пътни комуникации,които отговарят и на днешните изисквания на автомобилния транспорт.

Едно от големите постижения за района беше неговата централна топлофикация проектирана под ръководството на инж.Ганчо Хаджиганев.

Още преди да започне строителството на жилищата бяха изградени необходимите трафопостове в колектива на инж.Найденов

Беше изградена канализационна и водопроводна мрежа,подходяща за предвиденото население.

Цялата инфраструктура на Ж.Р. Тракия,подземна и надземна се нанасяше на планове.чертежи.Те се подържаха и допълваха от техн.Павел Янакиев.

Малко по късно се изгради и училище,проектирано от арх.Румен Григоров.

Изгради се и детска градина проектирана от арх.Цвета Примова.

Първата година строителството някак си вървеше мудно,бавно,но след това нещата изведнъж потръгнаха много бързо.Може би защото "конфликтите" между проектанти и Домостроителния комбинат бяха изгладени.Заслуга за това тогава имаше Йордан Байчев,който представляваше "Партията"в добрия смисъл, защото той беше разумен партиен ръководител,внасяше спокойствие и оказваше помощ на когото трябва и където трябва.А и проектантите от колектив Тракия не жалеха труда си.Беше осигурен непрестанен авторски надзор.Проектантска беше осигурила превоз на проектантите с една стара Уазка ,но и тя вършеше работа.

По двама архитекти присъстваха ежедневно за седмица,след което други ги заместваха.Това даваше възможност всеки един проблем по време на строителство да се реши на момента и да не се губи време.Да,наистина в началото беше кално,когато завалеше дъжд,сняг,но Проектантска беше осигурила удобни екипи – гумени ботуши,якета.Имаше и помещение оборудвано с чертожни дъски и материали за чертане,за да може веднага да се изчертае някакъв детайл необходим за строителите.Спомням си за едно такова дежурство заедно с арх.Вальо Маринов.В стаята който бяхме,на стената изписахме с фасадна боя числото 78- годината в която сме били там.Ползвахме шаблоните с които строителите изписваха на фасадите номерата на блоковете.Тези шаблони тогава ги направи арх.Камен Петков.

Един от големите проблеми беше оцветяването на фасадите на жилищните блокове.Тогава качествени фасадни бои местно производство нямаше,не беше възможно и да се внесат.Опитваше се какво ли не.Ползваше се вигулен сега това е лепило С200 в което се добавяше оцветител.Проектанска беше влязла във връзка с австрийска фирма “HERBOL"  производител на качествени фасадни бои.Имаше срещи с представители на фирмата,но поради липса на валута по "второ направление" всичко пропадна.

Строителите също не обичаха фасадите да се оцветяват.За тях това беше допълнителна и излишна дейност и тогавашния зам.директор на домостоителния комбинат инж.Алексиев направи всичко възможно да откаже проектантите да оцветяват.При едно оцветяване след обилен дъжд боята се изми.Дали това се дължеше на неправилно положена боя или нещо друго,но на проектантите бяха наложени персонални глоби на стойност 10 000 лв. Една заплата тогава беше около 220лв.Глобите бяха наложени под давлението на инж.Алексиев с помощта на арх.Колев срещу почерпка в кръчма,инспектор от държавен технически контрол.Нещата стигнаха до съда и нещата бяха решени в полза на проектантите.

            На снимката пред макета на жилищния блок 16 "пързалката" част от проектантския колектив от ляво надясно: арх.Цвета Примова,арх.Валентин Маринов,арх.Камен Петков,арх.Катя Генева,арх.Бойко Шилев,арх.Олег Каразапрянов,арх.Мария Сапунджиева.

 Ноември,22г.

                                                                                                                                                                                                                                           арх.Олег Каразапрянов

                                                                                  oleg5@abv.bg