©

ТРАКИЯ, 1983 Г. Снимка Иван Коджабашев

Концепцията на ЖР Тракия Пловдив беше създадена от заслужилия

архитект,почетен гражданин на Пловдив арх.Иван Попов някъде през 1973г.

Преди това същия архитект направи градоустройството на квартал Хр.Смирненски,а

още по преди на квартала зад някогашния ресторант Стадиона.За съжаление животът

неопровержимо показа огромните недостатъци на градоустройството на тези квартали.а те са твърде очевидни:неоправдано тесни улици,липса на паркоместа,лоши пътно транспортни решения и в двата квартала.Но това е тема на друг разговор.

Концепцията на ЖР Тракия предложена от арх.|Попов повтаря тези огромни

недостатъци- трудно ориентиране за неживущите в квартала,липса на система в

подреждането на жилищните блокове,безразборно прокарвани улици трудни за

ориентиране.Това също е друга тема на разговор.

ЖР Тракия се създаде от група млади ентусиазирани проектанти – архитекти и

инженери,които буквално работеха денонощно."Партията" тогава искаще да се изграждат по 4000 апартамента на година,което беше нещо на ръба на възможностите на проектантите и на строителите от Домостроителниа комбинат Пловдив. 

В ТПО /Териториална проектантска организациа/ Пловдив бяха създадени

проектантски колективи.С градоустройството се занимаваше колектив под ръководството на арх.В .Панджарова.Изключително скромна,талантлива и работлива.В нейния колектив бяха арх.Катя Генева,арх.Васелина Дикиджиева,чертожник Елица Янкова,арх.Красимир Раев.Работеха на осмия етаж на Проектантска.Имаше и два колектива,които се занимаваха с

жилищните блокове ръководени от арх.А.Антонов и арх.Д.Рималовси.Това беше през 1997- 1908г.

Колективът на арх.Антон Антонов се състоеше от:

арх.Пенка Траянова

арх.Камен Петков

арх.Олег Каразапрянов

арх.Атанас Бакърджиев

техн.Стефка Антонова

техн.Анка Стоянова

техн.Георги Урумов

Колективът на арх.Рималовски:

арх.Цвета Примова

арх.Величко Куртев

арх.Валентин Маринов

техн.Цвета

техн.Елка

В действителност работата по разработването на жилищните секци беше започнала някъде през 1972г.Бяха разработени около 24 вида секции на едропанелни жилищни

блокове,групирани в две разновидности – 11 и 12. От тогавашното министерство на

строежите бяха одобрени два вида секции от всяка група: бс-пд П11 и бс-пд П11К и бс-пд П12 и бс-пд П12К.С тези 4 вида секции беше изграден Жилищен район Тракия. Първият изграден жилищен блок беше №2 в жил.група А9.Отначало изграждането вървеше трудно,бавно и мъчително защото големия брой видове панели затрудняваха монтажниците.Панелите се докарваха на место със специални панеловози,които можеха да превозват по 2 най много 4 панела,които се депонираха на строежа.Панелите се монтираха с помощта на Съветски релсови кулокранове КБ 160.

Мога да спомена,че опити за изграждане на панелни блокове се направиха и в

гр.Смолян.Бяха изградени два панелни блока в кв.Трандевица.За да се впишат поне малко в родопската архитектура покривите бяха преработени в скатни,покрити с керемиди. Оказа се,че е нерентабилно да се превозват панели до Смолян,което беше очевидно. Трите проектантски колектива се ръководеха от арх.Мария Сапунджиева.Тя бе изключително всеотдайна в работата си,неуморна,талантлива,скромна.Съпруга на известния арх.Милчо Сапунджиев.

Преди да започне изграждането на панелните жилищни блокове беше започнало

изграждането на жил.блок 13,14 с магазини на първия етаж.Системата по която се

изграждаха беше едроплощен кофраж на ос 7,20.Проблемът при тази ос беше провесването на плочата поради голямото междуосие.С помощта на строители и проектанти този проблем се преодоля и този първи жилищен блок,изпълнен по системата едроплощен кофраж се изгради.Архитектурния му образ и днес има качества и достойнства,които го отличават от днешните строежи в Тракия.Забележимо постижение бяха и апартаментите отличаващи се с рационалност,удобства,отлична функционалност която в предлаганото днес строителство не може да се намери.Още нещо много съществено искам да отбележа,че тогавашното строителство беше много качествено.Следеше се за качеството на вложените строителни материали и начина на строителство.Контролът се извършваше от проектантските колективи чрез ежедневен авторски надзор,а също така и от Държавен

контрол Пловдив ръководен от инж.Коста Коларов.Приемането на строежите ставаше от комисии в които участваха специалисти от държавен строителен

контрол,Общината,проектантите,а също така и собствениците на строежа.Налагаха се глоби и отбиви в случай на некачествено изпълнени строителни работи и докато те не се отстранят в определен срок,строежът не се приемаше.Строителите от Домостроителния комбинат в лицето на техния ръководител инж.Г.Дурлев бяха отговорни и до такива случай рядко се стигаше.

Октомври,2022г.

арх.Олег Каразапрянов