©

След здравната дискусия в Пловдив: Гръбнакът получава парите, ребрата чакат

Равнопоставеност при финансирането, изплащане на реално изработеното в срокове и участие при определяне на регионалните здравни карти, поискаха в декларация от Асоциацията на частните лечебни заведения в България

Държавните и общинските болници са основополагащия стълб - гръбнака, а частните ребрата на здравеопазването. Така образно зам.-председателят на парламента и шеф на здравната комисия д-р Лъчезар Иванов обясни на вчерашната среща с Асоциацията на частните лечебни заведения в България /АЧЛЗБ/ защо някои болници са получили 80 - 100 процента от парите си за декември, а други не. „Някои от нас са взели само 50 процента от сумата за извършените медицински дейности", подчертаха членовете на най-старата и голяма организация. На всичкото отгоре повечето от тях са били принудени да сключат първият тримесечен договор за тази година на делегиран бюджет, който е едва 20 процента от реалната стойност на извършеното през изминалите месеци. Защо се получава така? „Здравната каса казва за януари, февруари и март ти даваме бюджет 250 000 лева, като в него влизат и неизплатените пари за ноември и декември, общо около 150 000 лева", обясни собственик на частна болница. „Значи за трите месеца бюджетът става общо 100 000 лева, или 33 000 лева на месец. А ние реално извършваме дейност за около 160 - 170 000 лева на месец", възмущава се на чудовищното разминаване лекарят. Не е ясно по какви правила някои от държавните, както и единици от частните болници са сключили договори за 90-100 процента остойностени  бюджети, а други за 20 процента. Както и да го погледнем това е субективно отношение и дискриминация, а не пазарна икономика. По този начин изкуствено някой фалира по-добрите играчи на пазара, погледнато отстрани. „С приведените пари към нас не можем да се разплатим нито с доставчиците на консумативи, нито да обслужваме банковите кредити, не можем да внесем дори и социалните осигуровки на медицинския персонал, за което държавата съответно ни санкционира, да не го говорим за заплатите", обясняват засегнатите.

Д-р Лъчезар Иванов така и не отговори конкретно защо в здравеопазването за едни пари има, а за други няма. С твърдението, че държавните болници, които са гръбнакът на системата и трябва да си получат средствата, а „костите" да почакат, той сам изпадна в противоречие. Преди да влезе на срещата зам.-шефът на парламента каза пред журналистите: „Паниката в здравеопазването се поражда от хора, на които им харесва статуквото, които източват болниците, които вземат тлъсти комисионни от всеки един договор, а зад тях застават БСП и ДПС." Та нали именно в държавните болници са налице корупционните практики, кой частник ще сключва неизгодни договори в собствен ущърб? И въпреки това отново парите се наливат в пробития джоб.

„В държавните лечебни заведения задълженията са 260 млн. лева, в общинските са закръглено 57 милиона, с държавно-общинско участие - над 320 милиона", пресметна грубо шефът на здравната комисия. „Затова ще размразим 350 - 400 милиона лева от резерва на Здравната каса и така ще се дофинансираме реално извършените медицински услуги", обеща д-р Иванов.

„Това ще стане след като приключат щателните проверки на Националната здравно-осигурителна каса /НЗОК/", обясни зам.-министърът на здравеопазването доц. Тодорка Костадинова, която също бе на диспута в Пловдив. „Ще има актуализиране на бюджетите всеки месец. Когато свърши проверката ако всичко е коректно ще получат парите си, обеща още зам.-министърът."

„Не е ясна методиката, по която здравното министерство и касата ще проверяват лечебните заведения, за да уточнят кои дейности да се финансират. Двете институции още нямат необходимата организация и капацитет, за да се справят с тази задача, което ще доведе до луфт от няколко месеца", изрази опасения председателят на Асоциацията д-р Пенко Пенков. Той допълни, че „досега практиката беше да се проверява при свършен факт, по документи, а ние настояваме одитите да се правят в реално време."

След срещата АЧЛЗБ излезе с декларация до всички държавни органи в здравеопазването и медиите, с която подкрепя решимостта на правителството за провеждане на реформа в здравеопазването. От Асоциацията настояват да се спази обещаният срок от 1 месец за приключване проверките на здравните заведения по реално извършените от тях медицински дейности и съответното им заплащане от НЗОК. С цел да се избегне конфликтът на интереси собствеността на държавните лечебни заведения да бъде изведена от Министерството на здравеопазването и прехвърлена за управление и стопанисване към други държавни структури, поискаха още собствениците на частни лечебници. Според тях като принципал МЗ се превръща в некоректен арбитър при разпределянето на обществените средства. От Асоциацията настояват равнопоставеността на лечебните заведения да бъде спазена по отношение на финансиране, лицензиране, акредитация, достъп до европейските програми за финансиране. Членовете на АЧЛЗБ имат 110 болници от общо 420 в страната, което прави близо 30 процента. Затова те декларират искането си да участват при формиране на проекто-законите и в частност при определяне на регионалните здравни карти, както и при изработването на методологията за остойностяване на медицинските дейности.

„В Германия, когато един пациент пролежи в болница по-малко от посоченото по клинична пътека време, здравното заведение получава бонус от касите, защото така се спестяват средства. В България е точно обратното - касата санкционира болницата като не изплаща парите по пътеката", съобщи за парадокса д-р Кузман Николов, мажоритарен собственик на пазарджишката МБАЛ „Ескулап", който 18 години е ръководил болничен сектор в Потсдам. „Ще отстраним това противоречие", обеща д-р Лъчезар Иванов.  

Той обаче не спря да повтаря, че „частните лечебни заведения обслужват добре платените клинични пътеки и никой не обслужва социалните пътеки, тежките пътеки, които не са дофинансирани. Никой частник няма да тръгне да работи клинична пътека, която няма да му носи приходи". „Приемали сме не един и два тежки случаи, които не са ни били заплащани", контрираха лекарите в залата. По неписани закони обаче медиите информират за негативните медицински практики в частните лечебници. Добрите неща остават скрити за обществото. А именно в частните болници са едни от най-квалифицираните специалисти и апаратура. Затова от Асоциацията настояват за равнопоставеност при медийното отразяване на добрите медицински практики, независимо дали са извършени в частно, държавно, общинско или университетско лечебно заведение.

Още повече, че тенденцията в Европа е делът на частните болници да нараства. „В Германия, например, преди 15 години те бяха 20 процента, а сега вече са 46%", посочи д-р Николов. „Дори вече има купени 6 университетски болници. Там основната методология за закриване на болница е финансовата несъстоятелност, а не дотиране от държавата. Държавата там не поема от само себе си дълговете, както е при нашата система", допълни още дългогодишният немски специалист.

„Бюджетите ще се наричат вече регулирани, а не делегирани", поясни на срещата д-р Лъчезар Иванов. Според него най-вероятно някои от частните болници не могат да покрият изискванията за 2-ма специалиста по клинична пътека. След това призна, че в България наистина има дефицит на такива, тъй като от 6 години не е пускана държавна поръчка. Така реално болниците действат в условията на параграф 22 и се надцакват за лекари. Добрата новина е, че в края на миналата седмица от здравното министерство е изготвена програмата за специализациите в синхрон с ректорите на медицинските университети. А и вече е прекратена порочната практика, която съществуваше само у нас, специализантите да не получават заплата. Според д-р Иванов специалистите в болничната помощ ще дойдат и от средите на общопрактикуващите лекари, които преди време от специалисти са започнали дейност като джипита, заради по-високото заплащане. „Ние ще налагаме стил на управление и реформи, които да бъдат в полза на гражданите", подчерта д-р Иванов. „В сектора за неотложна помощ обмисляме вариант за публично-частно партньорство, за да я получават хората, колкото се може по-бързо. Позволих си да дам пример с високо достъпни райони, като с. Бойково, Пловдивско /в залата зам.-шефът на парламента прекръсти селото на Борисово, което предизвика спонтанен смях/. Където ако разполагаме с АТВ-та и моторна шийна ще можем да стигнем до него през затрупаните със сняг пътища". Шефът на здравната комисия даде пример за публично-частното партньорство с неотложната помощ в Пловдив. За присъстващите пловдивчани обаче това не е добър еталон - всеки знае колко часове се чака за линейка.