На  25 октомври 2022 г. от 18.30 ч. Музейна галерия “Димитър Георгиев" - Пловдив, ул. “Съборна" № 23, Стария Пловдив ще бъде открита изложба на Ганчо Алексиев.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ИЗЛОЖБАТА

На вниманието Ви представяме издирени редки акварелни творби на

художника Генчо Алексиев от периода на неговия романтичен стил около 1940

г., когато той професионално започва да се занимава с рисуване. Отличаващи

се с изящество на рисунъка, нежни и същевременно с ярък стил тези картини

не отстъпват пред картините на популярните български автори по онова

време - Константин Щъркелов, Никола Райнов, Йордан Гешев, и др. Целта на изложбата е да преоткрием с нова сила едно не толкоа

популярно творчество, което остава ярък белег за процеси в живопистта, които

се развиват успоредно с официално известните автори в периода 20-те до 40- те години на миналия век. Важно е да отбележим, че художникът Генчо Алексиев е легенда сред

средите на последователите на учението на Дънов и до ден днешен. Благодарение на част от тях са съхранени малкото оскъдни данни за

житейския и творчески път на художника, написани от Георги Събев. Изложбата може да бъде разгледана от 25.10.2022 г. до 4.11.2022 г. КРАТКИ БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ

Художникът Генчо Алексиев е роден в гр. Варна през 1896 г. Около 1927 г. се запознава с идеите на Дънов и това повлиява върху

голяма част от творчеството му. През 1927 година заминава за София. Силното му желание да изучи професионално живопистта се харесва на

тогавашното директор на Рисуваланото училище и Генчо Алексиев получава

рядък шанс да стане единствения любител-студент, безпрецидент нямащ

аналог и до днес. Въпреки, че не е отговарял на условията за кандидатстване

той става най-ревностния и старателен студент и преминава целия курс на

обучение, като ползва моделите и ателиетата. До 1940 година пребивава в селището Изгрев. Дотогава има нарисувани

пейзажи, цветя, натюрморти. През същата година напуска селището и се

установява в с. Тополица, в дома на Димо Джожев, ръководител на общността

в селото. Тук Г. Алексиев има добри условия за работа – рисува предимно

пейзажи. Урежда изложба в училищния салон, която се радва на голяма

посещаемост и това го сърчава да направи изложба и в гр. Айтос. Но тази

негова идея не се реализира, тъй като местен младеж влиза в училището и му

похабява платната. Това много огорчава Генчо Алексиев и през пролетта на

1944 г. напуска с.Тополица. и отива да живее в Айтос по покана на Георги

Куртев. Куртев го настанява в свободна стая в сградата на “Братската градина", където Алексиев дълги години рисува свои картини и подвързва книги. Завършва земния си път на 10.10.1956 г. в гр. Пловдив