©

Все повече българи заповат да осъзнават, че напразно са се радвали, когато падна бай Тошо.

Нещата особено се влошиха, откакто от американското посолство ни внедриха Кирчо и Кокорчо.

Демокрацията ни отне толкова много неща, че откровено я мразим. И искаме да се върне онова прекрасно време.

Носталгиците в медиите и социалните мрежи получават хиляди лайкове и се радват на народната любов.

Та пишещият тези редове реши и той да поеме по правилния път.

Няма съмнение - в НРБ живеехме прекрасно.

Ако нещо ни липсваше, купувахме си някой долар, оглеждайки се, и отивахме в Кореком.

Нямаше престъпност. Затворите бяха празни. Единствено в концлагерите имаше повече хора до някое време, но това бяха хулигани и зози, които трябваще да се превъзпитат.

Човек можеше по цели нощи да обикаля по улиците и да не бъде нападнат. Освен ако не срещне Жоро Павето.

За всеки човек имаше осигурена панелка. Само след 20 години чакане. Освен ако не е активен борец, те не чакаха.

Билетчето в градския транспорт беше 20-30 пъти по-евтино, а автобусите бяха два-три пъти по-дълги.

Хората предпочитаха градския транспорт, а не личните си МПС-а, макар бензинът да беше няколко пъти по-евтин даже от бензина по времето на Борисов 1,2 и 3.

Газ ни трябваше само за газовия котлон и то само тогава, когато имаше режим на тока.

Но дойдоха Кирчо и Кокорчо и провалиха окончателно България.

Нямаше сто банки, като сега, а една единствена –БНБ. И ДСК, където парите на отлежаваха, докато ни разрешат да си купим жилище или кола.

А каква телевизия имаше? Предаванията бяха възпитателни и образователни. В понеделник – телевизионен театър. Във вторник не помня, но в сряда беше "Робинята Изаура". В четвъртък – "Бразди". В петък руска програма – "Время" и "Лебедово езеро". В събота – "Студио Х". И черешката на тортата – в неделя "Всяка неделя" с Кеворк и Янчо.

А сега – 200 програми излъчват глупости.

Тогава всеки човек служеше на държавата. Ако искаше да служи още повече – се записваше в Държавна сигурност. Да бди и докладва кои са враговете.

Тогава нямаше Сорос, враговете бяха агенти на ЦРУ и международния империализъм.

В суперите имаше колички, но нямаше охрана. Защото никой не крадеше. А не се крадеше, защото ако хванеха някой – и без камера, го снимаха и го слагаха на едно табло на вратата под надпис "Петна в нашето ежедневие – внимание:крадци"

А какви бяха цените – символични и твърди. В магазините човек се ориентираше бързо и не губеше време. Два-три вида хляб, един-два вида сирене, един вид мляко и ако са пуснали кренвирши – кеф.

Какви опашки имаше – образователни. Видиш се с този-онзи, обсъдите мачовете, комшиите, сериалите, брака на Лили Иванова и Янчо Таков...

Най-доброто образование беше в НРБ! Можеш да учиш навсякъде - кеф ти в София, кеф ти в Търново, кеф ти в Кърджали. Какъв Харвард, какви 5 лева.

Малцинствата ги ограмотяваха по специален начин. Имаше Трудова повинност – университет за небългари и други съмнителни типове. Накрая им сменяха имената

Като дойдоха харвардците и за 8 месеца объркаха всичко.

Здравеопазването беше безплатно. Сега ни оперират с разни компютри Да Винчи, дето само пробивали малка дупчица в корема , а едно време истински хирурзи с мускулисти ръце и кървави скалпели ни режеха истински през целия корем.

Едно време не бяхме европейци, но бяхме братя славяни.

Едно време имахме 400 самолета, 200 танка и 120 хилядна армия. Знаехме кой ни е приятел и кой ни е враг.

А сега враговете ни станаха уж прители, а приятелите врагове

Изгубихме необятните руски пазари, които заливахме с цигари ТУ 134, лютеница, огурцы и имам баялды. И шампоан Кря-Кря от "Ален мак"

Ходехме на море 14 дни на едно място, на Станцията или на Бунгалата, а сега за 14 дни трябва да ходим на три места - в България, Гърция и Турция.

За всичко е виновна демокрацията. И особено Иван Костов, Кирчо и Кокорчо.

Да живее НРБ!