В цялата страна се провеждат акции за разкриване схеми за купуване на вот. В циганските махали основно. Репортерите хващат някоя циганка и я питат дали някой купува гласове, циганката отговаря, че няма такива лоши хора.

В повечето случаи полицаите разкриват други дребни нарушения, но тук там се споменава за списъци и съмнителни пари. Отвеждат нарушителите демонстративно, с натиснати надолу глави – все едно, че става дума за най-големите душмани на отечеството.

Браво на органите!

Браво на журналистите, които бяха на своя боен пост!

Само че защо никой не попита кой плаща на циганите? Отговорът сигурно ще бъде, че това е следствена тайна. Която никога няма да се разкраие, защото след изборите всичко ще потъне в някакви папки. И ще осъдят символично няколко мургави търговци на гласове.

А кои бледоликите купувачи? От коя партия са? Откъде са мръсните пари? Защо точно тях не отвеждат с натиснати надолу глави – за назидание?

Ако има отговор на тези въпроси преди изборите, тогава резултатите могат и да се променят. Полицията обаче предпочита да имитира някаква дейност, без да се интересува от ползата. Засипват ни с цифри, но не и с имена хора и партии. И това се случва десетителия. Изкачали са имена на купувачи на гласове – случайно, и след това всичко се е замитало.

Един единствен циганин се е решил да каже кой е плащал в махалата. Отговорът е бил: "Сульо и Пульо".

Колко ли ни струва разкриването на Сульо и Пульо?