 © |
През периода 26-29.09 2022 г. социологически екип на И.А.Неохрон проведе експресен социологически сондаж, засягащ обществените нагласи към проблемите на страната и предстоящите парламентарни избори. Интервюирани бяха 655 пълнолетни жители на Община Пловдив, като извадката е представителна за пълнолетното население на града по пол, възраст и образование. Информацията е набирана чрез телефонни интервюта . Паспорт на изследването: Обем на извадката: Интервюирани бяха 655 пълнолетни жители на Община Пловдив, като извадката е представителна за пълнолетното население на града по пол, възраст и образование. Максимално възможна статистическа грешка от 1,7 % (при 6% дял), 2,8 % (при 15% дял) и 3,9% (при 50% дялове) при 95% вероятност. Методика: експресен социологически сондаж чрез телефонни интервюта с полустандартизиран въпросник. Метод на формиране на извадката - Квота въз основа на признаците възраст, пол, образование. ЦЕЛ на изследването: да се добият достоверни и актуални към м.септември 2022 г. данни за: Ø Актуалните нагласи на населението към политическите сили, политическите послания, доверие в обществени фигури и други. Забележка: Представените данни не представляват прогноза за парламентарните избори на 2 октомври 2022 г, а отразяват нагласите на пловдивчани в седмицата преди вота. ОСНОВНИ РЕЗУЛТАТИ И ИЗВОДИ: Ø В ПЛОВДИВ има интерес към предстоящите избори, макар очакваната активност да не надхвърля 40-42%. Сред решилите да гласуват около 18% все още се колебаят коя политическа сила да подкрепят. Ø Основните проблеми, вълнуващи пловдивчани, съвпадат с тези на национално ниво. Ø Спрямо националното ниво очакваме формации, като ДПС и БСП да имат по-нисък резултат, а Демократична България и донякъде ГЕРБ и ПП – по-висок. Ø Изключително оспорвана, интересна и от голямо значение се очаква надпреварата между по-малките политически сили, чиито резултати ще са около 4 %-ната бариера, като са възможни изненади. Фокусът на изследването бе центриран не толкова върху първите 2 - 4 политически сили (съгласно болшинството изследвания до тази седмица), колкото върху най-интересните, неясни и много важни за крайната конфигурация на Народното събрание възможни резултати на неголемите партии, събиращи подкрепа около (малко под или над) прословутата бариера от 4 % за влизане в Парламента. Практиката от досегашните избори показа не само, че там са най-големите изненади, но и че от преминалите бариерата неголеми партии най-често зависи възможността за съдване на устойчива коалиция и съответно правителство. А безспорно, това е проблемът в политическото поле, който вълнува най-силно страната. Методиката при изследванията ни позволява да откроим не само подкрепата за една или друга политическа сила, но и да изявим все още колебаещите се дали да я подкрепят и така да очертаем и един максимално възможен резултат за всяка отделна партия при успешна максимална мобилизация последните дни на кампанията. ОСНОВНИ РЕЗУЛТАТИ: Кои са, според вас, основните проблеми на страната, които трябва да решат представителите в новото Народно събрание ? Таб.1: ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ НА СТРАНАТА - в низходящ ред: Високите цени , 67% Лошото управление, 52 % Войната в Украйна, 52% Корупцията, 35% Здравеопазването, 27% Политическата криза, 25% Нереформирана прокуратура и съдебна система, 16% Други ( нечестни избори; ниски пенсии, война по пътищата, енергоизточниците и др.) 19 % Резултатите показват висока подкрепа за редица предложени политики от неголемите партии, които, обаче, не корелират непременно с пряка електорална подкрепа. Същото се отнася и до съотношенията "доверие/недоверие“ към един или друг кандидат – не винаги доброто съотношение гарантира електорална подкрепа, но най-малкото е основа за бъдещи постижения и разширяване на влиянието. Очевидно национално известните кандидати (такива, като Стефан Янев, Ал.Томов, Гр.Караджов) имат висока степен на разпознаваемост, но събират и големи стойности на недоверие. Така балансът при всички тях (дори при сумирането на "доверие“ с "донякъде се доверява“) е негативен, за разлика от някои по-малко известни, но опасни конкуренти, които имат неголяма разпознаваемост, но ПОЗИТИВЕН БАЛАНС. При личните рейтинги има интересен феномен – водачът на ИТН Гроздан Караджов има добра разпознаваемост и одобрение, но твърде висока степен на недоверие, Стефан Янев, водещ БГ Възход, също има негативен баланс, макар и с очаквано висок процент доверие, а Росен Рашков има по-нисък процент доверие (поради ниска познаваемост), но пък практически няма недоверие, което прави балансът му положителен – един доста рядък случай сред политиците. За сравнение са тествани и основни популярни в града публични фигури – политици и от гражданския сектор: Разпознавемостта на утвърдените политически фигури (настоящи и бивши кметове и др.) е несравнимо по-голяма от тази на гражданските фигури, но пък при последните балансът "Доверие/Недоверие“ е силно положителен, за разлика от този на политиците. ЕЛЕКТОРАЛНА ПОДКРЕПА ЗА ОСНОВНИ ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ И КОАЛИЦИИ Тестването на подкрепата се извършва по методика, която ни позволява да откроим не само подкрепата за една или друга политическа сила, но и да изявим все още колебаещите се дали да я подкрепят и така да очертаем и един максимално възможен резултат за всяка отделна партия при успешна максимална мобилизация последните дни на кампанията. (Възможните отговори включват опции за анкетираните да посочат дали и между кои партии се колебаят да дадат подкрепата си.) Най-интересна е битката около 4 % бариера. Тук неочаквано добре се представя формацията ИЗПРАВИ СЕ БГ , чиито водачи на листи са предимно активисти на граждански протести и сдружения (в Пловдив листата се води от правозащиитника адв. Росен Рашков). Както се казва, нещата около 4%-ната бариера са "на кантар“... КОМЕНТАР: ВЯРА ВАСИЛЕВА СОЦИОЛОГ (Изследването е извършено със собствени средства на Асоциацията.) |