Един от четирите нови хотела, които отвориха врати тази година – Вила "Флавия“ на ул. "Отец Паисий“ №13 в Пловдив, обяви официалното си откриване на елегантна и стилна церемония миналата вечер в двора на забележителната си сграда, която съчетава изключителен комфорт и ценна археология, експонирана по удивителен начин.

Сред гостите на събитието бяха заместник-кметът по култура, археология и туризъм на община Пловдив Пламен Панов и директорът на Фондация "Пловдив 2019“ Кирил Велчев.

С много вълнение, пръв към гостите се обърна домакина.

"Щастлив съм, че като семейство успяхме да дадем на града не просто един хотел, а уникално място, което те кара да разсъждаваш в посока вековната му история, археология, изкуство - храна за душата. Благодаря с цялото си сърце на моите родители Христина и Михаил Тодорови, инвеститори на обекта. Благодаря на моята съпруга за безрезервната подкрепа и безсънни нощи“, каза в емоционалното си обръщение младият собственик Тодоров, до който неотлъчно стояха съпругата му Валентина Бабикова и техния малък син. Той изказа дълбока благодарност към цял списък от хора, които са спомогнали дългия процес от идеята до реализацията - към арх. Иван Щерев, автор на проекта, за красивата визия отвън и функционалност отвътре. Специални благодарности Тодоров отправи към екипа на археолога Мая Мартинова – Кютова, която по-късно разказа детайли от историята на обекта. Благодарности получи и арх. Галя Кръстева, реставратора Никола Стоянов, скулптора Огнян Читаков, художника Васил Стоев, чиито картини украсяват всяка от стаите.

Поздрав към семейство Тодорови по повод откриването на новия туристически обект отправи и заместник-кметът Пламен Панов.

"Благодаря ви, че давате на Пловдив този троен празник, обединяващ и трите елемента на моя ресор – култура, археология и туризъм. Усещането за детайлите, тази финност беше първото нещо, което дълбоко ме впечатли при първото ми посещение преди време. Всичко тук е правено с много любов. Пловдив е град за обичане, защото има хора като вас, които могат да обичат това, което правят. И го правят в името на града. В резултат на частната инвестиция, съчетана с културно наследство, опазено с много търпение, днес вие оставате на Пловдив едно бижу! Сигурен съм, че посетителите на хотела ще се връщат отново и отново! Пловдив освен град за обичане е и град за завръщане!“, каза в приветствието си Пламен Панов. За своята работа и емоцията, която са вложили разказаха също арх. Иван Щерев и скулпторът Огнян Читаков.

Припомняме, че през 2016 година във връзка с изграждането на сграда с хотелски функции са проведени спасителни археологически разкопки в парцела.  Ръководител на разкопките е Мая Мартинова-Кютова. Още при демонтиране на старата сграда е установено, че тя и другите съседни къщи са фундирани  върху антични градежи. При проведеното археологическо проучване се  откри  сектор от  голяма обществена сграда с впечатляващи конструкции и монументално вътрешно оформление.

Разкритията  принадлежат  на  банско  помещение,  част  от  по-голям архитектурен комплекс . Локацията на  сградата  в близост  до източната страна на  стадиона на Филипопол  и нейната планова ориентация създават впечатление за синхронност с функционирането на стадиона и определянето й като    обществени   терми  от римската епоха. Сградата е функционирала в периода II – V в. Сл. Хр. Тя е ситуирана вътре в укрепения античен  Филипопол.

Проучен е  сектор  от помещение с големи размери, което продължава и под съседните сгради.  Отлично запазен бе открит басейн с мраморна  стенна и подова  облицовка, с малък праг и седалка и системата за отопление  с подподов хипокауст, отлично експонирани  в съвременната сграда на хотела. .  Към интериора на сградата принадлежи  полукръгла ниша, изградена в  северната  тухлена  стена. Запазените  над античното подово ниво зидове  достигат до 3,50 м височина.  Открита е инсталация и за стенно отопление.

Откритите  находки  и мраморни архитектурни елементи свидетелстват за лукса на тази сграда. Пода   и стените   са били облицовани с правоъгълни  мраморни плочи с големи размери . Открити са  и голямо количество  смалтови  тесери от  пана със стенни мозайки.

След изработване на проект и съгласуване с НИНКН,  археологическите  структури  са експонирани  в приземието на съвременната сграда, чудесен пример за запазване и интегриране на културното наследство в съвременната епоха.